Що е икономика?
Всеки учебник или тълковен речник по икономика дава свое определение за икономиката като наука. Ясното разбиране на предмета на една наука всъщност осмисля - или обезсмисля - изучаването й. С други думи, трябва да си дадем отговор на въпроса: каква празнина от знанието запълва науката "икономика" и какви практически проблеми решава познаването на принципите й?
Икономиката е наука за избора, човешкото действие и последствията от него в свят на неограничени нужди и ограничени ресурси. Както гласи и нашето мото, взето назаем от Лудвиг фон Мизес, в икономиката не става дума за мерки, теглилки, обеми и количества (стоки, ресурси, фактори и пари). Тя се занимава с решенията, които хората взимат по повод своите потребности и разполагаемите ресурси.
Интерес за икономическата наука представляват индивидуалните решения такива, каквито са, а не каквито "трябва" или "биха могли" да бъдат. Икономиката не се интересува защо хората имат различни потребности, например защо едни ценят най-много автомобила си, а други - мебелите си. Това е занимание за психолозите. Икономистът приема човешките желания и нужди такива, каквито са и се опитва да намери логиката и ефектите от последващите човешки решения и действия. И така, икономическата наука е призвана да отговори на въпроса: "Как индивидуалните желания се превръщат в реално действие, и какъв е резултатът от множеството действия?"
Необходимостта от действие е следствие от наличието на потребности, желания и амбиции. Само човек, който е напълно удовлетворен от текущото си състояние и би желал да го запази завинаги, не върши нищо. Но в действителност такова положение е невъзможно - дори ако погледнем само към най-належащите биологични нужди на човешкото тяло. А и досегашната история на човешката цивилизация показва, че хората непрестанно търсят начин да подобрят - според собственото си разбиране - състоянието си, да удовлетворят нуждите и желанията си. И това е процес, който рядко може да застине - след задоволяване на едно желание се появява друго, и така нататък. Можем да кажем, че всяко човешко действие е начин за удовлетворяване на някаква потребност и нужда, съществуваща в съзнанието на всеки от нас.
В преследване на желанията си, хората предприемат действия. Но кои точно и кога? Тук опираме до индивидуалния избор и факторите, които го предопределят. Ако беше възможно да удовлетворим всички свои потребности веднага, нямаше да се налага да избираме. Но на практика живеем в свят на ограничени ресурси. Дори най-богатите хора имат недостиг от един ресурс - времето. Така че, преследвайки целите си и задоволявайки нуждите си, всеки човек трябва да избира измежду множество възможни решения към всеки един момент. Всяко решение има предполагаем резултат, но и пропуснат предполагаем ефект от алтернативите. Най-важното е, че когато се налага да избираме, не знаем със сигурност какво ни очаква при различните възможности. Можем само да предполагаме, основавайки се на собствената си оценка. Ако възможните ефекти бяха известни предварително, то изборът на алтернатива щеше да бъде математическа задача. За разлика от това, икономическата наука се стреми да разбере човешкия избор и последващото действие в условията на несигурно бъдеще, непълно знание и неизброим брой алтернативи. Резултатът от това усилие е важна част от общото знание за света, в който всъщност живеем. Който иска да навлезе по-дълбоко в проблема за съотношението на икономика и знание, може да посети нашата читалня и да се запознае с основополагащите за икономическата наука възгледи на Фридрих фон Хайек по тази тема.
Правейки избор, човек неизбежно пропуска алтернативи. Взимайки решение, ние оценяваме не само вероятния ефект от него, но и какво губим, като не предприемаме всяка от останалите възможности. Често се налага да избираме между по-висок очакван резултат с по-малък шанс за успех, и по-нисък резултат, но с по-голяма сигурност. А навярно най-много ни "разкъсва" дилемата "сега или после", т.е. изборът между текущото потребление, и спестяване за бъдещ период. В едно предприятие този избор представлява решението дали да се намалят текущите продажби, за да се инвестира в машини и оборудване, което би увеличило печалбите в бъдещ период, или не. Разглеждайки алтернативната цена на своите решения, всеки човек прави собствена преценка за най-доброто решение в дадена ситуация. Сравнението на ефектите от различните възможности е в основата на икономическия начин на мислене.
Съвместното съществуване в обществото принуждава хората да се съобразяват с останалите. Освен личните предпочитания и физическите ограничения на средата, трябва да взимаме предвид и предпочитанията на другите. Икономиката изследва факторите за взаимодействието в обществото и резултатът от сътрудничеството и съревнованието. Взаимната обвързаност на отделните решения от поведението на останалите хора изисква поглед върху цялата картина, а не само на фрагменти от нея. В този смисъл е невъзможно да се изучават примерно само действията на банките, без да се анализира поведението на спестителите и предприемачите. С други думи, няма ситуация от вида "при равни други условия".
Ако отношенията между хората не бяха толкова сложни, а предпочитанията - толкова различни и променливи, икономиката като наука нямаше да съществува. Вместо нея щяхме да използваме математически изчисления, за да взимаме оптималните решения. Всяка ситуация, в която възможните решения и последиците от тях са известни и могат да се измерят, не са важен предмет на вниманието на икономиста. Той по-скоро търси типичното в човешкия избор сред въображаемо, предполагаемо и непредвидимо, в откритието и предприемаческото изследване на неизвестното в търсене на нови начини за задоволяване на безграничните потребности.
Мнозина определят икономиката като наука за оптималното използване на ограничените ресурси за задоволяване на безграничните потребности. За икономиката и онези, които я изучават, предмет на размисъл са взаимоотношенията между хората, индивидуалните предпочитания и предприемаческото откритие, които определят дали нещо е ценно или не.
Човешките потребности, и действията, които хората предприемат за да ги удовлетворят, всъщност правят химическия елемент "ресурс", и определят колко точно е ценен той в съотношение с другите и в даден момент. От друга страна, макар всеки отделно взет ресурс да е ограничен като количество, непрестанно се откриват нови начини за задоволяване на потребностите, т.е. нови неща получават "полезност" и се превръщат следователно в "ресурси". Именно този процес на променящи се потребности и средства за задоволяването им е предмет на икономическата наука. Икономиката теоретизира по повод възникването на идея за нова технология и създаване на нов продукт, за това колко точно и какво се търси в определен момент. Ако се знае какво и колко трябва да се създаде с наличните технологии и известните ни ресурси, то другите области на знанието - химията, физиката, биологията, инженерната наука и математиката - ще се погрижат това да се случи по най-добрия начин.
Затова е добре да внесем малко яснота в използването на понятията. Описанието на случили се събития в стопанството е предмет на стопанската история. Обяснението на това защо за някои телевизията е по-интересна от театъра (или обратното) трябва да оставим на психоаналитиците. Изчисляването на най-евтин начин за производство на стока с предварително определени показатели при зададени технологии и известни материали е предмет на математиката, или по-точно на управленското счетоводство. Създаването на стомана с точно зададени качества за точно определена цел е предмет на металознанието.
Икономиката търси и анализира принципите и логическите връзки, които съпътстват индивидуалния избор измежду решения с неизвестен резултат, в условията на променящи се предпочитания и ограничени, но неизброими ресурси.
|