Лекция 2. Възлови моменти в световната стопанска история. Първа икономическа революция

1. Първа икономическа революция

Един от основните изводи на предходната лекция е, че неокласическата икономическа теория има известен проблем с разказването на стопанската история. Става дума за поне три от вече споменатите проблеми на неокласическата теория. Първият е времето, т.е теорията не е достатъчно динамична, за да отчита промените на фундаментални фактори във времето и как това се отразява върху равновесието на реалната стопанска картина в света. Освен това тя има проблем с неизвестността и с несъвършенствата на човека и по-специално с човешкото поведение в ситуация на неизвестност, съпътствана от ограничена рационалност, което е доста по-сложен въпрос, отколкото риска при допускане за пълна информация. Освен това имаме факта на сделковите разходи, които не са нулеви и могат съществено да променят параметрите на стопанското взаимодействие между хората.

Ако започнем да обръщаме внимание на начините, по които хората се справят с неизвестността, да отчитаме динамиката на факторите и на сделковите разходи, можем да разделим историческото развитие на човечеството до момента на етапи. Първата кохерентна икономическа история на човечеството с подобен подход, теория за нещата, които движат стопанската история, е тази на Маркс - историческият материализъм. Тя е истински динамична теория, всъщност най-доброто, което е направено от икономическата мисъл по отношение на историческата стопанска динамика за век и половина. В описаното от нея разделяне на човешката история на строеве силно присъства институционалният момент и по специално имуществените права. При родовообщинния (по Маркс) строй нямаме такива права, нямаме частна собственост. После се появява собствеността върху хора, върху оръдия на труда, върху средства за производство и т.н. Маркс е първият, който изрично отбелязва и посочва значението на имуществено-правната рамка, на институционалната рамка в иконо

мическото развитие. В този смисъл това е негов много сериозен оригинален принос. Оставяме настрана, разбира се, изводите, направени въз основата на този факт. Маркс действително взема нещата в динамика, разглежда поведението на хората и установява, че имуществените права имат много сериозно значение, когато се отграничават етапи на развитие.

Новата институционална икономика също се опитва да разглежда стопанското развитие във времето от изрично динамична гледна точка, но нейният подход води до по-различна от Марксовата периодизация. Новата институционална икономика разделя стопанската история на три широки етапа, свързани от две революции.

1.1. От лов и събиране към усядане - фактите

Хората съществуват на земното кълбо от няколко милиона години. За това говорят намерените досега останки от съществото, което може да се нарече човек. Любопитно е, че тези същества са живели няколко милиона години по един и същи начин - ходили са на малки групи, събирали са растения за ядене, ловували са, хващали са разни животни и са ги изяждали. Безспорно, практикували са доста примитивен начин за препитание. Промените, настъпили в бита на тези първи хора в продължение на милиони години, са общо взето пренебрежимо малки. Ако разгледаме, например, живота на един човек от преди 300 хиляди години и този на човек от преди 15 хиляди години, разликите са несъществено малки. В определен смисъл имало е по-голямо развитие на равнище гени (видът се е формирал), отколкото битът на човека се е променял.

И тогава, някъде преди около 10 хиляди години, изведнъж настъпва рязка промяна. Преминава се от предимно лов и събиране към уседнало земеделие. Още по-любопитно е, че усядането се случва едновременно и независимо в редица плодородни части на света - Индия, Китай, в така наречения плодороден полумесец на Месопотамия. Самият процес на усядане трае хиляди години, които в сравнение с милионите преди това са твърде кратък период. Забелязва се ускоряване на развитието, макар от наша гледна точка то да е доста продължително. Изследователите, проучвали скоростта на изсичане на горите в Европа, което е означавало завладяването на нови обработваеми територии, твърдят, че то се придвижвало с около километър на година. Приблизително през този период за няколко хиляди години и със скорост много по-бърза от предходните времена изчезват двеста вида предимно едри животни. По намерените останки (една от най-добре запазените от тях е неолитното селище в Стара Загора - около 5 хил. години пр.Хр.), които дават възможност да се проучва хранителната диета на хората от онова време, се прави извод за дълбочината на промените. Забелязва се, че в този период, започнал преди десет хиляди години, значително се разширява хранителната база на човечеството. Хората започват да потребяват неща различни от наличните в естествено състояние плодове, зърнени храни и месо. Наблюдава се и доста по-голямо разнообразие на използваните продукти. И в крайна сметка това, което белязва цялата тази епоха, е, че хората започват да се хранят по-добре и да мигрират, да се заселват на нови и нови места.

