|
Неговата Ford Motor Company, създадена на 16 юни 1903 г., изглежда е точно това, което Асоциацията нарича "ненадеждно ново предприятие". Началният капитал в компанията на Форд е почти изразходван след първия месец дейност на фирмата. Самият Форд преди това е бил начело на фалирала автомобилна компания и е освободен от друга такава преди да успее да убеди инвеститори да го подкрепят за трети опит. Всеки рационален наблюдател би нарекъл бизнеса на Форд високорисков. Така че когато Форд кандидатства за лиценз, Асоциацията го отхвърля с аргумента, че той просто "сглобява", а не произвежда коли. Въпреки отказа Хенри Форд остава в бизнеса и започва да преследва целта си да "превърне автомобила от лукс в необходимост", като произвежда коли на ниски цени за американци със среден доход. През първите 15 месеца в бизнеса Форд успява да продаде 1 700 автомобила, а след 10 години неговата компания произвежда 300 000 возила годишно, което е половината от производството на коли в САЩ. В същото време Асоциацията завежда дело за нарушаване на правата, които гарантира патентът Селдън. Съдебната битка продължава между 1903 и 1911 г., дори дълго време, след като Форд вече е в състояние да бъде приет за член на Асоциацията. Делото се решава във федералния апелативен съд, който постановява, че патентът Селдън е валиден само за автомобили, които са построени съобразно дизайна на Джордж Селдън (конкретна схема на конструкцията на автомобила). Тъй като до този момент нито едно возило не е било построено по тази схема, това решение на съда е абсолютна победа за Форд.
Застъпниците на пазарната икономика правят може би най-лошата услуга на свободата, като твърдят, че пазарните закони винаги създават равновесие в стопанството и затова пазарът винаги е "съвършен". Равновесието или съвършенството на пазара най-общо означават по всяко време да се създават точно толкова и точно такива блага, каквито хората биха искали да имат, и то по най-добрият известен начин. Такава представа за света обаче е статична и
|
|
