Как правата на частна собственост подпомагат по-доброто функциониране на икономическата система?

Ясно дефинираните и приложими права на частна собственост са ключови за икономическия прогрес и за благосъстоянието на отделните граждани, поради факта, че те осигуряват мощни стимули за действие. Следните четири фактора оказват особено важно влияние върху поведението на собствениците.

1. Частните собственици могат да реализират ползи, използвайки ресурсите си по начин, който е от полза за останалите и могат да понесат разходи, игнорирайки желанието на останалите.

Собствениците на жилища имат правото да ги боядисат в необикновени цветове или да използват екзотичен дизайн при вътрешното обзавеждане на дома си, но повечето използват неутрални цветове като например бяло или бежово. Защо? Защото, като собственици, те ще спечелят от продажбата на жилището си, а е по-вероятно неутралните цветове да допаднат на повече хора и по този начин да повишат продажната цена на имота. Когато игнорира желанията на потенциалните купувачи, частният собственик понася определени разходи, изразяващи се в по-ниска продажна цена.

От друга страна, ремонтирайки къщата и правейки подобрения, които другите биха сметнали за полезни, собственикът би могъл да реализира полза под формата на по-висока продажна цена. Стойността на един актив, а следователно и размера на богатството на неговия собственик, зависи от оценката, която другите дават на притежаваната от него собственост.

Нека да вземем като пример частния собственик на парцел необработена земя близо до университет. Собственикът има много възможности за избор. Земята може да остане необработена, върху нея може да се изгради платен паркинг, или да бъде продадена като парцел за строителство на ресторант, офис сграда или общежитие.

Дали изборът на собственика ще отрази желанията на студентите и персонала от близкия университет? Вероятно да. Причината е, че ако собственикът избере да използва ресурса по начин, който е оценен високо от потенциалните ползватели/клиенти, то той ще спечели повече пари. Ако трудно се намират жилища, но наоколо има изобилие от ресторанти, вероятността земята да бъде използвана за строителство на жилищна сграда е по-голяма от вероятността тя да се използва за строеж на ресторант. Частната собственост осигурява силни стимули собствеността да се използва за задоволяване на желанията на другите. Ако собствеността се остави напълно неразвита, въздържането от потенциалното й използване за задоволяване на нуждите на студентите от близкия университет, например, би лишило собственика от потенциалния доход, който тази собственост би могла да носи.

Накрая, нека да разгледаме случая с Мария, която притежава комплекс от апартаменти близо до същия университет. Лично тя може и да не одобрява наличието на плувни басейни, спортни съоръжения, работни маси или тревни площи. Независимо от това частната собственост й дава силни стимули да осигури тези неща, ако потенциалните клиенти ги оценяват така, че да се покрие разходът по тяхното осигуряване.

Защо? Защото тя ще е в състояние да отдаде под наем апартаментите за повече пари при наличието на подобни, високо ценени от другите, места за отдих. Собствениците - инвеститори имат силни стимули да вземат предвид желанията на другите.

2. Частният собственик има силна мотивация да полага грижи за собствеността си и да я управлява по подходящ начин.

Да приемем, че Петър притежава автомобил. Ще смени ли той маслото в двигателя, когато настъпи време за подобна смяна? Ще се грижи ли да не се скъсат седалките? Вероятно да, защото ако бъде небрежен, стойността на автомобила ще се понижи, както от негова гледна точка, така и от гледна точка на всеки бъдещ собственик. Автомобилът и неговата стойност - продажната цена - принадлежи само на Петър, така че той би понесъл тежестта от намаляването на стойността на автомобила, ако маслото падне под допустимото ниво и повреди двигателя, или ако тапицерията на седалките се прокъса. Аналогично, той би поел стойността на разходите за подобряване на колата, като например пребоядисването й. Като собственик Петър ще има както властта, така и мотивацията да предпази автомобила от повреда и дори да повиши неговата стойност. Правата на частна собственост концентрират интереса и вниманието на собственика, осигурявайки силен мотив за добро стопанисване.

