|
да приемем, че всеки индивид има възможност да придобие
цялата тази съвкупност, която наричаме "знание". Един предприемач, когато
започва да прави стратегията на фирмата си, не знае всички възможни продукти,
с които ще се конкурира, не знае как точно конкурентите му предлагат стоки
и услуги, няма представа дори за всички научни закономерности, които правят
възможно неговото собствено производство. Както пише Леонард Рийд, основателят
на Фондацията за икономическо образование, няма човек, който да притежава
цялото знание за производството дори на обикновен дървен молив (виж: I,
Pencil). Изглеждащата на пръв поглед елементарна дейност всъщност е резултат
от взаимодействието на хиляди хора, всеки от които притежава специализирано
знание - от производството на машините, с които се секат дърветата, през
химиците, които казват как да се направи моливът безопасен за здравето,
и до маркетинговите специалисти, които определят външния вид на молива.
Всяка отделна операция от този наглед прост процес всъщност се основава
на множество частици знание, за придобиването на което стотици и хиляди
хора са вложили усилия.
2/ Какво наричаме знание? Ако естествените науки
изчерпваха цялото знание, всички предприемачи щяха да бъдат инженери,
химици или математици. Развитието на точните науки и бързото въвеждане
на нови технологии създава измамното усещане, че отговорите на всички
въпроси са някъде в енциклопедиите или изследователските лаборатории.
Като че ли е достатъчно да знаем химичните качества на материалите и законите
на механиката, за да създадем това, от което имаме нужда. Но освен знанието
за природните закони съществуват и множество умения, уникални за мястото
и времето на действието, както е отбелязал Фридрих фон Хайек още преди
половин век (виж например F.A. Hayek, The Use of Knowledge in the Society,
American Economic Review, September, 1945). Илюстрация за това е например
процесът на обучение при постъпване на работа - дори ако служителят има
идеална теоретична подготовка, изпълнението на задачите изисква допълнителна
подготовка, т.е. натрупване на знания за конкретната задача в съответната
фирма и в дадения исторически момент. Но не трябва да забравяме, че точните
науки се занимават само с част от действителността, и то само с идеализирани
примери. Те например не търсят и не дават отговори на ежедневни въпроси,
като например колко потребители в даден град ще харесат някакъв продукт,
каква част от времето си някой би искал да отдели за допълнителна работа,
в какво съотношение едно домакинство разпределя разходите си при всяка
отделна ситуация. Това са обстоятелства и факти, които рядко представляват
обект на изследване от абстрактните естествени науки. Това, че
|
|
