10. Пари

(Money / Argent/Geld)

Виж: Размяна, Оскъдни ресурси, Потребности, Цена и Избор и рационално поведение

Парите са стока, чийто икономически смисъл (цел на производство и ценност) се състои в улесняване на размяната на стоки и услуги. Парите са инструмент на непряката размяна.(1) От тази гледна точка основната функция на парите е да улесняват работата на пазара, действайки като общо средство за размяна.

Средството за размяна е стока, която хората придобиват не за собствено потребление и не за да я приложат в собствено производство, а с намерението да я разменят след време срещу онези стоки, които биха използвали за производство или потребление. Предвид на тази особеност на средството за размяна изглеждат напълно логични твърденията на един съвременен български автор, че "парите са неразделно свързани с икономическата свобода и правото да се сключват контракти", че "те не са резултат на обществен договор и не са публично благо", че "свободата да избираш пари, с които да си служиш, е част от естествените права на човека".(2)

От казаното е ясно, че стоката, която служи като средство за размяна, трябва да има определени качества. Например бирата, колкото и да е желана, се разваля бързо и трудно може да се използва в бъдеще. Промяната в материала, от който са направени парите, е една от най-големите революции в тяхната история. Хиперинфлацията "е станала възможна чак след като книжните пари са влезнали в употреба". (3) Номиналното количество книжни пари може да се умножава до безкрайност при пренебрежимо малки разходи, стига да се печатат по-високи цифри.

В различните епохи и в различните общества като пари са се използвали различни стоки, например: сол, какаови зърна, захар, тютюн, бадеми, добитък, роби, риба, чай, злато, сребро, банкноти и др. Независимо от разнообразието на парични форми няколко са качествата, които предопределят пазарния избор на стоката, която да служи като пари. Тази стока трябва да се отличава с голямо търсене, да е броима и делима (т.е. да позволява размяна на различни произволни количества), да е лесно преносима, т.е. да има висока стойност за единица тегло. За да има такава висока стойност за единица тегло, стоката трябва да е не само търсена, но и да е относително оскъдна. Наред с това служещата за пари стока трябва да е трайна, т.е. да може да служи за съхранение на стойността за дълъг период от време. Притежателят на пари трябва да е сигурен, че срещу тях ще може да закупи други стоки и услуги не само в непосредствения момент, но и във всеки един неопределен бъдещ момент.(4)

Функциите, приписвани на парите, принципно произхождат от основната им функция, а именно вече споменатото обстоятелство, че те са общо средство за размяна. (Оттук и словоупотребата, при която парите се наричат "девизи", френското "devises"(5) - общо платежно средство, такова във чуждестранна валута за международни разплащания, полици и чекове, приети като платежно средство). Такава например е функцията на парите, изразяваща се в улесняване на кредитните транзакции, защото кредитните транзакции на практика представляват замяна на сегашни блага за бъдещи блага. С известен риск може да се твърди, че парите са вид кредит (сравни с руски -"кредитный билет"). В размяната вие вземате пари, защото вярвате, че срещу тях ще можете да се сдобиете с него друго. Парите са онова, което тече между сделките. Затова на английски "валута" се нарича "currency" (поток, течение)". Парите, - казва Адам Смит - "са голямо колело на обръщението".

Същото се отнася и за функцията на парите, свързана с това, че те могат да бъдат мяра, стандарт и средство за съхраняване на стойността (богатството) във времето и пространството. Когато дадена стока придобива качеството на средство за размяна, хората започват да изразяват предпочитание към натрупване именно на тази стока. Тази функция на парите кара хората често да ги бъркат с капитал. Всъщност парите не са капитал: "златните и сребърните пари, - казва Смит, - които се намират в обръщение в дадена страна, могат с пълно право да бъдат сравнени с шосе, което, съдействайки за транспортирането на всичкото сено и жито на страната и доставянето му на пазара, само не произвежда нито една бала или сноп от тях."(6) Парите са само ценност (от италиански - "valuta"(стойност) - парична единица, носител на самата стойност, с която дума ние наричаме чуждестранните пари), разменима за онова, което е нужно.

Парите служат като средство за пренасяне на стойност в пространството именно с цел да се улесни размяната. Например, ако жител на страна А емигрира в страна Б и желае да замени своята собственост в А за собственост в Б, то той продава първата, заминава в Б и за получените пари (които може и да нямат материално измерение) си купува нова собственост.

Друга "вторична" функция на парите е тяхното използване като разчетно и платежно средство, т.е. средство за измерване на стойността на стоките и услугите и за разплащане при сделки.

Какво всъщност предопределя използването и приемането на определена стока сред множеството други стоки като пари? Според една от теориите, водеща началото си от Платон и Аристотел, хората приемат определена стока като пари (т.е. като всеобщо средство за размяна) по силата на правителствен указ или конвенция.(7) Тези теории обаче имат редица слабости. За да възникне търсене на определена стока, то тя трябва да носи полза. Доброволната размяна възниква, защото и двете страни по нея очакват да спечелят. Определено количество от една стока се разменя за определено количество от друга стока не защото има някакво установено равенство между тях, а защото всяка една страна оценява двата продукта в различен порядък. Ползата от парите е в това, че те могат да се разменят за други стоки и услуги. Парите се търсят не защото носят полза сами по себе си, а защото имат разменна стойност, т.е. носената от тях полза се изразява в тяхната покупателна сила. Съмнително е дали тази покупателна сила може да бъде придобита чрез правителствена разпоредба.(8)

"Платежните средства" са всичко, което законът е обявил за пари, но това не означава, че действителната размяна (сделки, дълг и пр.) ще се опосредява само от онова, което е пари по закон.

