12. Частна собственост

(Private property / Propriete privee/Privates Eigentum)

Виж: Оскъдни ресурси, Избор и рационално поведение , Цени, Потребности и Размяна

Правото на частна собственост представлява изключителен контрол върху определен ресурс. Под "ресурс" не трябва да се разбира единствено природни или материални блага, но и всичко, което в дадена среда и време хората намират за ценно и полезно. Изключителният контрол представлява възможността на собственика да решава самостоятелно как и за какво да ползва ресурса (притежанието), да има гарантираната възможност да запази за себе си резултатите от употребата на ресурса, и да се разпорежда с него (да го разменя, залага или унищожи) както намери за добре. Частната собственост се разглежда като "изключително" право, защото никой друг освен собственика не може да използва обекта на собственост; изобщо никой друг освен собственикът не може да има каквото и да е активно отношение към обекта, включително промяна на правото на собственост върху него; защото означава възможността на собственика да "изключи" всички останали при вземането на решения относно имуществото.

Правото на частна собственост е институция, която спонтанно е възникнала заедно с развитието на човешката цивилизация. Тя не е съществувала винаги; дори в момента в много общества правото на собственост не се зачита. Възникването и защитаването на частната собственост има поне следните ефекти върху стопанското поведение:

1/ Собствеността е най-важната предпоставка за стопанското поведение при неограничени потребности и оскъдни ресурси. Човешкият избор зависи от очакваните ползи и разходи от алтернативните решения. Ползите и разходите в най-общ смисъл предполагат придобиване и употреба, и съответно отнемане и загуба на някакви блага - материални или нематериални. Но "придобиването" и "отнемането" са възможни единствено ако има права на собственост; ако има разбирането за "мое" и "чуждо".

2/ Частната собственост създава стимули за създаване на богатство. Човешкото действие е винаги насочено към задоволяване на някакви нужди и желания. Хората избират това, което считат за най-добро за тях. Частната собственост означава гаранция, че ако положиш определени усилия в преследване на дадена цел, ще може да запазиш и да се възползваш от резултата. Това е стимул за повече изобретателност и работа. От друга страна, частната собственост създава и механизъм за наказване на непроизводителното поведение. Когато някой не полага усилия, или не използва ресурсите, които притежава, по най-добрия начин, той пряко ще усети негативния резултат от действията си. При липса на частна собственост стимулите за производително поведение са минимални, тъй като ползите или загубите ще се отразят на всички в групата.

3/ Частната собственост дава възможност за взимане на дългосрочни решения. В общества или групи, където не се зачита собствеността, животът е изпълнен с несигурност. Ако например храната е обща за цялата група, всяко отлагане на потреблението може да означава гладна смърт. В такава среда естественото рационално поведение е да се ползват ресурсите незабавно, тъй като няма гаранции, че ако спестиш част от наличните ресурси ще може да се възползваш от тях в бъдеще. Животът от икономическо гледище се свежда до търсене и създаване на такива блага, които са абсолютно необходими за оцеляването, и едновременно с това могат да се потребят веднага от съответния индивид. Никой не би спестявал, ако няма сигурност, че ще може да се възползва от натрупаните ресурси в бъдеще. Ако няма спестяване, няма дългосрочни решения, няма създаване на производствен капитал, не може да има и специализация.

4/ Наличието на собственост е неотменна предпоставка за съществуването на пазара. Не може да има цени, които отразяват предпочитанията на участниците на пазара.

5/ Защитата на правата на собственост имат ефект дори върху онези, които в даден момент не притежават почти нищо. Стимулите за тях са в това, че те очакват в някакъв бъдещ момент да придобият и да се възползват от определено имущество.

6/ Правото на собственост не трябва да се ограничава до материални вещи или недвижими имоти. Най-значимият случай извън тези е правото на собственост върху резултата от труда. Отнемането на част от продукта на труда (например с подоходния данък) намалява стимулите за производително поведение точно както и липсата на собственост върху материалните блага. Правата на интелектуална собственост гарантират на изобретателя, че ще може да получи за себе си ползите от откритието си. Никой не би влагал усилия и средства в изследвания, ако след това всички останали ще могат да използват иновациите наготово.