Що е И.З.И?
Уводни знания
Смисълът на богатството
Какво трябва всеки да знае за икономиката и просперитета?
Стопански феномени и стопанска политика
Пазар и държава
Икономическите софизми на Фредерик Бастиа
Икономически буквар  
"Икономически размисли" на Дуайт Р. Лий
Поуки от стопанската история
Въпроси и отговори
Форум
Полезни връзки

Курсове:

Курс "Как работи пазарът" от проф. Пиер Гарело
Курс "Икономика и права на собственост" от проф. Ричард Строуп


Лекционни курсове към Стопански факултет на Софийски университет

Нова институционална икономика
  от д-р Георги Ганев

Свободата като стопански феномен
Красен Станчев и Лъчезар Богданов


Лекционни курсове към Философски факултет на Софийски университет

Трудният процес на глобализация
Красен Станчев, Георги Ангелов и Мартин Заимов


ИНСТИТУТ
ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО

Преглед на стопанската политика

©
Материалите, публикувани на www.easibulgaria.org са обект на авторско право. Препечатването им става единствено със съгласието на авторите и с изрично позоваване на източника.

Лекция 3. Възлови моменти в световната стопанска история. Втора икономическа революция.

1. Кратък исторически преглед: национални държави в Западна Европа

1. 1. Създаване

През ХV век в Западна Европа се съчетават няколко обстоятелства, които определят в значителна степен по-нататъшното развитие на региона. Първо, вследствие на поредицата епидемии през предходния век, съотношението труд/земя се е повишило в сравнение с периода на стабилно равновесие при феодализма. Собствениците на труда - селяни и граждани - са в относително изгодна преговорна позиция спрямо собствениците на другия основен ресурс - земя.

Второ, вследствие на развитието на военните технологии размерът на ефективната военна единица е относително голям, тъй като огнестрелното оръжие изисква определен брой хора, при това обучени и организирани по определен начин със съответния разход на ресурси. Обучената, организирана и снабдена с оръжие и барут армия има нужда от много хора, за да бъде конкурентоспособна на противостояща й армия. Всяка държава започва да има интерес от армия, по-голяма от съседната. Армиите обаче са скъпо нещо, което има нужда от издръжка, особено когато действат.

За да бъде конкурентоспособна, политическата единица вече трябва да контролира по-голяма територия и повече население, отколкото е било необходимо по-рано. Голямата територия и население осигуряват две особено важни за този период предимства - по-голяма численост на армията и по-голяма способност тя да бъде финансирана (оборудвана, ръководена, изхранвана, поддържана) чрез облагане на населението. Ефективният размер на политическата единица, който гарантира нейното оцеляване и развитие, се оказва доста по-голям от дотогава разпространените политическите образувания и започва естествен процес на окрупняване.

Новата, по-голяма политическа единица трябва да е организирана така, че да събира достатъчно средства, за да поддържа големи и боеспособни армии. Веднага се появява въпросът с данъците. Защото вече не е достатъчно някакви селяни да работят ангария, а трябва да се купуват оръжия, дрехи и т.н. Първо, трябва да се събират нестокови, лесно разменяеми за други неща данъци и второ, те трябва да се събират в големи количества.

Така заедно с процеса на окрупняване на държавите в Западна Европа възниква и проблемът за отношенията между държавата (или короната) и частния сектор. Това е моментът, когато кралете, които преди това не са били толкова съществена част от политическия пейзаж, започват да играят голяма роля. Начинът, по който короната и частният сектор, хазната и данъкоплатецът си уреждат взаимоотношенията става изключително важен за дългосрочното развитие на съответните икономики и държави. Това продължава да важи и в днешното време.

По този начин през ХІV-ХV век се появяват националните държави в Европа - Англия, Франция, Испания, Австрия. Настъпва краят на феодализма. Например във Франция имаме Анри Четвърти, който се смята за един от строителите на френската държава. В Англия настъпва краят на войните на розите и има някакво обединение при Хенри Седми. В Испания имаме реконкистата (обратно завладяване на територии от арабите) и в края на 15-ти век се създава новата испанска държава. В Западна Европа се появяват поне три големи национални държави. Те имат централизирана власт, голяма територия, относително многобройно население, голяма армия и апарат за финансиране на държавата основан на облагане на населението с парични данъци.

1. 2. Национални държави и капитализъм

Исторически, създаването на национални държави в Западна Европа е свързано с процеса на установяване на капиталистически взаимоотношения в този регион. Между други неща, тези взаимоотношения включват развитие на частна собственост и на институциите на пазарната размяна, като се развиват обществени системи за изработване и прилагане за всички на правила за бизнес. В резултат пазарите и мащабът на размяната се разрастват значително, възможностите за специализация и увеличаване на производителността се задълбочават безпрецедентно и се достига до съвременния развит свят.

