Голямата депресия е една от най-големите икономически кризи в съвременността, и най-значимата документирана за САЩ. Под “Голямата депресия” икономистите и историците обикновено разбират спада на промишленото производство и заетостта, започнал през октомври 1929 г. в САЩ, и продължил в различни страни до 1935-1939 г. Ето защо тя предизвиква интереса на различни икономически школи и течения, които се опитват да обяснят причините довели до нея, нейното развитие и грешките на приложената икономическа политика. Една група от икономисти твърдят, че технологическият напредък и усложняването на икономическите взаимоотношения налагат намесата на държавата като регулиращ фактор в икономическия живот. Според тях Голямата депресия доказва, че спекулациите в един нерегулиран пазар води до изопачаване на бизнес очакванията, което неминуемо води до кризи. Наред с това, Депресията засвидетелства неспособността на една развита икономика да се справи сама с кризи, което заплашва с колапс капиталистическата обществена система. Друга група икономисти, т нар. неокласици, към които се числи и Ханс Ф. Зенхолц (http://www.sennholz.com/) , твърди, че изкривяването на бизнес очакванията е резултат от политиката на монетарните власти, и че държавната намеса влошава икономическата среда. В основата на тези аргументи е твърдението, че информацията за предпочитанията на участниците на пазара, с която може да разполага един регулиращ орган, когато той се опитва да прогнозира и/или планира развитието на икономиката, е ограничена и непълна. Ето защо регулирането на икономиката води до допълнително изопачаване на действителността. (За повече информация на темата: http://www.mises.org/manipulation/manipulation.asp / б.пр./)  В представената от нас статия (публикувана за пръв път през април 1975 в The Freeman http://www.fee.org/vnews.php?sec=iolmisc ) Зенхолц изтъква вредите нанесени от неумелите опити на федералното правителство да оздрави икономиката чрез регулиране и/или стимулиране на икономиката. Той подчертава опасността от влияние на политически мотиви върху икономическата политика на правителството. Възоснова на горното, Зенхолц заключава, че американската икономика се възстановява от Голямата депресия благодарение на жизнеността на частната инициатива и въпреки държавната намеса. Не е възможно емпирично да се установи кое тълкуване на събитията е по-правдоподобно. Изобщо, в развитието на стопанството много трудно може да се доказва причинно-следствена връзка въз основа единствено на последователност от събития. Но есето на Зенхолц е ценно, тъй като провокира дискусия за необходимостта от, и степента на, държавна намеса в икономическия живот - тема която днес е болезнено актуална в България. Увод и превод: Райчо Божилов, студент в колежа “Гринел” и стажант в ИПИ.