себе си и живеят нашироко. Подобни мнения отразяват неразбирането на същността
на стопанската дейност, и оттам - на ролята на предприемача.
Всичко започва с въпроса: "С какво този бизнесмен
е заслужил тази печалба?". За съжаление, препратката в учебниците по микроикономикс
не помага. Собственикът (управителят) търсят решението, което максимизира
печалбата. Ресурсите, технологиите, потреблението са "дадени", и това,
което остава да се направи, е да се оптимизира размерът на печалбата в
рамките на ограниченията на средата. В този смисъл, предприемачът е възнаграден
за управленските си качества. Но - продължаваме нататък - той е инвестирал
собствени средства, и трябва да получи възвръщаемост на капитала. Освен
това, много предприемачи имат успешен бизнес, защото са изобретили нова
технология; това също трябва да бъде възнаградено.
Ако се ограничим до горните три разбирания за дейността
на предприемача, то печалбата би трябвало да е сбор от дохода от управленския
труд, дохода от капитала и "наградата" да бъдеш пръв в използването на
новата технология. Но какво да кажем за тези, които печелят, без да са направили нищо или малко от трите? В българския език за такива хора се използва думата "спекулант", носеща в речевия контекст нюанса на обида. Обяснението е в неразбирането на може би най-важната функция на предприемача - вземането на решения в несигурна среда и при непълна информация. В действителност ресурсите и потребностите не са известни, нито пък са "дадени". Никой не притежава цялото знание за всички съществуващи технологии, всички възможни употреби на всички ресурси и всички предпочитания на потребителите. Още повече, бъдещето е несигурно, т.е. не знаем какво ще се търси утре и каква технология ще бъде изобретена. Няма как да измерим вероятността (риска) да се случат дадени промени на пазара, така че да използваме математическите инструменти на рисковия анализ. Стопанските решения се взимат в среда на непълна информация и неизвестност за бъдещето. Всъщност представените различни теми са обединени около едно основополагащо схващане за ролята на предприемача - той е откривател на ново знание, което носи печалба за него и повече стойност за потребителите. Знанието заема ключово място в разсъжденията в следващите редове; това е основната разлика между този наръчник и конвенционалните икономически учебници. Знанието не е ограничено a priori и откривателският процес доказва това непрекъснато. Новото знание има икономически смисъл, когато носи повече стойност и/или по-малко разход. Конкуренцията между предприемачите е състезание за ново знание, което да им даде (поне временно) предимство на пазара. Търсенето е оценката на потребителите за успеха на откритията. Когато се срещнат търсенето и предлагането на новото знание на пазара, се разбира кой предприемач ще получи наградата. В мисленето на предприемача от друга страна битуват също най-различни митове. Четейки множеството социологически изследвания за нагласите на бизнеса и стратегиите за развитие на различни отрасли, авторите на тези редове откриват какви ли не икономически и чисто логически абсурди. Достатъчно е да споменем парадокса на вярата, че "основна пречка пред предприемачеството е липсата на предприемачески умения (?!?)", че "основна пречка пред дейността на фирмата е липсата на търсене за продуктите (?!?)", че "потребителите трябва да бъдат защитени от внос на ниски цени (?!?)", и стигайки до заключението, че трябва да се ограничи достъпът на фирми до даден пазар, за да се защити конкуренцията! Следващите текстове имат скромната задача да разсеят мъглявите определения и противоречивите теории, стъпвайки на здравия разум и основните принципи на икономическата логика. Лъчезар Богданов, Георги Стоев
- - -iii - - - Напред >> |
|
