8. Конкуренция
(Competition/ Concurrence/Wettbewerb)

Виж още: Пазарен подбор, Нужди и предпочитания , Оскъдни ресурси

Конкуренцията е вид отношение между хората, което възниква при преследването на обща цел. В свят на неограничени потребности и оскъдни ресурси неизбежно възниква конкуренция.

Например, на пазарите на стоки и услуги производителите непрестанно се състезават помежду си за привличане на клиенти. Единственият начин за увеличаване на печалбите е да си по-добър от конкурента; така неизбежно този стремеж създава предпоставки за по-добро използване на ресурсите и удовлетворяване на повече потребности.

Този пример съвпада с разглежданата в повечето учебници представа за идеална конкуренция (perfect competition): 1/ Участниците на пазара (производители и потребители) са толкова много, че никой с действията си не може да промени пазарната цена; 2/ Цялата информация за пазара и възможните технологии са известни на всички участници; 3/ Фирмите могат да влизат и излизат от пазара без допълнителни разходи.

Това разбиране за конкуренцията пренебрегва няколко значими функции на конкуренцията. Основният икономически проблем не се ограничава до търсене на най-ефективен начин за задоволяване на дадени (макар неограничени) потребности с дадени (оскъдни) ресурси при известните (налични) технологии. Разбирането за "даденост" предполага, че всички тези факти са известни на едно лице или организация. В действителност никой не притежава информация за индивидуалните потребности, които хората се опитват да удовлетворят, за необходимите ресурси за тази цел и за начините (технологиите) за превръщане на ресурсите в полезни блага.

В условията на разпръснато и непълно знание конкуренцията е начин за установяване какви са потребностите на хората, как и от кого най-добре да бъдат задоволени. "Конкуренция" всъщност е чуждица за "съревнование" между хората за постигане на индивидуалните цели при наличието на права на собственост и свобода на размяната. Чрез него се постигат няколко пазарни "открития"- на нуждите, на ресурсите и на технологиите.

Откриване на потребностите. Чрез пазара (цените) хората предават информация за потребностите си. Когато повече хора желаят да придобият някаква стока или услуга, от която има ограничено предлагане в даден момент, те неизбежно трябва да се състезават, т.е. да предложат по-висока цена. Свободната размяна на пазара позволява състезанието да определи какво и колко да се произвежда според нуждите на хората.

Откриване на ресурсите. Ресурсите не са "дадени", макар в някой конкретен момент от времето да изглежда видно от какво точно се нуждаем, за да създадем някаква стока или услуга. Конкуренцията в процеса на откриване на потребностите превръща безполезните неща в ресурс и обратно. Стремежът да се създават по-добри продукти с по-малко разходи също води до "откриване" на нови ресурси. Откритието не означава непременно изобретяване или намиране на нещо, което преди това не е съществувало.

Откриване на технологиите. Конкуренцията стимулира създаването на нови технологии, и изобщо на иновациите. Но не бива да се забравя и това, че дори "известните" технологии са всъщност известни на различни хора и организации. Конкуренцията създава стимули именно за разкриване на най-добрата употреба на съществуващите технологии.

Ролята на конкуренцията е именно за подобряване на трансфера на знанието в свят на неизвестност, несигурно бъдеще и оскъдни ресурси. Тя е процес на непрестанно "откривателство" за това какви са нуждите на хората, с какво да се задоволят, кой може най-добре да го стори и какви технологии да се използват.

Хората са различни, предприемачите са различни, фирмите са различни, условията, в които работят са различни и ресурсите и капиталът, с който разполагат, са различни. Конкуренцията е в основата на разнообразието и повишаването на благосъстоянието на обществото. Това не означава задължително, че тя създава прекрасни човешки отношения между съревноваващите се. По-скоро обратното. Често оплакванията от "нелоялна конкуренция" е оплакване, че някой е по-добър в предлагането на стоки и услуги и се търси оправдание за монопол и силова защита. Същото важи и за оплаквания от дъмпинг. Известна е фразата на един от бившите министри на финансите на Хонг Конг: "Ние обожаваме дъмпинга. А ако някои ни предложи стоки и услуги без пари - още по-добре". Изглежда, че с това се изразява интересът на всички на получават по-добри стоки на по-ниски цени.

Защитата на собствеността, правата върху откритията и ресурсите, както и равенството пред закона са защита на конкуренцията. Т. нар. антимонополно право има смисъл в относително тясна област - когато има комплот с власт (законодателство) и сила за недопускане на ново присъствие на пазара. Затова и Бастиа определя монопола като вид грабеж. Известни са случаи, когато дадена компания държи над 90 на сто от даден пазар, но това не се смята за монопол, доколкото компанията не пречи по никакъв начин на други да предлагат същите или подобни стоки и услуги. Най-знаменитите дела от този род са делата срещу холандската фирма "Роял кан" ("Кралска консерва"), която повече от двадесет години държи около 96% от пазара на буркани за консервиране в Европейската общност.

Конкуренцията трябва да се различава от конкурентността. Конкурентността е способност да се създава благоденствие чрез производството на стоки и услуги, които успешно преминават проверката на един неограничаван пазар и просветеното търсене при нормални условия. Конкурентността не е евтина местна валута, обвързаност с особена правителствена програма или субсидия. Тя е обвързаност с просветени пазари и водещи компании и трайни инвестиции в човешки капитал. Икономика, в която дори и собствените потребители не купуват онова, което тя произвежда, е обречена на упадък. Конкурентността обаче е качество на отделните хора, предприемачи и компании, а не на народите, страните или икономиките. При последните тя е факт при достатъчна критична маса конкурентни предприемачи.