понякога нямат връзка с мотивацията за взимане на предприемачески решения. Стопанските решения винаги са насочени към бъдещето. Те са основани на сравнение на алтернативи, на преценка на очаквани ползи и разходи при различните решения. Това сравнение винаги е на границата между две отделни действия, винаги се оценяват допълнителни ползи и разходи от следващата стъпка. В този смисъл, взетите решения в миналото може да нямат никакво отношение към аргументите при правенето на избор сега. Разликата в подходите се илюстрира в множество заблуди. Една от тях е отъждествяването на предприемаческата печалба с някакъв коефициент на рентабилност (например - на база разходи). Тази заблуда предполага, че предприемачът изчислява себестойността на продукта си, "слага" някакъв процент надбавка (печалба) и отива на пазара да продава при така получената цена. А това напълно отрича конкуренцията и избора на потребителите. Подобен ефект има и разбирането, че при всяка сделка предприемачът сравнява средната себестойност с предлаганата продажна цена, а не цената с допълнителните променливи разходи. Друга заблуда е оценката на стойността на дълготрайните активи като сума от извършените разходи за придобиването, а не въз основа на текущата пазарна цена, която би се получила при продажба. Но може би най-голямата заблуда е в използването на аргумента "вече-сме-дали-много-пари-за-този-проект". Тази логика подсказва, че ако в някакъв проект са вложени средства, и по средата на реализацията условията се променят и проектът се прекрати, то това означава "загуба" на вече изхарченото. Но може би продължаването ще донесе допълнителна загуба, така че в крайна сметка е по-добре да загубим по-малко. Истинската предприемаческа преценка се състои в това да се погледне в бъдещето, т.е. какви приходи и разходи ще генерира проектът от дадения момент насетне, и да се сравнят алтернативите, съществуващи и възможни към дадения момент.

<< Назад - - -46 - - - Напред >>