Що е И.З.И?
Уводни знания
Смисълът на богатството
Какво трябва всеки да знае за икономиката и просперитета?
Стопански феномени и стопанска политика
Пазар и държава
Икономическите софизми на Фредерик Бастиа
Икономически буквар  
"Икономически размисли" на Дуайт Р. Лий
Поуки от стопанската история
Въпроси и отговори
Форум
Полезни връзки

Курсове:

Курс "Как работи пазарът" от проф. Пиер Гарело
Курс "Икономика и права на собственост" от проф. Ричард Строуп


Лекционни курсове към Стопански факултет на Софийски университет

Нова институционална икономика
  от д-р Георги Ганев

Свободата като стопански феномен
Красен Станчев и Лъчезар Богданов


Лекционни курсове към Философски факултет на Софийски университет

Трудният процес на глобализация
Красен Станчев, Георги Ангелов и Мартин Заимов


ИНСТИТУТ
ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО

Преглед на стопанската политика

©
Материалите, публикувани на www.easibulgaria.org са обект на авторско право. Препечатването им става единствено със съгласието на авторите и с изрично позоваване на източника.

1. Избор и рационално поведение
(Choice and rational behavior / Choix et comportement rationnel/ Entscheidung und rationales Handeln)

Виж: Разход, Оскъдни ресурси

Изборът е най-общата и елементарна форма на рационалното поведение. Той присъства и се разпознава във всяко човешко действие, което приемаме за рационално. Обстоятелството, че изборът е единствено форма, означава, че той се обективира чрез своето осъществяване. Както пространството се онагледява единствено чрез предметите в него, така и изборът се онагледява само чрез човешкото действие.

Действието е винаги ограничено от и във формата на избора. Тази форма представя възможното действие в две алтернативи, които са предмет на избора. Следователно действието е последица на избора и е някакво осъществяване на избора. Това е, a priori, преди опита, ясно за разума, точно както е ясно за разсъдъка, че емпиричният наглед е ограничен във формата на времето и пространството, ако използваме разграниченията на един колега от университета в Кьонигсберг, работил там в края на ХVІІІ век.

Действието е ограничено, защото не може да излезе от матрицата на избор между алтернативи, следователно винаги съществува пожертвана алтернатива или разход. Затова представите за разход и алтернатива са преди опита; те не могат да бъдат доказани чрез опита, а тяхното основание откриваме единствено в избора като форма на действието и в неговия резултат. В момента на избора резултатът е очакване, предчувствие.

Основната аксиома в икономическата наука предполага разбиране на човешкото действие единствено като избор.

Когато икономистите говорят за рационално поведение, те разглеждат човешкото действие като израз на избор, на резултат от преценка, а не само като предвидима и предопределена реакция на физически и физиологически влияния.

С други думи, хората не са бездушни предмети, те имат способността да правят избор.

Мизес (виж връзка) смята, че единствена аксиома в икономическата наука е твърдението, че всяко човешко действие е рационално. Точно поради това стопанското поведение може да се изследва само във формата на избора. Изборът се оказва основна категория на икономиката. От него се извеждат доопитните разбирания за алтернатива, разход и ресурс. Техен корелат (т.е. основание и свързане) е изборът.

Например априорността на представата за ограничените ресурси се основава единствено на формата на действието - изборът - а не на същността на действието, нито на обективния свят, в който се извършва изборът. Това разбира се не означава нито че в действителния свят ресурсите са ограничени, нито че са неограничени. Всъщност въпросът за това какви са ресурсите извън избора няма особен смисъл, поне в икономиката.

Изборът в основата си е форма единствено на индивидуалното човешко действие. Той е форма на рационалното действие, което е присъщо единствено на отделния човек. Изборът не може да бъде отнесен нито към действието на силите в природата (извън човека), нито към развитието на обществото като такова. Затова концепцията за обществен избор, избор на обществото извън избора на индивида е безсмислица. Същото важи за понятия като национален избор, национални цели, национални интереси и пр. Явленията в обществото, като конкуренцията и правата на собственост например, са продукт на срещата на индивидуални човешки действия и следователно на избор на индивиди, а не на преследването на обща (обществена) цел.

