|
се отнася до нови предпочитания на потребителите, нови технологии или различна оскъдност на ресурсите. Връзката между минали отчетени стопански операции и очакванията за бъдещото развитие на пазара има различна валидност при различните счетоводни индикатори. Най-слаба е зависимостта там, където промените на пазарните реалности незабавно се отразяват на дейността на фирмата. Продажбите на фирмата например пряко зависят от предпочитанията на потребителите, които обикновено се изменят бързо и непредвидимо. Конкуренцията на пазара може да създаде ситуация, при която за броени месеци една фирма спира дейността, защото търсенето на нейния продукт буквално изчезва. Разходите за суровини и материали също са трудно предвидими въз основа на информация за миналото. Цените на стоки като горива, основни хранителни продукти, метали, се променят дори не ежедневно, а ежечасно. От друга страна, има някои приходи и разходи, които зависят от договорени стопански операции. Ако например една фирма има дългосрочни договори с клиенти при фиксирани количества и цени, то продажбите в бъдеще до голяма степен ще отразяват продажбите в миналото. Разходите на труд са също от подобен характер, тъй като в значима степен те възникват като резултат от трудовите договори. Същото може да се каже и при разходите за стоки и услуги с фиксирани цени - например електричеството - които.
2/ Разлика между счетоводни отчети и парични потоци
Счетоводството се основава на принципа за "текущо начисляване", т.е. приходите и разходите се отчитат към момента на възникване на операцията, а не в момента на разплащането. На практика това означава, че приходът се отчита към момента на продажбата (издаването на фактурата или предаването на продукта), а не когато потребителят плати за доставката. Аналогично се отчитат и разходите. Това се отразява в крайна сметка в баланса и отчета за приходите и разходите. Този подход позволява да се съпоставят приходите и разходите към даден период за някаква дейност. Например, ако предприятието е произвело определено количество от даден продукт, то са възникнали някакви разходи по производството. В момента на продажбата, независимо дали парите са реално платени, предприемачът трябва да знае доколко е спечелил от тази операция - измерено чрез печалба на единица продукция или друг показател. От обратната страна, при разходите, най-очевиден израз на този принцип е амортизирането на дълготрайните активи. Друго приложение на този принцип е покупката на материали, при която не се отчита счетоводен разход, а само се отчита увеличение на запасите; счетоводният разход се отчита при използването на материалите в дейността.
|
|
