Начало » Статии и анализи

Стопанската история има подчертан принос в развитието на научното познание. Тя е наука, която противопоставя изучаването на динамиката и спецификата на икономическите процеси на статичността и общите модели на главното направление в икономическата теория.С поставянето на акцента върху анализа на икономическите феномени, стопанската история радикално променя виждания на традиционната история за социалното и политическо развитие. Наука, която е не само “интердисциплинарна” и “интегрална”, но и наука, която е в атака срещу икономическия и историческия “main stream”.Преди около 50 години стопанските историци създадоха нов подход с нови методи за изследването на дълговременните модели на растеж – клиометрията. Но клиометрията и до днес заобикаля България. За да прилагаш новите методи в стопанско-историческото изследване трябва да си и историк и статистик, и икономист, при това на равнище не по-ниско от това на чистите историци, статистици и икономисти. И не само това: трябва да можеш да понасяш и отстояваш недоброжелателствата на традиционните школи.
~ Прочети пълната статия ~

Кодекс прекрасен и без равни,

поклон заслужил си от славни!

Ти моя гордост и съдба - на теб поднасям таз хвалба. 

 

С този куплет започва предговорът към едно от чудесата на световната правна книжнина. Д-р Август Плешнер фон Айхщет, адвокат във Вал-Месеритч (австрийско - чешка област), посвещава живота си, за да преразкаже в стихове целия Австрийски граждански кодекс. През 1896 г. виенското издателство “Манц” издава резултата на това вдъхновение- 1 502 текста на ABGB пременени в изящни рими, всяка от които убеждава, че един мъдър закон, минал през сърцето, става и красив. Постепенно цивилната поезия на д-р Плешнер се превръща в професионален мит - римуваните законови дефиниции се цитират и без спомен за автора. Може би това е една от причините през 2000 г. “Манц” да преиздаде творбата на австрийския адвокат в автентичния й шрифт от 19 век.

~ Прочети пълната статия ~

Министерството на финансите на Съединените щати наскоро публикува някои нови данни, които ще зарадват защитниците на ниските данъци, и ще причинят киселини на останалите, защитаващи високите данъчни ставки.

Като въведение в обстановката ще кажа, че през последните три десетилетия се води ожесточен дебат за това кои данъчни ставки максимизират данъчните приходи. Икономистът Арт Лафер нарисува крива, която просто илюстрира добре известната концепция, че в някаква точка данъчната ставка става толкова висока че хората намират законен или незаконен начин да избегнат плащането на данъци и данъчните приходи всъщност се понижават.

Господин Лафер беше осмиван от привържениците на високите данъци чрез погрешно интерпретиране на неговите изказвания и тези на неговите съмишленици от школата на икономиката на предлагането, в смисъл че всички намаления на данъците незабавно ще повишат приходите.

~ Прочети пълната статия ~

Стабилните пари опростяват избора. Когато цените са стабилни, точното време на решението за покупка или производство не е толкова важно. Много по-малко усилия са отклонени от продуктивно използване с единствената цел да се компенсира следващото покачване на цените. Тъй като цените в бъдеще ще са много подобни на тези днес, по-малко усилия се губят за изследване на възможни сценарии относно загубата на покупателна способност. С други думи само стабилността на цените осигурява среда, в която индивидите могат да следват естествените си стимули да генерират най-доброто разпределение на ресурсите и продуктите във времето без никакво разсейване. Следователно само ценовата стабилност позволява на икономическата свобода да действа.Една от основните функции на парите е като разчетно средство – нещо, което да измерва цената на една стока спрямо друга. С други думи те са източник на информация как да се прави верния избор. Колкото по-сигурна е тази информация, толкова по-голям е шансът да вземем правилното решение.
~ Прочети пълната статия ~

