Начало » Статии и анализи

Изненадващо е, че интелектуалците се противопоставят на  капитализма толкова силно. Други групи със сравнимо обществено-икономическо положение не показват същата степен на противопоставяне и в същите пропорции. Статистически, тогава, интелектуалците са аномалия.Не всички интелектуалци са леви. Подобно на останалите групи техните възгледи се разполагат по протежението на крива. Но в техния случай кривата е отместена и наклонена към политическото ляво.Под интелектуалци нямам предвид всички хора, които притежават интелект или определено ниво на образование, а онези, които в своята работа се занимават с идеи, изразявани с думи, които моделират словесния поток, който другите получават. Тези ковачи на думи включват поетите, романистите, литературните критици, журналистите във вестници и списания и много професори. Към тях не се включват хората, които основно произвеждат и предават количествено или математически формулирана информация (ковачите на числа) или които работят във визуалните медии, художниците, скулптурите, операторите. За разлика от ковачите на думи, хората с тези професии не се противопоставят несъразмерно на капитализма. Ковачите на думи са съсредоточени на определени места: академичната сфера, медиите, правителствената бюрокрация.

 

~ Прочети пълната статия ~

Как да се обясни все по-силно разрастващата се от 1999 г. насам война срещу глобализацията? Война не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации (те от своя страна дотирани от правителствата), обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми.Зад войната срещу глобализацията, т.е. срещу свободното движение на хора и стоки, към което трудно човек може да бъде по принцип враждебен, се крие една много по-стара и по-радикална война срещу либерализма и срещу неговия най-важен представител и най-мощен световен медиатор - САЩ. По време на "антиглобалисткия карнавал", състоял се на 16 февруари 2001 г. в Монпелие, "гвоздеят" на парада беше персонаж, маскиран като "чичо Сам", водещ къдраво кученце, с цилиндър и костюм в цветовете на американското знаме. Не би могла по-ясно да се посочи върховната изкупителна жертва. Според старата социалистическа традиция антилиберализмът и антиамериканизмът се свързват. Свободата на придвижване, дължаща се наглобализацията, им осигурява възможността да се озовават на кое да е място на демократичната планета, независимо дали това ще са уволнени войници от победената комунистическа армия или техни политически наследници, които се събират на групи, решени поради липса на открита фронтова война, която и не е по силите им, да водят необезпокоявани партизанска война.
~ Прочети пълната статия ~

Един призрак броди по света. Това е призракът на банкрутирали правителствени осигурителни системи. Разходопокривната система, която властва през по-голямата част на 20 век има един фундаментален дефект, дефект, който се корени в погрешната концепция за това как човешките същества действат: тя разрушава, на индивидуално ниво, връзката между вноски и пенсии – с други думи между усилие и отплата. Когато това се случи в огромен мащаб и за дълъг период от време финалният резултат е катастрофа.Два външни фактора усложняват последиците от този дефект: глобалната демографска тенденция към намаляване на темповете на раждаемост и медицинските постижения, които удължават живота. Като резултат по-малко работници трябва да издържат повече и повече пенсионери. Тъй като увеличаването на осигуровките създава безработица, рано или късно обещаните пенсии трябва да бъдат намалени, показателен знак за банкрутирала система. Дали това намаление на пенсиите е извършено чрез инфлация, както в повечето развиващи се страни или чрез законодателството, резултатът е същият: терзания за старостта, създадени парадоксално от вродената несигурност на нефинансираната “осигурителна” система.
~ Прочети пълната статия ~

Ние, защитниците на индивидуалните права и свободните пазари, не можем да спечелим интелектуалния дебат с идеологически левите. Това е защото няма никакъв интелектуален дебат с левите. Не може да има дебат, тъй като опонентите на капитализма просто не са отворени за рационална дискусия. Те знаят, че капитализмът е по същността си нещо зло и никакъв аргумент, никакво доказателство, никакви факти няма да ги убедят в обратното.Да разгледаме следния пример. Фабианският социализъм е основан през 1833 година, годината, в която Карл Маркс почина, когато малка група от интелектуалци се събра на улица Оснабург номер 17 в Лондон да слуша лекции за обещания нов световен социалистически ред. На тази среща се формира Фабианското дружество, посветено на бавното развитие на социалистическо общество в Англия.
~ Прочети пълната статия ~

