Когато парният стан изместваше занаятите във Великобритания и ръчните тъкачи губеха своя поминък, те бяха поведени от Нед Луд към отчаяни действия като чупенето на машини. Днес техният бунт би бил наречен „стачка” на английски и „социално движение” на френски. Тъй като по онова време политическата коректност била непозната, бунтът на Лудитите бил жестоко потушен от британската армия през 1812 г. Изборът бил между помиряване и драстично потисничество. Помиряването би засегнало свободата на производителите да използват всеки метод на производство, който сметнат за подходящ, при каквито условия могат да договорят с работниците, от които имат нужда – принцип, който изглежда жесток, но който е единственият сигурен начин за радикално дългосрочно подобрение на реалното заплащане и условията за работническата класа. Още повече, че помиряването и последващите пречки за възхода на британската индустриална сила било немислимо по време, когато, точно преди битката при Лайпциг, все още изглеждало, че Наполеон печели, а Великобритания полагала всички усилия да доведе Втората стогодишна война срещу Франция до успешния й край през 1815 г.