Мотивацията на индивида за полагане на добра грижа и управление спрямо собствеността си се простира и до частните инвестиции, които носят доход. Собственикът на хотел не би пренебрегнал евентуалните проблеми с електрическата или водопроводната система. От негова гледна точка отстраняването им сега често означава най-малкото две неща:1) избягване на бъдещи (по-големи) разходи за ремонт поради пожар, предизвикан от електрическата система или поради наводнение, и 2) избягване на отговорността, която той носи при положение, че гостите на хотела пострадат.

Освен това добре поддържания хотел привлича повече клиенти и стойността му ще е по-висока, ако в бъдеще собственикът реши да го продаде. Богатството на собственика, под формата на стойността на притежавания хотел, е в пряка зависимост от доброто управление на собствеността. Тоест, страхът от загуба на богатство заради намаляване на стойността на актива подтиква собственикът да управлява добре този актив. Лошото управление ще намали стойността на хотела, а оттам и личното богатство на неговия собственик. Намаляването на стойността става автоматично, когато оценителите забележат проблеми, които ще увеличат разходите или ще намалят приходите в бъдеще. Веднага се компрометира и способността на собственика да получи кредит срещу хотела. Още веднъж, собствеността концентрира интереса и вниманието на собственика върху доброто управление на притежавания актив.

3. Частният собственик е мотивиран да запази актива, ако очаква нарастване на неговата стойност в бъдеще.

Да предположим, че Петър притежава каса много добро червено вино, което е само на две години. С времето качеството на виното ще се подобри значително, ако през следващите пет години то се съхранява по подходящ начин в избата. Как ще постъпи Петър? Ако той (вероятно и приятелите му) изпие виното по-скоро, ще пожертва качеството. Освен това изпиването на виното сега означава, че Петър губи шанса да го продаде по-късно за по-висока от сегашната му стойност. Алтернативната цена (ползите, от които се отказва) от изпиването на виното сега е липсата му в бъдеще, за консумация или за продажба. Собственикът плаща тази цена. Правата на частна собственост гарантират на Петър властта да съхрани виното, както и това, че той ще получи ползите и ще плати разходите, ако постъпи така. Ако се очаква, че по-доброто качество ще си заслужава чакането, то Петър ще се облагодетелства от ползите от това, че не е изпил виното "преди да му дойде времето".

По същия начин, ако Петър притежава земя, къща, или фабрика, той има силен мотив да понесе разходите сега, ако е необходимо, за да съхрани стойността на актива. Неговото богатство е обвързано със стойността на актива, която не отразява нищо повече от нетните ползи, които ще бъдат на разположение на собственика в бъдеще. Така че богатството на Петър зависи от неговата склонност и способност да гледа напред, поддържа и съхранява активите, които ще са високо ценени в бъдеще.

4. При наличие на права на частна собственост, собственикът е отговорен за вредите, причинени на трети лица вследствие на неправилно използване на собствеността.

Частната собственост обвързва отговорността с правото на контрол. Петър, собственикът на автомобил, има право да кара колата си, но не и пиян или по безразсъден начин, който би довел до нараняването на Мария. Една химическа компания има контрол върху своите продукти, докато ги притежава, но, поради същата причина, е отговорна за евентуалните щети, които биха били причинени вследствие на разсипването на тези химикали. При работеща система от права на частна собственост, съдилищата признават и налагат правомощията, давани от собствеността, но също така налагат и отговорността, която следва от тези правомощия. Още веднъж, правата на собственост държат отговорно лицето (собственик) с правомощия над собствеността, концентрирайки вниманието на собственика върху избягването на отговорността при причиняване на вреда.

Когато правата на собственост са упражняеми и търгуеми, те носят на собствениците си както сигурността, така и свободата да избират и да действат. Пазарната търговия (която е възможна само при наличие на права на собственост) осигурява ценова информация, която постоянно се разпространява до всички заинтересовани, разкривайки им относителната оскъдност на ресурса и относителната цена, която купувачите дават за различните стоки и услуги. Пазарните цени, постигнати чрез свободна размяна на права на собственост, осигуряват сигнал за всички участници.