В статията се правят някои критични бележки относно консеквенциалистки аргументи от либерален и нелиберален тип. Отначало се защитава становището, че консеквенциализмът не е достатъчно убедителен защитник нито на либерализма, нито на която и да е разновидност на антилиберализма. Поради това че не може да даде задоволително обяснение на възникването и функционирането на системата от абстрактни правила и норми, той не може да бъде база на съвременното общество.  На второ място се обосновава твърдението, че нравствената основа на свободното общество, към което страните от Източна Европа се стремят, трябва да бъде търсена в историческото оформяне на разбирането за свободният човек, който предпочита определени действия и спазва определени общи правила на поведение не толкова заради техните непосредствени резултати, а от гледна точка на тяхното отношение към свободните действия и планове на останалите хора. Накрая се разглежда либералната практика и приложението на либералната нравствено-философска платформа в дебатите с опонентите на либерализма.

 

 

 

 

~ Прочети пълната статия ~

Винаги, когато обяснявам чилийската социално-осигурителна реформа при моите пътувания по света, първите въпроси, които неизменно ми се задават, са: Как такава новаторска реформа може да се случи в една развиваща се (много бавно и много трудно) страна като Чили? Как е била осъществена? Както е казал Данте, единственият момент, в който е уместно човек да говори за себе си, е, когато опитът му може да разясни някакво явление и да послужи на останалите. Позволете ми да извлека някои общи заключения от пътя, която съм изминал в преследването на свободата.

~ Прочети пълната статия ~

Фирмата не е “празна кутия”, която отразява състоянието на пазарите, в които тя действа. Зад всяка пазарна ситуация, в която фирмата  попада стоят конкретни решения и действия на мениджърите й. В този смисъл, фирмата не е пасивен, а активен участник в пазарния процес. За да има определено място на пазара, мениджърите на фирмата са осъществили анализ на този пазар и взаимоотношенията на фирмата с другите фирми. След анализа, мениджърите са съставили очаквания за бъдещото представяне на фирмата, предприели са определени действия и са успели да запазят положителния ефект от тези действия за по-продължителен период от време или да неутрализират негативния ефект. Междувременно, мениджърите са успели (или не) да удовлетворят очакванията на собствениците, съумели са да балансират между различните очаквания на собствениците – краткосрочни и дългосрочни очаквания, миноритарни и мажоритарни собственици на фирмата. Накрая, мениджърите са получили възнаграждение за успехите си (или порицание за неуспехите си). Това възнаграждение може да се припокрива с постигнатото споразумение със собствениците на фирмата, а може и да не се покрива.
~ Прочети пълната статия ~

Това е историята на един предприемач, който се учи не само от грешките си, но и от успехите си. Първото означава предприемачът да не губи кураж при грешките си, а значението на втората концепция е, че самоуспокоението е пагубно. Защото колкото по-дълго един предприемач се задържи на едно равнище от своето развитие (дори и на върха), толкова той по-силно се откъсва от конкурентите си и толкова повече “зацикля” в постигнатия успех от постижението си и пропуска момента за предприемане на нещо ново.
~ Прочети пълната статия ~

Материалът “Какво затруднява капиталовия пазар в Литва” на Андриус Богдановичиюс е систематизирана оценка на пречките пред фондовата борса на Литва, създадени преди всичко от държавните регулации. Какво е значението на изводите, направено от автора в случая с Българска фондова борса (БФБ - София АД)?  Ако погледнем проблемите на други фондови борси, ще можем да направим съответна аналогия със състоянието на българския капиталов пазар и пречките пред неговото развитие. Накрая си позволяваме да обобщим, че – както и този анализ ще подскаже - намесата на държавата на капиталовия пазар и изразяването на “загриженост” за развитието му в повечето случаи има по-негативни последици (както за капиталовия пазар, така и за икономиката като цяло), отколкото липсата на подобно “грижовно” отношение. 

Пожелаваме ви приятно четене!  Елена Маринова, преводач и редактор
~ Прочети пълната статия ~

Много американци могат да идентифицират автора като лорд Актън. Но това е почти всичко, което те знаят за Джон Емерик Едуард Далберг Актън – първи барон Актън на Алденхам (виж повече за лорд Актън на www.acton.org) . Това е жалко, защото, според Стефан Тонсор, почетен професор по история в Университета Мичиган, Актън е едновременно “най-добре осведоменият външен наблюдател на американските дела през 19 век” и дълбоко загрижен относно “заплахата за свободата от страна на абсолютизма на централизираното правителство, тиранията на мнозинството, бюрократичната администрация, демокрацията и социализма”, заплахи, които не са преодолени и днес.
~ Прочети пълната статия ~