В ретроспекция, връзката между тези дългосрочни стопански процеси и обществените промени в Европа в този период е очевидна. Но за един непознаващ бъдещето наблюдател на света в края на ХV век твърдението, че светът ще постигне изумителен стопански разцвет и че този разцвет ще започне от Западна Европа и ще бъде извлечен като от ракета-носител от Англия би прозвучало като изключително весел виц.

1. 2.1 Защо Западна Европа?

В края на ХV век в света има много по-развити райони от Западна Европа. Например в Китай, където има значително по-висок жизнен стандарт, вече са били измислени всички инструменти на капитализма, включително банкнотите, банковите акцепти и другите механизми за търговия. Съществувал е арабският свят, спрямо чиято цивилизация Европа е била едно мръсно село. Имаме империята на инките отвъд Атлантика, която също се е радвала на по-висок жизнен стандарт и технологични постижения от тогавашните в Европа.

Западна Европа е затънтено крайче на световната цивилизация, но защо тогава тя става люлката на световния икономически растеж? Друг хубав въпрос е защо в рамките на това затънтено място, именно най-бедната, най-неразвитата и изостаналата страна, Англия, става ракетата носител на икономическия растеж, който после изтегля нагоре целия свят?

В случая можем да използваме аналогии с биологията и с развитието на видовете. Една от хипотезите за това как се появяват нови видове е, че те се формират в периферията на старите видове като отговор на определени непривични за вида условия и впоследствие генетичните промени се оказват изключително полезни за оцеляването и налагането на новия вид в настъпили нови условия на средата. Именно в перифериите е много по-вероятно определени членове на даден вид да се изменят, да се откъснат и да развият качества, които да ги правят по-конкурентоспособни спрямо променящите се условия. Неизбежно в някаква степен всичко това е и случайно.

В края на ХV век Западна Европа е де факто в периферията на световната цивилизация както стопански, така и културно и политически. Но вътрешната й динамика, получила се в резултат на описани вече и в немалка степен дължащи се именно на периферност демографски и стопански процеси, води към значително увеличаване на потенциалната конкурентоспособност на зараждащите се в нея политически единици - национални държави.

Това се дължи на създаването на големи организирани, оборудвани и обучени армии и на съответен апарат за тяхното финансиране. От една страна, националните държави в Западна Европа възникват в конкуренция една с друга за територия и население и армиите им в продължение на значителен период от време се развиват в среда на реални конфликти, като в крайна сметка се оказва, че Европа значително изпреварва останалия свят в усъвършенстването на технологията на насилието. От друга страна, необходимостта от финансиране дава конкурентно предимство именно на тези национални държави, които съумяват да организират стопанския си живот така, че той да генерира възможно най-много стойност, която дори при ниски ставки на облагане да може да финансира армията достатъчно щедро, за да може тя да воюва успешно.

Логично е да се предположи, че при тази структура и динамика на състезанието между националните държави в Западна Европа почти сигурно ще се намери някоя, която да реши задачата за едновременната щедрост на финансирането на армията и поносимост на данъчното бреме по най-ефикасния възможен начин.

1.2.2 Защо Англия?

В края на ХV век Англия току що е загубила Стогодишната война (1453), раздира се от войната на розите. И само сто и петдесет години по-късно е начело в икономическото развитие и започва да формира световна империя. Отговорът на въпроса защо става това е: Англия успява да създаде и закрепи система от ефикасни имуществени права. Те рязко намаляват сделковите разходи, водят до значително подобряване на конкуренцията, до по-голяма производителност и до значими нововъведения. Нововъведения - както в производствената технология, така и в технологията на сделките, а и във военната по отношение на морското дело. Увеличената обща стопанска активност дава възможност на Англия да финансира своята армия много по-богато от конкурентните й държави, особено в областта на корабоплаването, като едновременно с това данъчното й бреме е значително по-ниско.

Но защо именно Англия, а не Франция или Испания, които са значително по-богати и по-силни държави по онова време? През 16-ти век Испания има достъп до неимоверните богатства на Новия свят. Населението на Франция - около 30 млн. души, е 7-8 пъти по-голямо от това на целия Британски остров (в момента са почти равни).

За да обясним това развитие, трябва да разгледаме ограниченията, които имат пред себе си тези две корони. Основно е взаимоотношението между хазната и частния платец. Начинът, по който то се решава, е определящ за икономическата, военната и всяка друга конкурентоспособност на съответната държава. Основната нужда е нуждата от приходи, за да се водят войни, защото тези страни непрекъснато са в конфликт помежду си и с останалите си съседи. За да събира приходи от своите поданици, короната дава някакви права на гражданството, на данъкоплатците - Парламент в Англия, Кортеси в Испания, Генерални щати във Франция и в Нидерландия. Непрекъснатите войни, които водят Испания и Франция на всякакви фронтове, изискват спешно събиране на огромни средства за армиите им. Спешността на нуждите ги принуждава да продават монополи срещу големи и незабавни приходи. Сервантес описва това много добре - монополи върху овцете, върху пътищата, върху мостовете и т.н. Но монополите означават неконкуренция, те носят някакви приходи в хазната, но не водят до стопанско развитие в дългосрочен план, не допринасят за устойчивото развитие на икономиките.