Свободата в една система от права на собственост е обвързана с отговорността. Правото на собственост държи собственика отговорен за резултатите, добри или лоши, от предприетите действия. Собственикът получава възнаграждение - от пазара - за действията, които са от полза за другите и бива наказван - пак от пазара - за действията, които не служат на другите.

Използването на ресурсите - земя, физически или човешки капитал - по начини, осигуряващи големи ползи за другите, може да позволи на собствениците на тези ресурси и на предприемачите, които си сътрудничат с тях, да реализират значително богатство, използвайки ресурсите по взаимно изгоден начин, позволяващ тяхното пренасочване от по-ниско към по-високо стойностно приложение в производството и търговията. Те могат да продължават за създават повече стойност и богатство дотогава, докато са насочвани от ценова информация и да са успешни в осигуряването на стойност за другите на относително ниска цена. Собствениците, които не успеят да осигурят такава стойност за другите, няма да успеят да се възползват и от потенциалните ползи. В същото време собствениците, които използват собствеността си по начин, който нарушава правата на другите, ще бъдат наказани и ще трябва да си платят за това. Или в обобщение, правата на собственост, заедно с насърчаваната от тях пазарна размяна, работят за координирането и мотивирането на гражданите като собственици и като пазарни участници. Сътрудничеството се постига без принуда, различна от налагането на правата, и спомага за социалния мир. Както ще видим в следващите лекции, тези фактори се отразяват по различен начин върху обществото.

Какво става в общества, в които правата на частна собственост не се налагат или пък са ограничени? Нека да разгледаме поотделно всеки един от трите компонента на едно силно право на частна собственост: 1) изключителното право на ползване на собствеността, 2) защитеност на правата срещу нашествие или увреждане и 3) прехвърлимост в полза на други лица при взаимно приемливи условия.

Първо, нека да предположим, че няма собственик с изключителното право на ползване на даден ресурс. В такъв случай конкуренцията за неговото използване няма да добие формата на взаимно изгодни предложения към собственика на ресурса, а вместо това може да се прояви под една или друга форма като борба за придобиване на контрол върху този ресурс. В иначе миролюбива нация, тази борба може да прояви в стремеж от страна на всеки конкурент да убеди правителството, че той, а не друг конкурент, трябва да бъде възнаграден с използването на ресурса. Тази форма на конкуренция е наричана от икономистите преследване на облага(rent-seeking). Този термин не се отнася за облагата в стандартния смисъл, в който се употребява това понятие. Тук става въпрос за действия, насочени към промяна в правилата на играта в услуга на персонални облаги за сметка на другите. Ако резултатът от преследването на облага не се изразява в предоставянето на силно право на собственост, твърде вероятно е същата борба да се повтаря при всяко ново правителство.

Примери от България:В България типичен пример за подобен натиск за облаги е при предоставянето на държавни поръчки. Свидетели сме на подобен подчертан натиск от страна на бизнеса върху последните две български правителства, целящ получаването на привилегии при предоставянето на обществени поръчки за компании, които използват местни ресурси или развиват бизнес в проблемни региони.

Нека сега да разгледаме втория компонент на силното право на собственост, а именно способността на собственика да защити и контролира собствеността си при ниски разходи. По-слабото право на собственост носи по-малко ползи от по-силното, като по-този начин се намалява мотивацията за инвестиране в собствеността с цел повишаване на нейната стойност, или дори да се запази и съхрани тази собственост от естествени или причинени от човека вреди. От гледна точка на не-собственика, който иска да използва собствеността, дори деструктивно, разходът може да бъде нисък без мониторинг и защита на ресурса от страна на собственика. Собствеността може да бъде загубена - да не бъде използвана по подходящ начин - както често става при кражба. Или при ниска степен на защита може дори да бъде унищожена - както стана в случая с огромните будистки статуи в Афганистан, които бяха разрушени с артилерия от бившето талибанско правителство.