Бих искал днес да защитя пред вас една идея, която ме вдъхновява и в която вярвам; една модерна и същевременно стара философия за свободата, за изграждането на свободно гражданско общество на икономически напредък и благоденствие, за изграждането на общество, към каквото страната ни се стреми. Говоря за либертарианството.В известен смисъл винаги е имало само две ключови понятия във всички политически философии: свобода и власт. Едната признава правото на индивида да ръководи собствената си съдба като следва своите възгледи, вярвания, нагласи и желания, стига да зачита същите права и на останалите. Другата, образно казано, „изнася” и налага собствената си представа за добро и правилно, като не признава на човека правото му да греши дори спрямо себе си, но най-вече спрямо правилната линия, начертана от властта. Разбира се, не е изненада, че философията на властта обикновено е била по-привлекателна за онези, които държат властта.
~ Прочети пълната статия ~

Сантяго, Чили - По време на последното си посещение през миналия месец президентът Буш отбеляза, че чилийският пенсионен модел е “велик пример” за реформата на социалното осигуряване в Съединените щати.

Преди 24 години аз промених чилийската пенсионна система, която се основава на собственост, възможност за избор и лична отговорност. Тъй като дискутирах нашите реформи с г-н Буш преди много време през 1997 г., когато той беше губернатор на Тексас, и говорих на Конференцията за социалното осигуряване в Белия дом през 1998 г. по време на управлението на Клинтън, аз вярвам, че в момента съществува възможност за двупартийно споразумение в Съединените щати в ключовата област на публичната политика.

 

~ Прочети пълната статия ~

През миналата седмица бяха обявени официално носителите на Нобеловата награда за икономика за 2004 г. Това са американецът Едуард Прескът и норвежецът Фин Кидланд, като конкретните постижения, заради които им е присъдено авторитетното отличие, са в областта на бизнес-циклите и макроикономическата политика.Един от основните моменти в изследванията на двамата професори е проблемът за времевата непоследователност (time inconsistency) при провеждането на паричната политика – властите имат желание да понижат инфлацията в дългосрочен план като повишат лихвените проценти, но политическите ограничения ги възпират да понесат краткосрочните разходи, за да го извършат.
~ Прочети пълната статия ~

“Стара Европа” е стара в по-широк смисъл от чисто идеологическия. Според прогнозите на ООН през 2054 г. 34% от италианците ще са на възраст над 65 години. Испания, Франция и Германия са изправени пред подобен сценарий на застаряване на населението.

Но ако все пак застаряващото общество не е лошо само по себе си – как може по-дългият живот да е нещо лошо – проблемът се състои в това, че моделът на Бисмарк за социалната държава не може да бъде поддържан при такава ситуация. Особено при положение, че европейските пенсионни системи са изградени по времето, когато очакваната продължителност на живота е била много по-кратка и за държавата е било много по-лесно да се намеси в областта на личните спестявания. Проблемът днес е в това, че развитието и на демографските, и на икономическите процеси е неблагоприятно за социалната държава.
~ Прочети пълната статия ~

На скорошното заседание на ЕКОФИН в Шевенинген (Холандия) европейските финансови министри влязоха в конфликт относно френско-германските предложения за хармонизиране на корпоративните данъци в Европейския съюз (ЕС), за да се попречи на страните с ниско данъчно облагане да примамят инвестициите от страните с високи данъци. Още повече, че френското и германското правителство натискат за определяне на минимални данъчни ставки за целия ЕС.
~ Прочети пълната статия ~

Представи си, че караш кола със своя девет годишен син по магистралата. Ти си в средната лента. Вдясно, точно зад теб има два автобуса. Автобусът отпред е боядисан в бяло. А този отзад е боядисан в жълто. Прозорците на автобуса отпред са боядисани, а на този отзад - не.

Твоят син ти задава въпрос – “Какви са тези автобуси, тате?”. Ти му казваш, че те са два много различни типа автобуси. “Колко различни са те?”- пита той. Ти обясняваш, че в първия автобус има затворници, които биват откарвани към затвора. Във втория автобус има ученици, които отиват към училище. “Но каква е разликата?”- пита твоят син. Това е въпросът, който задавам и аз.
~ Прочети пълната статия ~