|
|
|
|
© |
|
Лекция 3. Възлови моменти в световната стопанска история. Втора икономическа революция. 2. Промишлена революция С оглед на разказа в предходната част не е изненада, че популярният исторически епизод, наречен "промишлена революция", се случва в Англия. "Промишлена революция" е понятие, което се появява в края на ХІХ век, за да обозначи периода от средата на ХVІІІ век до приблизително първата половина на ХІХ век (или от около 1750 до около 1830). Какви са фактите, дали основание на авторите на хипотезата за значимостта на промишлената революция, когато те са определяли нейната роля в икономическия прогрес? 2. 1. Факти за промишлената революция За да бъде оценено значението на периода, наречен промишлена революция, е удачно за база за сравнение да бъде взето сегашното време - около два века по-късно. Между 1750 и днес световното население нараства от около 800 милиона до 6 милиарда души. Жизненият стандарт се увеличава безпрецедентно. За Западна Европа той достига и многократно надминава богатите години на Римската империя. Земеделието постига невероятна производителност, такава каквато хората в края на ХVІІІ век не са могли и да си представят. В днешно време под 5 процента от населението на планетата (около 300 млн.души) хранят всички останали. Това означава, че със земеделие сега се занимават по-малко хора отколкото през 1750 година, защото от тогавашните 800 милиона души с тази дейност са били заети минимум 500 милиона. Сега по-малко заети произвеждат храна, достатъчна за 7-8 пъти по-голямо население. Друг изтъкван факт е голямата урбанизация, която икономистите - историци отдават на промишлеността, изискваща концентриране на работна сила в определени места и оттам възникването на урбанистични центрове. На фона на тези процеси трябва да се подчертае, че през тези два века технологичният напредък, който в не малка степен се свързва с промишлената революция, става вече норма - един от основните елементи, движещи стопанското развитие. Промишлената революция, която започва в Англия, се свързва предимно с поредица изобретения, най-популярното от които е парният двигател на Джеймс Ват и с нововъдения в текстилните технологии, значително подобряващи и улесняващи производителността при преденето и изобщо при направата на платове. Промишлената революция се свързва разбира се и с възникването на други индустрии, използващи топлинната енергия на въглищата за създаване на блага. В този аспект на мислене обаче възникват някои въпроси. 2. 2. Въпроси за промишлената революция Основният въпрос е: толкова значително събитие ли е тази промишлена революция и всъщност причината за голямото развитие през последните два и половина века не е ли някъде другаде? В полза на този въпрос, който в някаква степен поставя под съмнение значението на промишлената революция, има редица аргументи. Първият от тях е, че технологичните промени по времето на промишлената революция през тези осемдесет до сто години далеч не са революционни и фундаментални. Всички до една или поне тези от тях, които са изтъквани като особено значими, са само подобрения на отдавна съществуващи и познати на човечеството технологии. Стандартният пример в това отношение е именно парният двигател на Ват. Той е известно подобрение, увеличаващо малко коефициента на полезно действие на двигателите Нюкомен, които са били известни от доста по-рано в Англия. А двигателите Нюкомен са основани на технология, чийто принципи са били известни още на древните гърци. При цялата си легендарност, двигателят на Ват далеч не е бил някакво нововъдение за времето си. В самия край на ХVІІІ век никой не го е считал за брилянтна идея, невиждана преди това. Тя започва да изглежда такава цял век след това. Технологията така ли иначе е била известна преди Христос, но не се е използвала за производство, а и коефициентът на полезно действие е бил доста нисък. Ват увеличава този коефициент, примерно, от 12 на 17 процента. Но е очевидно, че направеното от него е много по-малко от постигнатото в това отношение след него. Днес се говори за коефициент на полезно действие на двигателите (отчитайки глобалното използването на енергията) от порядъка на 40 - 60 процента. Така че, първото възражение е, че през периода, наречен промишлена революция, поне технологичните промени не са били особено революционни. Вторият аргумент за въпроси към ролята на промишлената революция е увеличението на населението. Всъщност по времето на самата промишлена революция то далеч не расте чак толкова бързо, колкото след това. Действително за тези осемдесет години населението се увеличава ускорено, но далеч не с темпа, който наблюдаваме през ХХ век. Трудно може да се говори, че точно промишлената революция е довела до този огромен ръст на населението и тя не може да се характеризира като период с изумителни темпове на увеличение. Те се наблюдават след това, особено след Втората световна война. Трето основание за въпрос е фактът, че урбанизацията по време на самата промишлена революция е всъщност доста слаба, сравнена с урбанизацията, настъпила след това. Ако сравним възникналите по време на промишлената революция урбанистични центрове (няколко в Европа, около Лондон, Манчестър, Париж, около Рурската област в Германия и в Америка около Ню Йорк) и със сегашните, ще видим, че между края на промишлената революция и днешното време урбанизацията е продължавала с много високи темпове. И дори да приемем, че промишлената революция е изиграла някаква роля, то тя е била само първоначална - урбанизацията не се е случила само и главно по това време. Четвъртото възражение е срещу това, че жизненият стандарт се е увеличавал много бързо по време на самата промишлена революция. Разбира се, измерването на жизнения стандарт става по доста несъвършен начин - БВП, хранителна диета и количество калории, заболявания и продължителност на живота, отношение между ръст и тегло, образование и т.н. Истината е, че темпът на растеж на жизнения стандарт през разглеждания период е сравним с този от предишните векове. Всъщност, той значително се ускорява доста след промишлената революция, през 80-те и 90-те години на ХІХ век. Дори не можем да приемем на доверие хипотезата, че макар по времето на самата промишлена революция да не е имало кой знае какво нарастване на жизнения стандарт, тя е причинила последващия растеж. Защото на практика има период на отлагане на истинския голям растеж от 50 години. Хипотезата на новата институционална икономика е, че всъщност промяната по време на промишлената революция е по-скоро еволюция. Наблюдава се постепенно наслагване на много неща, а не огромна качествена промяна изведнъж. Нагледният пример, който се използва от новата институционална икономика в това отношение, е, че ако сравнително добре образован древен грък отиде в Лондон около 1800-та година, той ще види доста различни, нови неща. Но нищо няма да го изуми, да го впечатли фундаментално, той няма да помисли, че е попаднал на друга планета. Пак коне возят по улиците разни, вярно по-големи карети, основната част от хората се занимава с производство на храна по добре познати начини, може би хитроумно усъвършенствани. Има някакви машини в заводи, но очевидно технологията им ще му е ясна. Веднага възниква паралелният опит - да докараме същия грък днес дори в София. Най-вероятно обстановката ще му е напълно непонятна, той няма да разбира нито какво се случва наоколо му, нито поведението на хората и техните мотиви. |
|