Държавата, която намира начин да се развива непрекъснато и производително, е Холандия. Холандците достигат до Китай преди той да се затвори за чужденците през ХV-ХVІ век и научават там разнообразни механизми на производство и организация, които днес бихме нарекли капиталистически. Това идва тъкмо навреме, защото холандците е трябвало вече да решават проблемите на голямата търговия - на огромни пространства, с много контрагенти. Капиталистическите институции решават именно подобни проблеми.

В случая на Нидерландия последствията от въвеждането на капиталистическите институции на размяна и гарантиране на имуществени права са дотолкова мащабни, че в рамките на цялата Хабсбургска империя, владееща Австрия, Португалия, Испания, големи части от Италия и целия Нов свят с всичките му богатства, приходите от тези малки провинции са десетократно по-големи от всички останали взети заедно. Става дума за десетина града, които нищо друго не правят, освен да търгуват. Производителността, която постигат холандските градове, е неимоверно по-голяма от тази на всички останали в Западна Европа.

Тази производителност се дължи именно на гарантирането на частните имуществени права и на изнамирането на инструменти, чрез които сделките се осъществяват с доверие, договорите се изпълняват в някаква приемлива степен и форма. Това води до изключително мащабно разширяване на пазарите с всички благоприятни последици.

Англия възприема тази практика от Холандия. Между другото, през онзи период по размера на населението двете страни са твърде близки. Освен това Англия е остров, т.е. малко по-трудна за нападане. Превземането на остров е трудно и скъпо, а защитата е относително евтина. Поради това короната е относително по-слаба, стойността на нейния продукт, защитата, е по-ниска, защото струва по-малко. От друга страна в Англия през разглеждания период доминира, особено в износа, една стока - вълната. Тя е лесна за измерване, за облагане и няма нужда от създаването на тежка бюрокрация, докато в Испания и във Франция сложността на облагането и на неговото администриране води до създаването на огромен и тежък държавен апарат. Производителите на тази вълна, която е особено важна за цялата държава, успяват да вземат определянето на данъка в свои ръце, именно поради относителната слабост на короната. Освен това, поради относително слабата си позиция срещу пазарната сила на производителите, короната е лишена от възможността да раздава монополи срещу приходи. В Англия производителите и търговците успяват да отвоюват много по-големи свободи отколкото във Франция и в Испания. Лондонското Сити получава права да урежда взаимоотношения, в които монархът изобщо не се меси. Там важат правилата на международната търговия.

В резултат в Англия започват да се генерират същите количества приходи, каквито са в ниските земи. Това, съчетано с подобренията във военната технология и по-специално в морската, прави Англия изключително силна по моретата и разширява нейната способност да търгува с огромна част от света. Така страната става най-конкурентоспособна в сравнение с останалите страни от Западна Европа. Само за един век - към датата на разбиването на Великата армада, Англия се утвърждава като най-силната държава в тази част на света.

следва


Курс по Нова институционална икономика
За автора
Лекция 1.
Увод. Основни моменти в неокласическата икономическа теория и в историческото й развитие

Лекция 2
Възлови моменти от световната стопанска история. Първа икономическа революция и появата на изключителните имуществени права.

Лекция 3
Възлови моменти от световната стопанска история. Втора икономическа революция и въвеждане на изключително имуществени права в областта на идеите
Лекция 4. Въведение в концепцията за сделковите (транзакционните) разходи. Определение, описание и конкретни примери. и за тяхното значение за икономическото развитие. Анализ на връзката между сделкови разходи, поведение на стопанските субекти и стопанските процеси и развитие.
Очаквайте: Лекция 5: Институционален анализ. Определение на институциите. Основи на институционалния анализ. и начален институционален анализ.

Списък на литературата

Coase, Ronald, "The problem of social cost", Journal of Law and Economics, 1960.

North, Douglass C., "Structure and change in economic history", New York, 1981

North, Douglass C., "Institutions, institutional change and economic performance", Cambridge University Press, 1990

Williamson, Oliver E., and Scott E. Masten, eds., "The economics of transaction costs", Edward Elgar Publishing, 1999

Yeager, Timothy J., "Institutions, transition economies, and economic development", Westview Press, 1999

Коментари
Пиши на автора
Коментирай във форума на И.З.И и И.П.И.