може да прави най-добре; това може да се разбере само след опита. Но дори ако предприемачът мине първия тест, т.е. наистина се окаже можещ и знаещ точно в тази област, това изобщо не гарантира успех. Когато някой влага капитал и време в определена дейност, няма сигурност, че потребителите ще оценят резултата от усилията му. Дори в ежедневието на една фирма се взимат множество решения, които по своята същност са предприемачески. Това е съвсем очевидно, ако става въпрос за изцяло нов продукт, за който пазарът още не знае. Но същото важи и за решенията относно количеството на всеки отделен продукт, избора на доставчици, избора на персонал, избора на оборудване и технология.

Учебниците по фирмени финанси и икономика на фирмата представят подобни решения в малко по-различна светлина. Те например използват модели за сравняване на алтернативни инвестиции, които дават отговор кой проект е най-изгоден. Сравняването на нетната настояща стойност представлява изчисление на въображаемата текуща стойност на входящите и изходящите парични потоци (ползите и разходите за фирмата) според разпределението им във времето. Бъдещето обаче е несигурно, така че в сметките могат да се използват само очаквани резултати. А очакването е всъщност израз на предприемаческа преценка; предприемаческият елемент в бизнес решението е именно оценката на очакваните приходи от експлоатирането на дадена машина. Същото може да се каже и за фактора, с който се дисконтира стойността на парите във времето (очакваната норма на възвръщаемост). Той е израз на субективната преценка на предприемача за ценността на настоящето спрямо бъдещето; за един 1000 лв. днес са равни на 1100 лв. след година, за друг - на 1500 лв. А освен това пред предприемача стои и друг проблем - много скъпо, а понякога и невъзможно, е да се вкарат в модела всички съществуващи по света възможни инвестиционни възможности. Изборът на това, кои проекти изобщо да се сравняват, е пак предприемаческа преценка.

При решенията относно продуктовата структура и количество на предлаганите стоки и услуги моделите отново пропускат предприемаческия елемент. Студентите по икономика изучават множество математически онагледени връзки между количество, приходи, себестойност. Тяхната задача е да изчислят оптималната производствена структура на фирмата, така че да се максимизира печалбата при дадените условия на външната среда - цени на ресурсите, предпочитания на потребителите, еластичност на търсенето и т.н. Според този подход, достатъчно е собственикът (или назначеният управител или

<< Назад - - - 9 - - - Напред >>