Накратко, стилизирани фактите са: милиони години няма промени, а после изведнъж - усядане в различни части на света, което трае дълго време. Изчезват редица едри животни, разширява се хранителната база, населението расте и мигрира. Тези факти искат някакво обяснение.

1.2. От лов и събиране към усядане - начало на обяснение

Чисто икономическият анализ обикновено се съсредоточава върху това, че има преминаване от лов и събиране към уседнало земеделие. Някъде към края на периода огромната част на човечеството, може би над 90 процента, се занимава и изхранва чрез уседнало земеделие и много малка част продължава да се занимава с лов и събиране. Как да си обясним всичко това? Разсъждавайки икономически, тълкуваме явлението чрез някаква недостатъчност, чрез някакви, абстрактно казано, бюджетни ограничения върху производството, каквито са могли да имат хората.

Най-общо казано са съществували два вида производство. Единият вид е лов и събиране, другият - уседнало земеделие. Елементарно е да се предположи (хората са рационални стопански субекти), че причината за преминаването се дължи на това, че едното започва да става по-изгодно от другото. Едва ли те са седнали и са извадили калкулатора, за да изчислят кое е по на сметка. Просто чрез естествен подбор обществата, които са преминали към по-изгодния начин за производство са ставали по-конкурентноспособни. Те са се увеличавали като население, тъй като се е увеличавала вероятността за оцеляването им. Тези, които са използвали по-непроизводителния начин са имали по-малка вероятност да оцелеят. Чрез рационално изчисление или по пътя на естествения подбор, резултатът е един.

Така или иначе имаме две измерения - количеството труд, което се влага в някакъв вид дейност и стойността на пределния продукт на този труд. Между другото, това, че от зърното става растение, което може да си посадиш до къщата, да го отгледаш и после да прибереш е било известно много отдавна на хората, почти от началото на съществуването им. Те не са открили изведнъж някаква нова технология, знаели са и двата начина на производство. Единственото обяснение защо милиони години хората са предпочитали лова и събирането пред земеделието е, че очевидно за тях стойността на пределния продукт на труда при лова и събирането е била по-висока, отколкото на паралелния продукт при уседналото земеделие. Това означава, че за тях усилията при лов и събиране са носили по-висока награда, отколкото същите усилия при уседнало земеделие.

Очевидно след някакъв момент настъпва промяна. Елементарният анализ показва следното: колкото повече се увеличава количеството труд, т.е. броят хора, които упражняват лов и събиране, толкова по-голям натиск се упражнява върху средата - започват да изчезват животните. В един момент, въпреки че расте бавно, човешкото население става достатъчно многобройно, за да започне да упражнява натиск върху своята среда. Специално при лова и събирането този натиск води до намаляване на стойността на пределния продукт. Хората стават толкова много, че всеки следващ ловец започва да носи по-малко от предходния. Това означава, че пределният ловец започва да носи по-малко. На практика се проявява следната зависимост: колкото повече хора започват да упражняват определен труд, толкова по-малко производителен става той, толкова по-малко производителна става всяка следваща единица труд, вложена в тази дейност.

В същото време, в онази далечна епоха, земята е била безкрайна спрямо броя на хората. По този начин при уседналото земеделие, това, че човек обработва дадено парче почва и отглежда животни, не създава същия проблем. Земята е толкова голяма, че колкото труд да се влага, все още има място и за още един да възприеме този начин на производство и да изкара горе-долу толкова продукт, колкото и останалите, занимаващи се със земеделие на техния си култивиран по-отдавна терен. Това може да бъде илюстрирано графично, както е направено на Фигура 2.1.

Фигура 2.1. Стойност на пределния продукт на труда

На фигурата СППтр показва стойността на пределния продукт на труда съответно при лов и събиране (СППлов) и при уседнало земеделие (СППагро) в зависимост от количеството на труда (Ктр) вложен в определения тип дейност. Стойността на пределния продукт на труда при лов и събиране е относително висока при малки количества вложен труд (при малобройно население), но с ръста на населението започва да спада. Стойността на пределния продукт на труда при уседнало земеделие е постоянна поради относително високата наличност на ресурса земя.

Непрекъснатата линия показва разпределението на труда между двете дейности в зависимост от неговото количество. След много години увеличаване на населението идва момент на качествена промяна, когато с по-нататъшното нарастване на човечеството настъпва преминаване от лов и събиране към земеделие. Естествено, някои остават да се занимават с първия вид производство - тези, за които стойността на пределния продукт продължава да е по-висока от този в земеделието. Но общата тенденция е друга. Колкото повече нараства количеството труд, което в случая е равносилно на броя на хората, толкова по-голяма пропорция от труда се насочва към уседнало земеделие и постепенно то започва да доминира като начин на производство.

