|
|
|
|
© |
|
Ресурс и капитал в българската икономика В тази рубрика ние искаме да призовем нашите читатели към размисъл за поуките от стопанските реформи у нас. И най-добре е да започнем с това как следва да се схващат ресурсите това стопанство и неговата промяна към по-добро в обозримо и по далечно бъдеще. Под ресурс в икономиката би трябвало да се разбира пространство за развитие, което подлежи на усвояване и съответно изчерпване. Ресурсите са обикновено ограничени и не достигат. Когато икономиката се схваща само като управление на ресурси, обикновено се стига до извода, че в стопанските дела онова, което някой печели е винаги равно на това, което някой друг губи. Продължен до логическия му край, този възглед свежда икономиката до особена форма на класовата борба. От този възглед няма изход. Той превръща икономическото мислене в мечтание за и стремеж към господстващо, монополно положение. Затова от съществено значение за развитие на икономиката и благосъстоянието на гражданството са два по-скоро мисловни феномена схващането за "капитал" и схващането за конкурентност. Основен проблем на икономиката на страната е излишъкът от "активи" и недостигът на "капитал". Капиталът е създаден от човека ресурс, който служи за производство на благосъстояние в бъдеще. Активите стават капитал, когато бъдат поставени в служба да производството на благосъстояние и печалба. Очевидното наличие на актив, който не е капитал, е необработена земеделска земя. Друг подобен актив са голяма част от предприятията, продадени на купувачи, които не могат да ги превърнат в производители на търсени стоки и услуги. Като резултат от масовата приватизация и раздържавяването чрез РМД (с малки изключения) това са около 50-55% от промишлените активи на страната. Трети пример е наличието на квалифицирани работници, които не могат да направят нищо в България, но успяват в чужбина. Съответно първоначалният ресурс на българската икономика е превръщането на тази собственост в капитал. Иначе казано, такъв ресурс е премахването на пречките пред размяната (пазара) на активи, умения (труд) и земя. Без такова развитие и останалите оскъдни ресурси могат да бъдат правилно нито разпределени, нито използвани. Затова и разговорите са такива ресурси като технологии, географско положение, квалифициран труд и пр. са засега доста безсмислени. И другият ресурс се отнася към политическата икономия на българското стопанство. Конкурентността на икономиката е резултат от ръста на производителността на фирмено и индивидуално равнище. Тя зависи от стратегията на отделната фирма, от управлението и качеството на работата й, които се влияят от макро- и микроикономическата среда. Иначе казано: конкурентността е тясно свързана със стопанската свобода. Ако няма съгласие по това що е конкурентност, не е лошо да има съгласие по това що не е конкурентноспособността. А тя не е: изобилие на природни ресурси, евтина работна ръка, евтина валута и специални субсидии и преференции за сметка на гражданството. Надяваме се И.З.И. да допринесе за разпространението на това разбиране на проблемите и перспективите на българската икономика.
Данъците в периода на разцвета на Антична Гърция (Красен Станчев) Древните гърци са смятали, че данъчното облагане е показател за равнището на свобода във всяко общество. “Тиранин” първоначално означава “управител, който въвежда облагане на дохода (преки данъци)”. “Тираницидийството”, т.е. покушението срещу живота на тиранин, и в Древна Гърция, и в Рим било почти винаги оправдавано и от съдилищата, и от общественото мнение. А “филантроп” (обичащ човека, човеците) се употребява първо в смисъл на “владетел, който намалява или опрощава данъците”. Логиката на тази словоупотреба е очевидна: уважението към частната собственост е основа на свободата, данъчното облагане е изземване на част от нея; когато тази част е неприемливо голяма по размер, общественото положение на отделния човек се доближава до това на роба. Днес това е лесно да се каже, но на практика предотвратяването на подобно развитие на данъчната система е доста трудно. Ето защо си струва да се разгледа почти уникалният опит на антична Гърция в уредбата на данъчното облагане. Всъщност това е период (от средата на VІ до средата-края на ІV век пр.н.е.) на разцвет на тази култура и на отбранителния съюз на Атина и Спарта и други по-малки градове държави.
Библиотека
|
|
|
|