Възможно е да се допуска, че ако дадена група, общество е съставена от рационални индивиди, самата група или общество са също разумни, те ще са склонни да действат според общия си интерес по същия начин както индивидите защитават своите интереси. Това предположение е една от най-популярните всекидневни мъдрости. На нея се основа теорията на колективното договаряне и политическата практика на т.нар. тристранен диалог. Такъв елемент има в теорията на обществения договор - идеята, че предчувствието на злощастията на анархията и на облагите от реда на мирното съжителство предразполагат хората към договор за създаването на правителство и държава. Подобен е възгледът на Маркс за класите: той се гради на предположението, че класите се състоят от разумни и образовани (без фалшиво съзнание) индивиди, които защитават техния общ интерес. В капиталистическото общество контролът е на страната на капиталистите; на подходящ етап от развитието на обществото пролетариите ще защитят своя интерес и, поемайки контрола свои ръце, ще положат основите на обществото без класи - обществото на общностите, комуните.

Съдбата на тези идеи не говори добре за тяхната правилност, но те са неправилни поначало и по същество.

Основанията на това твърдение или иначе казано - предположението, че индивидите са рационални, а обществата и групите - не, са в следните две обстоятелства: 1) в една малка група част от членовете винаги могат да търсят облаги за сметка на другите, и 2) в една голяма група облагите от общия интерес на един член са толкова малки (или бягството от групата е толкова лесно осъществимо), че индивидът няма мотив да контролира общото действие. Този ред на мисли е първоначално доста неочакван, но днес е повече ли по-малко приет в разсъжденията за основанията на икономическото мислене.(1)

При това твърдението, че индивидите са "рационални" изобщо не означава, че те са себични или егоистични, ориентирани към защита само на собствения си интерес. Същите ефекти се получават и в общества и групи, състоящите се съвършени алтруисти.

Групи като професионалните съюзи, гилдии, организации на фермерите, картели, лобита и т.н. си приличат по това, че техните услуги са като тези на правителството, т.е. основани са или на задължително облагане или на особени привилегии. Един от изводите от това наблюдение е, че "организациите, представляващи особени интереси и опосредстващи техния сблъсък, намаляват ефективността и агрегирания доход и внасят повече разделение в политическия живот на обществата, в който действат."(2)

(1) Става дума за аргументите, изложени през 1965 г. от Мансър Олсън в неговата книга Логика на колективното действие (Виж: Mancur Olson, The Logic of Collective Action, Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1965).

(2) Този извод е доразвитие на горните идеи, публикуван е седемнадесет години по-късно в книгата: Възход и падение на нациите (Mancur Olson, The Rise and decline of Nations, New haven and London, Yale University Press, 1982, p. 47). Виж още: Mansur Olson, Power and Prosperity. Outgoing Communist and Capitalist Dictatorships, New York, Basic Books, 2000, p. 69-88.




Предприемачът като откривател:

Четиво за тези, които създават, и онези, които им пречат

Съдържание на глосария:
Като увод, или каква е ползата от глосария
1. Избор и рационално поведение
2. Стойност
3. Нужди и предпочитания
4. Разход
5. Размяна
6. Оскъдни ресурси
7. Цени
8. Конкуренция
9. Пазарен подбор
10. Пари
11. Спестяване и инвестиции
12. Частна собственост
Капитал: обобщаващото понятие в икономиката

Електронни речници, енциклопедии и буквари

Библиография на ползваната литературата

J. Schumpeter. 1934. The theory of economic development: An inquiry into profits, capital, interest, and the business cycle. Harvard University Press.

F. Hayek. 1978. New Studies in Philosophy, Politics, Economics and the History of Ideas. Chicago: The University of Chicago Press.

А. Смит. 1983. Богатството на народите: Изследване на неговата природа и причини. София: Партиздат. (виж текста на английски онлаин)

повече от библиографията

Коментари
Коментирай във форума на И.З.И и И.П.И.