Въпросът е защо се получава именно това развитие? Защо точно тогава? Защо изведнъж толкова бързо, в сравнение с милионите години преди това? Този проблем може да се опише с хипотезата на един естественик - Стивън Джей Гулд. Негова е идеята за така нареченото пробито, или пунктирано равновесие. Има някакъв стазис (състояние), съществуващ много дълго време. И изведнъж - бум, страшно бърза промяна, след това нещата отново остават в някакво равновесие за много дълъг период. Една идея, която никак не е далеч от диалектическите закони на Хегел за количествените натрупвания, които водят до качествени изменения. Маркс също е възприел тази идея в своя исторически материализъм.

1.3. От лов и събиране към усядане - особености на взаимодействието

И така, проблемът е защо нещата се променят изведнъж. Точно тук вече идва новата институционална икономика и казва: момент, ние разглеждахме досега тези неокласически в известен смисъл криви, но това, което тогава се е променило всъщност е институционалната рамка. Някъде преди 10 хиляди години, 8 хиляди преди Христос, за пръв път започват да се забелязват признаците на частната собственост. Няколкото милиона години преди това се характеризират с общи, а не с частни имуществени права, т.е. всичко принадлежи на всеки. Разбира се, който намери круши или хване заек - негови са, която група се добере до съответния ресурс, той е неин. Населението започва да се увеличава все повече и повече, поради умението на човека да се приспособява и оцелява. И тези общи имуществени права означават, че всяка една група индивиди трябва да се бори с другите групи, да се състезава за някакви относително намаляващи ресурси за лов и събиране.

Освен това, един от основните проблеми се оказва това, че, особено в по-благоприятните места на нашата планета - Китай, Индия, плодородния полумесец на Близкия Изток, средата може да поддържа значителен брой групи от хора, преди да започне да се напряга, т.е. преди всяка от тях да започне да схваща останалите като противник, който трябва да бъде изтласкан от този относително малък ресурс. Едно от основните оръдия на изтласкването е твоята група да е по-голяма от другата. Но това означава, да храниш повече хора в групата, което от своята страна оказва все по-силен натиск върху средата. Защото изведнъж се оказва, че основна характеристика на оцеляването е групата да има повече хора.

Доказателство за тази теза е съществуването и до ден днешен на население, което се занимават с лов и събиране на малки тропически острови. Там е постигнат стазис - населението стои на една постоянна бройка и е в пълна хармония със средата. То не яде нито повече, нито по-малко от количеството, което е необходимо за възпроизводство на растенията и животните. Не се увеличават хората, броят им е постоянен, но те нямат и друга конкурентна група. Така се е случило, че тази група живее хармонично и в равновесие със средата.

Не такъв е случаят при големите плодородни територии, можещи да изхранват голям брой хора. Те неминуемо се разпадат на групи, които започват да се състезават и основен фактор на успеха е числеността им. Това е стимул за все по-голямо население, което вече е съчетано със склонността да се бият за територията, за правото да ловуват тук или там. Например белите заселници в Северна Америка наблюдавали при индианците сложна система за разпределение на ловните територии върху иначе доста голям континент. В един момент за оцеляването на хората става особено важно да попречат на други групи да ползват дадена територия или някакъв ресурс. Това изключване е много по-лесно по отношение на уседналото земеделие, отколкото при лова и събирането. Много по-лесно и по-производително е да се задели някаква територия, да се започне обработката й - да се засява и събира реколта или да се отглеждат животни, отколкото да се чака раждането на плодове или появяването на животни в някакъв район.

1.4. От лов и събиране към усядане - имуществените права

Оказва се, че когато хората започват да стават твърде много, когато е необходимо някакво изключване на групи от използването на определени ресурси, уседналото земеделие става доста по-конкурентно. При него изключването става по-лесно, т.е. с по-малък разход на ресурси, а при всякакви обстоятелства защитата на даден ресурс е нещо скъпо (сделковите разходи са високи). Изключването е нещо скъпо и съответно сметката му трябва да се включва в стойността на пределния продукт от съответния тип дейност. Така че, естественото увеличаване на населението е стимулирано от желанието на групата да бъде по-многобройна, за да може да изтласква другите групи тогава, когато натискът върху средата започва да става осезаем, а това прави разходите при лова и събирането относително по-големи отколкото при уседналото земеделие. Освен това в плодородните територии, там където миграцията е трудна (заобиколени от земи с неблагоприятни условия например като поречието на Тигър и Ефрат), става много важно за групите да останат на същото място, ако загубят някоя битка. Също така за група, намираща се в центъра на плодородна земя, е трудно да мигрира, защото трябва да премине през териториите на други групи. При такива условия започват да се въвеждат изключителни имуществени права. Изключителни имуществени права означават права на дадена група хора да изключи други групи хора от употребата на определен ресурс, в случая - земя.

