2. Стойност
(Value/Valeur/Wert)

Виж: Избор и рационално поведение, Цени, Размяна

Стойността (value) е оценката на отделния човек за ефектите, които би му дало някакво - негово или външно - очаквано действие. Тази оценка се извършва преди действието и именно това отличава рационалното поведение. Ефектите за индивида, след като изборът е направен и действието е извършено (ex post), може да се окажат различни от оценката. Въпреки това стойността е единствено оценката на тези ефекти преди избора (ex ante), следователно е мотивация за действието. Затова поведението може да е рационално единствено ex ante и никога ex post.

Това означава, че например очакванията на един инвеститор може да не се сбъднат и той да изгуби от дадена сделка, но сключването на сделката е рационален акт, който отразява очаквана стойност на инвеститора. По същия начин рационалността на равнището на частта (например съставянето на планове на равнището на предприятието, бизнес-плановете) не изключва, а дори предполага ирационалност на равнището на цялото (голямата групата, обществото, икономиката). На основата на това разбиране на избора и основанията на стопанските предчувствия се градят и теориите за оценка на риска и поддържане на ирационалността на цялото в някакви "приемливи" граници.

Защото е оценка, стойността е строго индивидуална и се познава от другите единствено по действието. Икономическата наука разглежда стойността като субективна, а не обективна. Една и съща стока например може да носи различно удовлетворение: очевидно е, че хората купуват различни неща на пазара, при все че цената им може да е еднаква, и че различни хора често са готови да платят различна сума за едно и също нещо.

Ако стойността изобщо е измерима, това става в главата на действащия индивид. Ако тя е сравнима, това е така само по отношение на други действия на същия индивид; алтернативният разход е стойността на пропуснато действие, или иначе казано: най-високо оценената полза, която трябва да бъде пожертвана или пропусната поради избора на дадена алтернатива.

Когато избера алтернативата А пред Б, все едно да кажем, че за мен стойността на А е по-голяма от стойността на Б. Как даден индивид оценява дадено свое действие, например дадена покупка, може да бъде разбрано единствено по самото действие. Затова намеренията на индивида имат смисъл за икономическата наука, само когато се материализират в действие.

Хората сключват сделка, защото виждат в това по-голяма стойност от не-сключването на сделка. Тъй като размяната е доброволен акт за всяка от страните в нея, то всяка от тях очаква някаква стойност от сделката, която да надвишава стойността при липса на сделка. Например продажбата на използвана кола носи (поне очаквана) стойност и за купувача, и за продавача; иначе продажбата няма да се случи и продавачът ще задържи колата, а купувачът - парите си.

Тук е мястото да направим някои бележки по повод разбирането на сделките и свързаните с тях феномени. Сделката е единичният акт (действие) на размяната или взаимосвързани актове на размяна, различими или предполагаемо различни от други такива актове. Основанието хората да сключват сделки, а пазарът да функционира, е свободата на отделните хора да избират. (Затова и законодателството за договорите - включително българският Закон за задълженията и договорите - определят договорите чрез хипотезата на свободното волеизявление.) Всяка сделка обаче си има разходи. Това са разходите във време, усилия и други ресурси, необходими да се изнамери, договори и осъществи даден акт на размяна. Предполага се, че ако тези разходи са високи в някакво сравнение, сделката няма да се осъществи. Обратното: където разходите са сравнимо по-ниски е възможно - при други равни условия - да се сключват повече сделки. (Повече за сделките, разходите и тяхното значение в икономическата мисъл и книжнина, можете да прочетете в курса на д-р Георги Ганев, поместен на страницата на И.З.И.).

Ако сега се върнем към темата за схващането на стойността, можем да предположим, че: а) разбирането на стойността е станало възможно едва когато свободната размяна се е оказала достатъчно разпространено всекидневие; б) ограниченията на свободата и размяната могат да пораждат не просто неразбиране на стойността , но и политики за нейното обективиране - въвеждане на монопол, на контрол върху цените, защитни мерки срещу външни на дадена юрисдикция доставчици и други подобни.

След като стойността е субективна, възниква въпросът: може ли да се събират индивидуалните стойности? Както става ясно от примера, когато хората участват в размяната, се случва добавяне на стойност. Добавяне в смисъл, че участващите в размяната получават удовлетворение, заменили нещо, което ценят по-малко, за нещо, което ценят повече.

Въпреки че стойността по своята същност е неизмерима в абсолютни стойности, измислен е начин да се следи процеса на добиване на удовлетворение, на щастие от свободна размяна - това е броенето на парите като измерител на стойността.

Статистическите агенции по света използват паричната оценка на всяка размяна, за да произведат агрегираните индикатори брутна добавена стойност и брутен вътрешен продукт. Тогава те приемат, че стойността за един може да бъде добавена към стойността за друг и така нататък, докато се произведе до обща стойност за нацията например. Тъй като не би могло да има сравнимост на стойности за различни индивиди (дори от едно и също действие), не би могло да има и сумиране на тези стойности. Подобни агрегирани показатели на практика мерят количества от определени стоки и услуги според пазарните цени, изразени в парични единици.

Брутната добавена стойност като понятие и мерна единица има две основания на своето съществуване: едното прагматично, другото - теоретично.

На практика разглеждането на добавянето на стойност като обективен процес служи на събирането на данъци, свързано е насилственото изземване на доход. Данък добавена стойност е един вид данък върху удовлетворението от размяната. Ето как най-популярният учебник по приложна икономика в Обединеното кралство определя ДДС: "това е данък, който, макар и плащан от потребителите, стига до министъра на финансите по непряк начин, най-вече чрез търговците на дребно, действащи като агенти по събирането на данъка"(1).

Теоретичното основание е описаният по-горе стремеж да се прецени и преживее рискът от ирационалността на равнището на цялото.

(1) Alan Griffiths, Stuart Wall, (editors), Applied Economics: An Introductory Course, Fifth Edition, London and New York, 1993, p. 332.