- НачалоЗа насСтатии и анализиЦОПНИ, неформална икономика и свободаЗащо Германия се справя с кризата?Не са като насНед Луд, тъкането на ръчен стан и френско-германското морално банково дело„Комунизмът си отива…”Настойник ще ми е държаватаКак се прави бюджет...или поне дебат за негоКраят на света се отлагаОтворено писмо на ИПИПреборихме ли се с инфлацията?Бележки за кризатаДанъчен стимул като отговор на кризатаГолямата депресияКакво сродява Франклин Делано Рузвелт с другите харизматични колективисти на 30-те годиниЗаконодателното регулиране в две сцениБългарското средно образование: средно на потенциал или Как да изскочим от трапа на традициитеМАГНА ХАРТАЗаконност и собственост извън Запада: няколко нови идеи за борба с бедносттаСилата на производителността: богатство, бедност и заплахата пред глобалната стабилностИкономическият модел на Кралство Дания в контекста на глобалната конкуренцияЛични впечатления от отварянето на Берлинската стенаСвободна търговия и толерантност: случаят ШвейцарияСоциална държава – шовинистични настроенияИсторията на една еврейска банка в БългарияАвстрийският граждански кодекс в стиховеДанъчни ставки срещу данъчни приходиСтабилните пари: критична стъпка по пътя към стопанска свобода и просперитетВ защита на либертарианството и нулевия данъкДа се пенсионираш в ЧилиКакво можем да научим от Кидланд и ПрескътДа живее ПинераЛюлката на европейския данъчен бунт: ЕстонияИсторията на два автобусаЛечение чрез регулиране. САЩ - аналогичен на България случай, но не съвсемДанъчен лек по швейцарскиВъзхвала за президента РейгънДа си спомним за Роналд РейгънНовите тирани на ЕвропаДанъчна ЕвропаПо-ниски данъци, bitteПенсионната реформа в СловакияA Mushrooming CrisisКак Естония направи реформитеЗащо интелектуалците са против капитализма?Антиглобализъм и антиамериканизъмЧилийският пенсионен моделПротиворечията на капитализмаНравствено-философските основи на свободното обществоКак силата на идеите може да преобрази една странаПоведението на мениджърите и разходи за представителствоЗа идеите и уроците на предприемачитеКакво затруднява капиталовия пазар в ЛитваЛорд Актън за свободата и правителствотоПолзи от свободната търговия: теория на сравнителните предимстваРазмисли върху смисъла на държаватаСедем морални аргумента за свободната търговияЛичностиМисли и афоризмиВъведение в икономикатаИкономически букварПубликации в пресатаПоуки от стопанската историяИкономическата свобода в България и по светаКурсовеПрепоръчваме виПолезни връзкиКонкурси
За идеите и уроците на предприемачите Автор: Елена Маринова Дата на добавяне: 22/1/2003 Това е историята на един предприемач, който се учи не само от грешките си, но и от успехите си. Първото означава предприемачът да не губи кураж при грешките си, а значението на втората концепция е, че самоуспокоението е пагубно. Защото колкото по-дълго един предприемач се задържи на едно равнище от своето развитие (дори и на върха), толкова той по-силно се откъсва от конкурентите си и толкова повече “зацикля” в постигнатия успех от постижението си и пропуска момента за предприемане на нещо ново.
Предприемач решава да купи общинска земя, за да построи завод за производство на хляб и хлебни изделия. Предприемачът подава документация за участие в търга и чака. Търгът е отлаган два пъти. Накрая се оказва, че общината всъщност не е искала да продава точно този парцел земя и решава да си запази земята (при това неизползваема) – бивша цветопроизводна база, разположена на около два километъра от центъра на града. След този неуспех Предприемачът намира и купува друга земя, построява хлебозавод и започва да произвежда хляб. Но в града има други 10 производителя на хляб. Предприемачът няма конкурентно предимство. Качеството и цената на хляба, който той произвежда не се различават от тези на другите производители. Предприемачът може да разчита само на потребителите, които се намират в близост до завода му.
