предприемача и ефектите от размяната.
Първата заблуда е относително обща. Тя се състои
във вярата, че икономиката е процес на търсене на най-добро използване
на дадени ресурси за задоволяване на дадени потребности при наличните
технологии. Но всъщност нито ресурсите, нито нуждите, нито технологиите
са предварително известни; именно тяхното откриване наричаме "предприемачество",
"конкуренция", "пазарно състезание", "иновация".
Оттам и втората стопанска заблуда, според която
предприемачите са хора, които седят на кожените си кресла, преглеждат
някакъв списък с различни възможни дейности, избират най-оптималната (с
най-много печалба), инвестират собствени средства и после "прибират" спечеленото.
Третата заблуда е относно същността на пазарното
състезание, на конкуренцията. Според нея те се състоят в това да се определи,
кой от действащите на пазара предприемачи може най-добре да задоволи съществуващите
нужди. Но ако това е така, защо един експертен съвет да не подреди всички
действащи фирми по някакви обективни критерии, и не определи кой какво
да произвежда?
Четвъртата заблуда се основава на вярата, че бъдещето
е функция на миналото. Това мислене предполага, че вземането на решения
се състои единствено в изследване на минали събития. Продължаваме да се
питаме тогава защо най-добрите предприемачи не са професорите по история
и икономика.
Според петата заблуда, при размяната неизбежно
един губи, за да спечели друг. Това създава нагласата за пазара като за
постоянен процес на грабеж, а правителството - като благороден надзорник,
който въздава справедливост за ограбените.
Списъкът може да бъде продължен. Не може да пропуснем
и странните и понякога безсмислени употреби на думите в стопанските дебати
и най-разнообразните стратегии, които излизат в политическото пространство,
като: "нелоялен внос", "несправедлива конкуренция", "безработни работници",
"нереални цени", "структуроопределящ отрасъл", "спекулативен пазар", "прекомерна
печалба", "пазарно-ориентирана регулация" и т.н.
Като резултат и причина за всичко посочено дотук,
в началото на 21 век настроенията към предприемачеството в България са
между подозрението, завистта и приемането като необходимо зло. С упорито
постоянство се поддържа вярата, че бедността на бедните се дължи на богатството
на богатите.
Това, с което всеки от нас се сблъсква в ежедневието,
са видимите белези на просперитета. Те предизвикват донякъде завист, донякъде
упрек, че някои хора разхищават, докато други гладуват. Оттук и разделянето
на бизнесмените на "добри", т.е. които инвестират в предприятието, дават
пари на другите и нямат Мерцедес, и "лоши" - които харчат печалбата за
- - -ii - - -
Напред >>
