|
|
|
|
© |
|
Вече на страницата на И.З.И: Джобен глосарий на основни понятия, начала и предположения на икономическата наука Като увод, или каква е ползата от глосария
Всеки, който е обсъждал икономически теми, знае, че немалко време отива за уточняване на понятията. Житейски казано, "говорим си на различни езици" и по стопански въпроси. Употребата на думи с различни значения обезсмисля логиката и рационалността на общуването. То прави невъзможна преценката за правилността на различните аргументи, защото няма обща "мерна единица", защото се получава сравнение на литри с километри. Крокодилът, както се казваше в един стар виц, често се оказва по-зелен, отколкото дълъг. Употребата на общи значения е основание на логиката и речта. Ако нямаше думи с общи значения, казва на едно място Аристотел, би се наложило непрекъснато на носим със себе си нещата, за които говорим, за да ги сочим. Говоренето на "един език" започва неотменно с установяването - съзнателно или не - на диапазона значения на думите. Употребата на български, китайски и т.н. се основава на стихийно утаили се и нарочно създадени очевидности. Затова се пишат и речниците, за да се предават значенията. Особените области на знание решават този проблем, като в учебниците включват дефиниране на термините. Често обаче една и съща дума (един и същи термин) е носител на различно понятие, на различен наниз от свързани значения, в зависимост от теорията или умонастроението, в рамките на които думите и понятията се използват. За това формалните определения на термините и понятията не винаги вършат работа. Първо, в много случаи те изрично предвиждат значението да е валидно само в съответната област. В законодателството подобен подход се изразява например с "за целите на настоящия закон ... " Или в дадена теория се дават валидни само за нея смисли на понятията. Веднага възникват въпроси - ами извън приложното поле на закона или теорията? Тогава как трябва да разбираме значението на термина или понятието? И всеки път ли, когато в общуването използваме дадена дума или фраза, трябва да се уточнява по смисъла на какъв закон я използваме? В стопанската лексика на днешната българска реч има точни, но не съвсем смислени понятия като: "малко предприятие по българския закон" и "малко предприятие по европейското законодателство" или "работна сила по смисъла на българското законодателство" и "работна сила според определенията на Международната организация по труда". Нищо чудно, че процентът на "безработните" никога не излиза. Словоупотребата е относителна. Американското списание "Business Week" веднъж писа за "малкия производител на автомобили БМВ". Сдружението "За земята" рекламира свои стоки "изработени от безработни работници". След два за последните единадесет години опита за коренна либерализация на цените, хората говорят за "нереални цени". Изглежда, както казва нашият приятел и колега от Полша Марек Домбровски, "освобождаването на цените никога не е достатъчно изоснови", за да разберат гражданството и правителствата за какво става дума. Като помагало за ориентация в стопанските феномени, теми и тълкувания на жизнения опит, стопанската политика, икономическите послания и писания, ние ви предлагаме настоящия малкоформатен глосарий. Под "глосарий" - от латинското "gloss", сиреч "говорим език", "реч" - ние разбираме "списък на трудни за разбиране (без нарочно обучение) термини, често употребявани в специализиран контекст и приличащи на заклинания, които са приведени с необходимите пояснения и определения". Подбрани са дванадесет такива понятия. Според нас те дават нужния набор смисли за навлизане в икономическата наука. Текстовете ще са ви полезни поне по няколко начина; те: 1/ не са разкрити чрез тавтологични определения и откъснати от здравия разум, логиката и живота; 2/ представят някои допускания, върху които се формулират закономерностите на икономическата наука; ("допускания" са "онези твърдения, които се смятат за разбиращи се от само себе си и очевидни за мнозина или всички"); 3/ поставят всяко от понятията в неговата среда от стопански значения, във връзката му с други понятия и гроздове от смисли; 4/ дават логическата последователност или предполагаеми основни причинно-следствени връзки, които се основават на използването на понятията; 5/ предлагат връзки към други текстове и икономическа литература. Като всеки опит да се дават ограничения и определения, и този глосарий подлежи на оспорване, обсъждане, осмисляне или допълване. Така или иначе обаче, той е логически свързан и последователен. Той се основава на следните допускания: 1/ икономиката не е наука за абстрактните мерки и теглилки в описанието на стопанския живот, а за човешките действия по повод задоволяване на неограничени нужди при винаги оскъдни разполагаеми ресурси; 2/ хората, като деятели в стопанството, мислят, преценяват и избират; те не са просто обект на стопанската политика или на осъществяването на стопанските закономерности; 3/ светът е променлив и разнообразен; никой не притежава и не може да притежава цялото знание за всички факти и обстоятелства. Текстовете са и първа стъпка към разбирането на метода на икономическата наука, принципите на стопанските взаимодействия и възможните ефекти от различните стопански политики. Приятно четене! Асенка Христова,
|
|
|