Що е И.З.И?
Уводни знания
Смисълът на богатството
Какво трябва всеки да знае за икономиката и просперитета?
Стопански феномени и стопанска политика
Пазар и държава
Икономическите софизми на Фредерик Бастиа
Икономически буквар  
"Икономически размисли" на Дуайт Р. Лий
Поуки от стопанската история
Въпроси и отговори
Форум
Полезни връзки

Курсове:

Курс "Как работи пазарът" от проф. Пиер Гарело
Курс "Икономика и права на собственост" от проф. Ричард Строуп


Лекционни курсове към Стопански факултет на Софийски университет

Нова институционална икономика
  от д-р Георги Ганев

Свободата като стопански феномен
Красен Станчев и Лъчезар Богданов


Лекционни курсове към Философски факултет на Софийски университет

Трудният процес на глобализация
Красен Станчев, Георги Ангелов и Мартин Заимов


ИНСТИТУТ
ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО

Преглед на стопанската политика

©
Материалите, публикувани на www.easibulgaria.org са обект на авторско право. Препечатването им става единствено със съгласието на авторите и с изрично позоваване на източника.

11. Спестяване и инвестиции

(Savings and investment / Epargne et investissements/Sparen, Ersparnisse, Investitionen)

Виж: Стойност , Размяна и Избор

Спестяване е отлагане на потреблението или част от него за бъдещ момент. Това отлагане се отнася за потребление, което иначе е напълно възможно да се извърши сега. Спестяването не може да се отнася за потребление, което не би могло да се случи сега, т.е. човек, който няма възможност да си купи Ферари сега, не може да твърди, че като не го купува, отлага покупката му за в бъдеще. Спестяването може да бъде описано с дохода, който даден индивид предпочита да изхарчи не веднага, а в бъдещ момент. В същото време спестяването може да се отнася до закупуването на вещ, която да носи стойност за индивида в бъдещ момент.

Спестяването е всеобщ феномен. От момента, при който човек не изяжда цялата разполагаема храна наведнъж, а заделя за следващите дни, можем да говорим за спестяване.

Когато човек изхарчи пари за нещо, което не носи веднага стойност за него, но той очаква в бъдеще да получи стойност (пряко или чрез размяната) от тази сегашна покупка, се случва вид спестяване, който се нарича инвестиция. Това може да е покупка на машина, която ще произвежда неща, които имат стойност за дадения индивид или за други, които ще са готови да участват в размяна с него. Но това може да е и покупка на ценна книга, която обещава определен доход в бъдеще; по този начин индивидът, който спестява, заема пари на друг, който може би ще ги изхарчи веднага и така последният ще получи стойност сега, но първият ще очаква стойност в бъдеще.

Най-разпространеният пример за връзката между спестяване и инвестиция е образованието. Когато човек учи, той пропуска (или ограничава) възможността да работи и да се възползва от дохода. В този смисъл той спестява, т.е. отлага потреблението, което би било възможно. Но това е и форма на инвестиция, защото чрез отлагането на потреблението по време на образованието индивидът очаква да получи умения и възможности за по-голям доход в бъдещ момент.

Пред подобен избор е бил изправен и първобитният ловец: дали да използва цялото си време, за да ловува и да намери повече храна веднага, или да отдели част от времето за разработване на нови оръжия и сечива, които потенциално да увеличат улова в бъдеще. По-долу ще намерите описание на една от съвременните икономически техники, подобни на разсъжденията на първобитния ловец.

Нетна настояща стойност (ННС). Концепцията за нетна настояща стойност се използва за определяне на доходността от дадена инвестиция. Стойността на парите се променя във времето, един лев днес е по-ценен от един лев утре, защото може да се използва за непосредствено потребление и носи моментална допълнителна полезност. Когато разходите и приходите по инвестиционен проект са разхвърляни през различни години, може да се мери доходност единствено, ако всички парични потоци бъдат отнесени към един и същи момент, обикновено началният.

ННС= +П(1+r) +П(1+r)2 +...+П(1+r)n-Р/(1+r) -Р/(1+r)2 -...-P(1+r)n

Където: ННС - нетна настояща стойност, Р - разходи по проекта, П - приходи по проекта, 1+r - дисконтов фактор (норма на доходност), който се повдига на степен в зависимост от отстояниeто на паричния поток от началния момент (например ако определен приход се очаква на втората година след започване на проекта, дисконтовият фактор се повдига на втора степен).