От обясненията на функцията на парите ясно се различават и основанията за различна всекидневна употреба на думата пари. Един от основните смисли на "пари" е "онова, което получаваш, срещу онова, което правиш или с което разполагаш", в този смисъл парите са "доход", "постъпления", "богатство", потокът от доходи и постъпления за определен период време. В края на ХІV век Абу Заид Абдел Рахман ибн Мохамед ибн Халдун разглежда парите просто като благосъстояние, което "цивилизацията чрез човешкия труд извежда наяве" и което зависи от обществения сан, защото "имащият сан се ползва от труда, с който другите се приближават към него, нуждаещи се от закрилата на неговия сан".(9) "Паричен" (на английски - "pecuniary" от латинското "pecuniarius", т.е. богатство, изчислено в глави добитък) доход не означава още, че това са парите.

По повод това многообразие от смисли Милтън Фридман казва следното. "Абстрактното понятие за пари ясно: парите са всяко нещо, което се приема по принцип в замяна на стоки и услуги - приема се не като предмет на потребление, а като предмет, представляващ временно обиталище на покупателна способност, която ще бъде използвана за закупуването на други стоки и услуги. Емпиричното съответствие на това абстрактно понятие е далеч по-неясно. В продължение на векове, докато основните средства за обръщение са били златото и среброто, икономистите и другите хора са считали само монетите за пари. По-късно прибавили и банкнотите, които при поискване можели да бъдат обменяни срещу златни или сребърни звонкови пари. Още по-късно, преди малко повече от век(10) , приели и банковите влогове, платими при поискване и прехвърлими с чек. В момента ... редовно се съставят редица парични агрегати и всеки от тях може да се разглежда като емпирично съответствие на определението на парите."(11) Парите, казва Фридман, могат всъщност да се разглеждат като "позиция в баланс".(12)

Накрая можем да дадем още едно определение на парите, което позволява известно обобщение: пари са всичко, което, в някакъв относително широк мащаб, служи за размяна на стоки и услуги и плащане на дългове. Това широко определение позволява на икономистите да говорят за "тясно" и "широко" предлагане на пари, за "тесни" и "широки" пари. Към първите ("П-1", "М-1") те отнасят монетите и банкнотите в обръщение, разплащателните влогове и чекове. Към вторите ("П-2", "М-2") най-често спадат: самите тесни пари (М-1) плюс всички инструменти, които лесно и бързо могат да бъдат заменени за М-1.

(1) Непряка е онази размяна, в която "между стоките и услугите, чиято реципрочна размяна е крайната цел на обмена, са поставени едно или няколко средства". Предмет на теорията на непряката размяна е изследването на съотношенията между средствата за размяна, от една страна, а от друга - на съотношенията между всички поръчани стоки и услуги. (Виж: Ludwig von Mises, Human Action. (A Treatise on Economics), Fourth Revised Edition, Irvington-on-Hudson, New York, Foundation for Economic Education, 1996, p. 398.

(2) Николай Неновски, Свободните пари. Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София, 2001, с. 11.

(3) Милтън Фридман. Немирството на парите. Епизоди от монетарната история. София, Издателска къща Дамян Яков, 1994, с. 218.

(4) Устойчивостта на материала, от който са направени парите, е послужила за основание да се изнамери дума за "пари" в някои езици. Например в руския "деньга", "деньги" идват от татарската дума "tanga" - сребърна монета; думата е подобна на монголската "tenge",и туркската "tanga" ("tanka") - печат, отбелязка. Същият пренос на смисли важи и за съвременните значения на "dollar" и "toler" (паричната единица на Словения); тези думи идват от наименованието на сребърния талер в Бохемия (ХІІІ-ХVІІ век); подобни наименования на платежни средства е имало в Италия, Нидерландия и Испания.

(5) Това е сръбската дума за "валута", подобна употреба има и българския финансов жаргон от края на ХІХ - началото на ХХ век.

(6) Адам Смит. Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини. София, Партиздат, 1983, с. 309.

(7) Платон (виж например неговия диалог Софист, а също и Закони) е по-склонен да приеме, че парите са създадени с указ, докато Аристотел е убеден, че договорът за използването на пари като че ли е мотивиран от удобството, за не се мъкнат на едно и също място и по едно и също време всички стоки, от които разменящите имат нужда.

(8) Относно илюзиите на паричната политика виж едноименната глава в цитираната книга на Николай Неновски - цит съч., с. 102-133; виж също цит. съч. на Милтън Фридман.

(9) Ибн Халдун. Встъпление, София, Наука и изкуство, 1984, с. 194.

(10) Фридман пише тези редове през 1991 г. - б.р.

(11) Милтън Фридман. Цит. съч. С 29.

(12) Пак там, с. 20.