Идея 1: Предприемачът купува немска машина за производство на немски хляб и италианска технология за производство на сладкарски изделия. Хлябът не се търси от потребителите. Сладкарските изделия се търсят не само в града, но и в цялата община. Предприемачът прекратява производството на този хляб, защото не иска да прехвърля печалбата от сладкарските изделия за покриване на загубата от този асортимент хляб. Урок: 1. Предприемачът иска да открие грешките си, открива ги и се учи от тях. Той знае или научава, че не може да предлага на пазара “лоши идеи”, защото потребителите ще купуват стоките на Предприемача, само ако ги приемат за полезни.
Предприемачът знае или научава, че прехвърлянето на печалбата от едно производство към друго не води до повишаване на ефективността на “западащото” производство, а напротив – това производство става още по неефективно и влияе негативно и върху останалата дейност на фирмата. Идея 2: Предприемачът решава да “инвестира на зелено”, т.е. кредитира производителите на пшеница в някои села от общината, осигурява им гориво и препарати за растителна защита срещу правото да закупи цялото количество произведена от тях пшеница. Целта на Предприемача е да си осигури пшеница за производството на хляба. Предприемачът поема риск – от нискокачествена реколта, но от друга страна се предпазва от риска да остане изобщо без пшеница, ако другите хлебопроизводители изкупят реколтата. Производителите на жито от друга страна си осигуряват средства за производството и си гарантират пазар. Урок 2: Предприемачът научава, че за да е конкурентен на пазара, трябва да открива и предлага нови и/или по-добри възможности, преди конкурентите му да са направили това. Предприемачът научава, че рискът от нискокачествена реколта е по-нисък от риска изобщо да остане без пшеница. Идея 3: Предприемачът решава да открие фирмени магазини в града, където да пласира собствената си продукция. Причината – Предприемачът знае, че не може да чака докато потребителите открият неговата стока сред разнообразието от стоки, което се предлага в магазините, които не са фирмени. Урок 3. Предприемачът научава, че не може да се надява клиентите да открият неговата продукция сами, т.е. това което той научава е,че не може да произвежда, за да има клиенти; целта му е да има клиенти, за да произвежда.
Идея 4: Предприемачът решава да обогати асортимента си на сладкарските изделия. Той започва да произвежда и да предлага торти-аламинут, с гарнитура по желание на клиента и на момета.
Урок 4: Предприемачът се научава, че трябва да предприеме промяна именно в момента, когато е “на върха”. Той научава, че сигурността на пазара създава неосъзната несигурност и непредпазливост, докато несигурността създава действия, т.е. предприемачеството е един постоянен процес от действия, които се подхранва от постоянното “неспокойство” на предприемача. Както казва Израел Кирзнер, неспокойството на предприемача резултира в сканиране на пазара и откриване на нови възможности, в резултат на които предприемачите предлагат по-добри и/или по-евтини стоки и услуги на пазара.
Урок 5: Предприемачът научава, че за да има успех, е необходимо да съществува както условия за рентабилно производство, така и търсене на продукцията. Т.е. например, ако Предприемачът има идея да произвежда царевични питки, защото купува царевицата на много изгодна цена, добре, но когато никой не търси тези питки в града (а поради естеството на продукцията, тя не може да се предлага в други градове), усилията му стават безполезни.
Урок 6: Предприемачът научава, че безполезните му усилия могат да бъдат вредни, най-малко защото го отдалечават от целта му – печалбата. Накрая си позволяваме да направим аналогия между предприемачите и политиците. За разлика от предприемачите, които, за да се наложат на пазара, се поучават от грешките си, при политиците стимулите за това са доста ограничени. Голямата разлика се състои именно в тези уроци, които се крият зад всяка идея, както с позитивен, така и с негативен резултат. От друга страна правителството обвинява в егоизъм предприемачите и подчертава колко е вреден той за обществото, но ако не беше егоизма им, предприемачите просто биха прекратили дейностите си и тогава правителството няма да има финансови средства, които да “подарява” на хора, които нямат потребност от пари, защото нямат идеи как от тези пари да изкарат повече пари. |
Подобни статии Пазарите и свободата Общественото сътрудничество, което се появява при свободните пазари, позволява (...) ~ Прочети ~ |
Търсене в сайта
Връзка с нас
Ако имате идеи как можем да подобрим предлаганото в сайта съдържание, или ако ви е необходима информация, която смятате, че можем да ви предоставим, моля не се колебайте да се свържете с нас.
Абонамент за бюлетините на Института за пазарна икономика
Попълнете вашия e-mail адрес, за да се абонирате безплатно за бюлетините ни.