3. Нужди и предпочитания (Needs and preferences/ Besoins et preferences/Bedarf und Praeferenzen)
Виж още:
Избор и рационално поведение,
Оскъдност на ресурсите,
Стойност
Нуждите, потребностите и предпочитанията са мотивът за икономическото действие.
"Нужда" е друга дума за неудовлетвореност, или желание за подобрение. Когато обясняваме рационалното поведение, обикновено казваме, че човек действа за да задоволи индивидуалните си нужди. Тъй като живеем в свят на оскъдност и ограниченост, не всички нужди могат да бъдат удовлетворени.
Обикновено за повече яснота се приема, че всеки човек има някаква подредба на важността на различните нужди. Въз основа на тази подредба той насочва усилията си първо и най-вече за задоволяване на потребностите с по-голяма важност, а после търси удовлетворяване на по-маловажните нужди. С други думи, човек "предпочита" едно пред друго. Рационален икономически избор означава именно да правиш това, което оценяваш като по-важно, по-нужно, по-полезно. Тази особеност е разкрита в темата за избора.
Ето какво още трябва да имаме предвид:
" Преценката за "важността" (стойността) на всяка възможност е винаги субективна и относителна; тя е в съзнанието на всеки индивид и не може да бъде измерена обективно в някакви количествени мерни единици. Нерядко възниква въпрос дали в определени ситуации хората са действали "ирационално", т.е. не са избрали "най-полезното" за тях. Такова разбиране предполага, че индивидуалните нужди могат да бъдат измерени от външен наблюдател, че някой може вместо нас самите да каже "какво всъщност искаме".
" Предпочитанията и подредбата на нуждите се изразяват с икономическото действие. Единственото, което икономистът като наблюдател може да знае, е какво поведение са следвали хората и какъв избор вече е направен. Фактът на избора разкрива и подредбата на потребностите, които са мотивирали поведението на стопанския агент. След като е направил дадена покупка, потребителят към момента на избора е имал именно такава нужда. Направената инвестиция показва, че при вземането на решение предприемачът е преценил, че това е най-добрият избор за нуждите на бизнеса.
" Икономиката се интересува от действията, а не от намеренията. Декларираните намерения нямат връзка със стопанското поведение и съответно резултата на пазара. Често се случва да си казваме, че всъщност сме имали нужда от едно, но после някак сме направили друго. Но за икономическия анализ е от значение единствено това, което се материализира в действие; икономическа потребност е само тази, която ни е мотивирала да направим избора.
Икономистът може да се преживява като външен наблюдател, да се стреми да казва на другите какво и как да избират. В тези случаи той замества волята на онзи, който избира и в крайна сметка се оказва в ролята на извършващ насилие над условията, в които протича изборът на отделните хора и поколения. Икономистът може със съветите си да налага на хората един вид натурален данък, когато чрез правителствата, които се ползват от неговото знание, се налага политика, която ограничава свободата на избора. Моралната и обществена отговорност на икономиста се градят на осъзнаването на този факт.
Икономическите теории на ХХ век рядко обръщат внимание на тези обстоятелства и още по-рядко се занимават с предпоставките на икономическото знание. Това е тема на ХІХ век, когато икономиката все още се нарича "политическа икономия". Ето как < Фредерик Бастиа, в есето "Желания, усилия, удовлетворение" (1848 г.) описва предмета на икономиката:
"Предметът на политическата икономия е човекът. Но тя не обхваща целия човек": тя има за свое особено "поле на занимание всички онези усилия на хората, които са способни да удовлетворяват, в рамките на размяната на услуги, желанията на други личности, отвъд онази личност, която прилага дадено усилие и следователно - обслужват онези желания и удовлетворения, които са свързани с този вид усилия". (1)
(1) Есето е публикувано като глава втора от един от основните трудове на Бастиа "Економически хармонии". На онези, които искат самостоятелно да продължат заниманията си по основи на икономическото знание, бихме си позволи да препоръчаме поне глава трета и четвърта на Хармониите, посветени на човешките желания и размяната. Интересно е да се знае, че Бастиа пише тези редове в дните, когато е избран за член на законодателното събрание на Франция; той е убеден, че изясняването на обществената отговорност на икономиста е от съществено значение за предстоящото за него правене на стопанска политика.
В по-близката история подобни размисли отнемат време на икономисти като Лешек Балцерович (два пъти министър на финансите на Полша през 90-те години на ХХ век), Йоже Менцингер (министър-председател на Словения през периода 1992-1994 г.) и Джеймс Милър Трети, министър на търговията на САЩ през 1981-1985 г.
|