Пари
"Размяната е политическата икономия", казва с бляскава категоричност Фредерик Бастиа и продължава: размяната "е обществото като такова, защото е невъзможно да си представим общество без размяна или размяна без общество".
В икономическата наука размяната на притежаваните неща е важна заради съчетаването на две действия, всяко извършвано от различен индивид, които произвеждат общ резултат. Общият резултат е смяната на притежателите на нещата; всяко от действията е доброволно преотстъпване на мястото на притежател върху нещо. Размяната е интуитивно ясна за хората, които влизат в размяната, и те не се нуждаят от абстрактно разбиране на нейната същност, за да сключват сделки. Икономическият анализ изследва размяната, за да докаже увеличаването на стойността за всеки индивид, който участва в нея. Основното допускане е за рационалното поведение на индивидите; следователно, за да се случи размяната, те виждат повече стойност в размяната отколкото в липсата на размяна.
Размяната не е игра с нулева сума. Играта с нулева сума предполага, че печалбата за единия участник е възможна, само ако другият загуби. Тъй като размяната е доброволен акт, двамата участници очакват да са по-добре след размяната. Това очакване понякога може да не се сбъдне; но опитът дори само от ежедневието показва, че по-често (или средно погледнато) очакванията се сбъдват - иначе размяната би изчезнала като феномен. Следователно размяната увеличава полезността на всички участници в нея.
Допускането на нулевата сума като правило в размяната означава, че и цялата икономика се оказва или "наука", или описание на "практиката" за избягване на тази нулева сума, иначе казано - компендиум на грабежа и измамата.
Парите са посредник в размяната, а не неин обект. Понякога размяната на притежателя е опосредствана от други притежатели или от други обекти на притежанието, т.е. когато човек произведе нещо, което иска да замени за нещо, което да потребява, може да му се наложи да извърши други сделки преди да стигне до крайния обект на притежанието. Така парите опосредстват размяната, но размяната никога не може да се отнася към тях като към обект. Когато парите се превърнат в обект на размяната (например при нумизматите), те престават да бъдат пари.
Размяната съчетава индивидуални действия. Тя е продукт на действията на индивиди и следователно материализира индивидуален избор. Затова няма основание концепцията за международна размяна на нации, защото не може да има избор и действие на народите.