Обикновено в икономическата литература се казва, че дисконтовият фактор съдържа пазарния лихвен процент за безрискови инвестиции със сравним срок плюс надбавка за индивидуален риск за дадената инвестиция. На практика дисконтовият фактор се използва за коригиране и отнасяне на очаквани парични потоци към началния за инвестицията момент. Икономическата интерпретация за използването на тази коригираща стойност е, че по този начин се отчита различната стойност на парите във времето, т.е. 100 лева утре са по-малко от 100 лв. днес. Когато потенциалните инвеститори ценят настоящето много повече от бъдещето, тогава при оценката на инвестиционните проекти този фактор е с висока стойност.

Можем да разгледаме стилизиран пример, в който инвестиционно начинание изисква влагане на пари в първоначалния момент и в края на първата година, примерно по 100 лева, а накрая на петата година се получава доход от 400 лева. Решението дали да вложи парите си за даден инвеститор ще зависи от нормата на възвръщаемост (дисконтовия фактор), отразяваща оценката на самия инвеститор за промяната на стойността на дохода във времето. Ако критерият за оценка е норма на възвръщаемост 10%, то той ще направи следната сметка: НСС= -100 -100/(1+0,1)2 + 400/(1+0,1)5 и при положение, че получи положителна НСС или нула, ще оцени проекта като печеливш. В конкретния стилизиран пример ННС е положителна, 65,8 лева, което означава, че проектът има норма на доходност по-голяма от 10%.

Спестяването се разграничава от сегашното потребление единствено по момента на случване и по този начин се отнася до времето и неговата икономическа същност. Времето съществува като форма на взимане на решение от хората и като такава определя и възможностите за избор за използването на ресурсите и консумирането на плодовете от това производство. Времето определя степента на сигурност в очакванията на индивидите: случването на определено нещо е по-сигурно в по-близките моменти, отколкото в далечното бъдеще. Затова хората, които взимат решения, имат времеви предпочитания. При други равни условия хората предпочитат да получат дадена стойност сега, а не после; колкото повече се отлага моментът на получаване на тази стойност, толкова по-несигурно става нейното получаване. Затова цената на нещо, което ще носи стойност в бъдеще, отразява както оценяваната стойност, така и степента на сигурност, че това изобщо ще се случи. Така например цената на ценната книга, която превръща спестяването в инвестиция, включва в себе си степента на сигурност от връщане на дълга, което включва в себе си отдалечеността на този бъдещ момент. Колкото по-далечен е този момент, толкова по-ниска цена ще е готов да даде даденият инвеститор за ценната книга. Тази ценна книга е частен случай на дълг и неговата цена е лихвата.

Мотивацията за спестяването се състои най-общо в два фактора: (1) непрекъснатото потребление сега най-вероятно има намаляваща полезност, т.е. всяка следваща единица потребление носи по-малко стойност; следователно отлагането може да донесе по-голяма стойност от потреблението на едно и също нещо в различни периоди; (2) лихвата е доход от заемането на средства; може да се окаже, че тя е достатъчна да компенсира несигурността от отлагането на получаване на стойност в бъдеще, като най-общо обещава повече стойност. Следователно, когато се случи кредитна сделка, лихвата е такава, че кредиторът (който спестява) се съгласява да отложи потреблението си, а кредитополучателят е готов да извърши бъдещото си потребление сега.




Предприемачът като откривател:

Четиво за тези, които създават, и онези, които им пречат

Съдържание на глосария:
Като увод, или каква е ползата от глосария
1. Избор и рационално поведение
2. Стойност
3. Нужди и предпочитания
4. Разход
5. Размяна
6. Оскъдни ресурси
7. Цени
8. Конкуренция
9. Пазарен подбор
10. Пари
11. Спестяване и инвестиции
12. Частна собственост
Капитал: обобщаващото понятие в икономиката

Електронни речници, енциклопедии и буквари

Библиография на ползваната литературата

J. Schumpeter. 1934. The theory of economic development: An inquiry into profits, capital, interest, and the business cycle. Harvard University Press.

F. Hayek. 1978. New Studies in Philosophy, Politics, Economics and the History of Ideas. Chicago: The University of Chicago Press.

А. Смит. 1983. Богатството на народите: Изследване на неговата природа и причини. София: Партиздат. (виж текста на английски онлаин)

повече от библиографията

Коментари
Коментирай във форума на И.З.И и И.П.И.