Третият компонент на силното право на собственост е възможността за прехвърляне на правото на собственост на други лица при взаимно договорени условия. Това право отслабва при наличието на ценови контрол, данъци, лицензионни изисквания, мита и квоти върху търговията и др. под.

Ценовият контрол и данъците изкривяват ценовите сигнали, изпращани от предложенията за покупко-продажба. Незаконно е да се продава правото на собственост на цена, която не се вписва в установения контрол върху цените, или да се прехвърля такова право, без да се заплати на правителството за правото да се осъществи това прехвърляне. Ако един апартамент е по-ценен за работник, работещ наблизо, отколкото за пенсионирания работник, който го обитава, ценовия контрол може да попречи на работника да придобие контрол върху този апартамент предлагайки по-висока цена от пенсионирания работник, който вероятно ще има по-голяма възможност да се премести в по-евтин (по-малко търсен) район. При това положение обаче ценовия сигнал, който получава пенсионерът, е, че апартаментът струва колкото е контролираната цена, а не по-високата цена, която работникът би бил склонен да плати. Докато пенсионерът е склонен да плаща контролираната цена, а не по-високата цена, предлагана от работника, вероятността апартаментът да не бъде използван по най-добрия начин е твърде висока. Работникът ще трябва да пътува по-дълго до работното си място.

Данъците също деформират цените, тъй като те се добавят към това, което плаща купувача и се изваждат от онова, което получава продавача. Стоките, за които купувачът не желае да плати цялата сума от цената и данъка, няма да бъдат продадени, дори ако те са по-ценни за купувача, отколкото е цената им. И в този случай е възможно собствеността да не се използва по най-подходящия начин или от най-подходящия ползвател.

Лицензионните изисквания, митата и квотите държат определени лица извън пазара, включително тези, които могат да предложат взаимноизгодни условия на търговия. Когато продавачите са защитени от конкуренция, съществува вероятност дадена собственост да не бъде използвана по най-добрия начин. Когато определено мито, като например въведеното в България мито върху вноса на азотни торове, защитава местната индустрия, ресурсите се използват за производството на торове, които могат да се закупят по-евтино от друга страна, например от Румъния. Без митото, ресурсите биха били насочени към създаването на по-висока стойност в друго производство. При наличието на мито, обачеселскостопанските производители и другите потребители на азотни торове ще бъдат принудени да оперират при по-високи разходи и по-ниски продажби и заетост.

Добре организираните индустриалци, синдикати и др. често могат да използват властта на правителството, за да отслабят правата на собственост на конкурентите и по този начин да си осигурят предимство, дори обществото като цяло да губи, когато правата на собственост и конкуренцията бъдат ограничени.

Важно е да се отбележи, че едно от ключовите права на собственост е собствеността върху плодовете от нечий собствен труд. В една пазарна икономика голяма част от общия национален доход е доход за труд, вкл. заплати, надници, хонорари и т.н. В САЩ, например, през последния век повече от 80 % от националния доход е отишъл за заплащане на индивидите за техния труд, вместо за заплащане на собствениците на акции, облигации и физически капитал. В България за последните десет години това съотношение варира между 44 % и 61 %.

Собствеността върху нечии труд е право върху това, което икономистите наричат "човешки капитал". В една пазарна икономика човешкият капитал е най-важната собственост от икономическа гледна точка. Следователно, работниците имат по-голям интерес от собствениците на земя или физически капитал да придобият и поддържат работещ режим на права на частна собственост. В една функционираща пазарна икономика с относително силни права на собственост работниците имат право на собственост до около 80 % от общия капитал в стопанството. Не е случаен фактът, че дори в по-бедните нации с по-ограничени права на собственост хората, притежаващи относително по-силни права на собственост просперират повече от тези с по-ограничени права на собственост.

нататък