4. Разход
(Cost/ Depense/Kosten)

Виж още: Оскъдни ресурси, Избор и рационално поведение, Нужди и предпочитания, Цени

"Разход" е всичко, което създава неудовлетворение, нежелание, загуба, жертва. Подобни усещания са неизбежно свързани с възможността да се избегнат, да се прави нещо друго, да се използва времето или някакъв друг ресурс по "по-добър" начин. Затова в икономиката понятието "разход" се използва в смисъла на "алтернативна цена" (opportunity cost). В един свят на оскъдни ресурси, хората (независимо дали действат като представители на фирми или като индивиди) са принудени да правят избор. Ако всички потребности и желания можеха да се задоволят едновременно и напълно, нямаше да се налага да се избира. Поставени пред необходимостта да решат кое от всички възможни действия да предприемат, стопанските агенти неизменно преценяват очакваните ползи от всяка възможност.

Неизбежно, избирайки една от алтернативите, те отхвърлят другите. Очакваната полза от, или стойността на, пропуснатите алтернативи, това всъщност е "алтернативната цена". Разходът отразява субективната оценка за пожертваните (отхвърлените) възможности. Както вече стана дума в раздела за стойността, алтернативният разход е стойността на пропуснато действие, или иначе казано: най-високо оценената полза, която трябва да бъде пожертвана или пропусната поради избора на дадена алтернатива; такива са разходите във време, усилия и други ресурси, необходими да се открие, договори и осъществи даден акт на размяна.

Когато например фермерът реши да отглежда пшеница вместо зеленчуци на дадена земя, тогава очакваните ползи (печалба) от отглеждането на зеленчуци, които няма да бъдат реализирани, са всъщност разходите за отглеждането на пшеница. Когато един предприемач трябва да инвестира например 1 млн. в нова машина, изборът му ще отрази преценката му дали с въпросната сума, инвестирана или използвана по друг (алтернативен) начин, няма да увеличи повече ползата (печалбата) си. Така разбиран, разходът е основен мотив за стопанския избор. Стопанските агенти извършват определено действие, ако очакваните ползи превишават очакваните разходи. По-долу са посочени няколко характеристики на разхода разбиран като "алтернативна цена" при икономическия избор:

Разходите са изцяло субективни. Тъй като подреждането на алтернативите е индивидуално, то и разходът съществува единствено като субективна преценка в съзнанието на правещия избора. Това означава, че различните стопански субекти могат да отдават различна тежест на очакваните възможности и да оценяват различно ползите от възможните начини на използването на ресурсите. Например ако на двама души се предлага работа за 250 лв., може да се окаже, че единият от тях оценява пропуснатото свободно време по-високо от възможностите, които получаването на тази сума му предоставя, и съответно да се откаже от предложението. И обратно, другият може да прецени свободното си време и почивката по-малко ценни от удовлетворението на очаквания доход.

Разходите представляват индивидуални очаквания преди избора. За стопанския избор има значение единствено как избиращият е оценил разходите за определено действие преди извършването му. С други думи, решенията се вземат на основата за очаквани разходи. Ако очакванията съвпаднат с ползите и разходите, преценени субективно от самия предприемач след извършване на стопанската операция, можем да кажем, че той реализира печалба, а ако не - загуба.

Мерене на разходите. Разходите са индивидуални очаквания и точно както потребностите не могат да се измерят от външен наблюдател. Още повече, че ползите от пропуснатите алтернативи няма как да бъдат оценени тъкмо защото тези алтернативи са останали нереализирани в действителността. Пазарната цена често се приема за достатъчно добър мерител на разходите, защото се приема, че тя отразява към дадения момент всички известни алтернативни употреби на разглеждания ресурс.

Разходът като счетоводно понятие. Разходът в счетоводството е паричната стойност на вложените ресурси за определена дейност. Сама по себе си обаче платената цена като мерител на разходите не обяснява стопанското поведение; всъщност, от значение е какво друго в дадения момент е можело да се направи с въпросната сума пари. Собственикът (управителят) при вземането на решение относно дейността не може абстрактно да оцени дали очакваните счетоводни разходи са "ниски" или "високи". В действителност той оценява възможната полза от използването на тази сума пари за покупка на други ресурси, и съответно - алтернативни производства и технологии.

Интересно е, че счетоводството като дисциплина бяга от съвсем тясното разбиране на разходите и вече развива такива модификации като счетоводство на управлението и счетоводство на отговорността. Общата същина на тези нови дисциплини е, че те се опитват да опишат в счетоводни термини избора като стопански феномен.