Въвеждането на изключителни имуществени права върху земя се състои във въвеждане на правила за поведение, свързани с употребата на този ресурс. Първоначално правилата вземат формата на различни табута и обичаи. Такива табута и обичаи съществуват в малките групи, за които стана дума, живеещи и досега в едно доста тъничко равновесие със средата си. И така тези изключителни права, т.е. това, че определена група ползва дадено парче земя, а другата група не го ползва, изключена е от него, се въвеждат именно там, където миграцията е трудна, където вариантът да отидеш да си търсиш късмета другаде, става доста опасен и скъп.

От друга страна, ресурсите са натоварени достатъчно много и тяхното свръх-използване е реална опасност за населението. Това е така, защото когато един възстановим ресурс е оскъден, а всички имат достъп до него, техният стимул е да ползват възможно най-много възможно най-бързо, преди някой друг да е обрал плодовете, при което способността на ресурса да се възстановява е унищожена и той бива похабен. За да не се допусне това похабяване, решението е да се предотврати всеобщият достъп до ресурса, което означава да се въведе възможността за изключване.

Местата, където въвеждането на изключителни имуществени права се оказва необходимо, са именно центровете на плодородните области. Разбира се, това става чрез подбор. Някои групи започват да отделят средства и ресурси, за да защитават някаква територия и да я работят уседнало. Други групи продължават да номадстват, да се бият с останалите за дивеч, улов и т.н. Първият тип групи се оказват много по-конкурентноспособни, с много по-голяма способност да оцеляват. В продължение на няколко хиляди години те започват да се налагат, да доминират като брой. В това се състои и първата икономическа революция.

1.5. Първа икономическа революция - определение и значение

Както видяхме от анализа, единствената същностна промяна, която е настъпила при преминаването от лов и събиране към уседнало земеделие, е въвеждането на изключителни имуществени права върху плодородната земя. Технологиите на лова и на земеделието не са се изменили. Оттук следва и дефиницията: първата икономическа революция е революция на имуществените права върху производителните ресурси от общи към изключителни.

Правата на собственост са взаимоотношенията между субекти по отношение на дадена вещ. Терминът "изключителни имуществени права" в случая означава, че определени субекти биват изключени от ползването на даден ресурс.

В момента, когато дадена група изключи ефективно други групи от ползването на своето парче земя, тя изведнъж започва да придобива много сериозен интерес земята да произвежда колкото се може повече. Интерес, който преди тя е нямала, защото дори земята да се работи прекрасно, да роди богато, може да дойде съседната група и да вземе продукта. Самият факт, че успяваш да изключиш ефективно, поражда стимул да си все по-производителен при ползването на съответния ресурс. Именно през този период започват да се въвеждат все по-добри и по-добри технологии на земеделие. По-добрите технологии водят до по-висока производителност на труда, а и на самата земя. По онова време това са и двата основни фактора на производството - макар че може да се говори и за някакъв земеделски капитал, но той не е бил съществен. По-голямата производителност води до нарастване на жизнения стандарт, който за няколко хиляди години става неимоверно по-висок, отколкото за милионите години преди това.

С други думи, поради първата икономическа революция, определена като въвеждане на изключителни имуществени права, поради въвеждането на тази, така да се каже, институционална, сделкова, технология, съчетана с добре известните вече земеделски технологии, се създава стимулна структура, водеща към все по-голяма и по-голяма производителност. Това означава, че кривата на съвкупното предлагане се премества в благоприятна посока, както е показано на Фигура 2.2.

Фигура 2.2. Първа икономическа революция и съвкупно предлагане

Поради промяната в стимулите на хората и следващата я промяна в производителността на основните фактори на производство, човечеството вече е в състояние да произвежда повече блага с по-малък разход на ресурси. Чрез по-високата производителност може да се поддържа все по-многобройно население, което именно през този период рязко нараства. Освен това, чрез технологията на изключване много територии, които преди това не са били благоприятни, започват да се използват и стават обект на миграция, увеличават се площите, обработвани уседнало. Разширява се хранителната база, тъй като започват да се отглеждат повече видове земеделски култури. Разнообразява се наборът от блага, които се произвеждат и потребяват. И в крайна сметка жизненият стандарт сериозно нараства през този период от човешката история в сравнение с предходния период.

следва