Как да се обясни все по-силно разрастващата се от 1999 г. насам война срещу глобализацията? Война не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации (те от своя страна дотирани от правителствата), обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми. Зад войната срещу глобализацията, т.е. срещу свободното движение на хора и стоки, към което трудно човек може да бъде по принцип враждебен, се крие една много по-стара и по-радикална война срещу либерализма и срещу неговия най-важен представител и най-мощен световен медиатор - САЩ.

 

По време на "антиглобалисткия карнавал", състоял се на 16 февруари 2001 г. в Монпелие, "гвоздеят" на парада беше персонаж, маскиран като "чичо Сам", водещ къдраво кученце, с цилиндър и костюм в цветовете на американското знаме. Не би могла по-ясно да се посочи върховната изкупителна жертва. Според старата социалистическа традиция антилиберализмът и антиамериканизмът се свързват.

 

Свободата на придвижване, дължаща се на глобализацията, им осигурява възможността да се озовават на кое да е място на демократичната планета, независимо дали това ще са уволнени войници от победената комунистическа армия или техни политически наследници, които се събират на групи, решени поради липса на открита фронтова война, която и не е по силите им, да водят необезпокоявани партизанска война.