Икономика и права на собственост
 

Лекция 1:Въведение в лекционния курс
----------------------------
Лекция 2: Установяване на правата на собственост, дефиниране на тяхното значение и защитаването им
----------------------------
Лекция 3: Права на собственост и проблемът на познанието
----------------------------
Лекция 4: Фирмата, корпорацията, специализацията и правата на собственост
----------------------------
Лекция 5: Подкрепа и ограничаване на правата на собственост от правителството ( на английски език)
--------------------------
Лекция 6: Правителството и правата на собственост ( на английски език)
---------------------------
Лекция 7: Общи права на собственост (на английски език)
--------------------------
Лекция 8: Собствеността, институциите и промяната (на английски език)
--------------------------
Лекция 9: Права на собственост , природните ресурси и околната среда ( на английски език)


Допълнителни текстове

Basics of Market Economics: Ten Principles and Seven Venues to Prosperity (от Красен Станчев)

Political Economy of Property Rights (от Дайв Уеймър)

Private Property—A Prerequisite For Classical Capitalism (by Svetozar (Steve) Pejovich)

Ефектите от правата на собственост върху живота на хората

Права на собственост (Армен А. Алчиан)



Основни понятия

Определения, понятия и теории


Дискусия по темата

С автора
Във форума на И.З.И.

    Икономика и права на собственост

Лекция 3: Права на собственост и проблемът на познанието

В тази лекция ще разгледаме значението на правата на собственост за ценовата система в икономиката и ролята на ценовата система за създаването на информацията, не-обходима за функционирането на съвременното индустриално стопанство и за налагането на ефективни търговски отношения между индивидите, фирмите и нациите.

Права на собственост, информация и Съветски съюз

Разпадането на Съветския съюз беше едно от най-драматичните събития на XX век. Въпреки, че за провала на тази икономическа система допринесоха много фактори, основ-ният и най-важният беше отсъствието на права на собственост както върху ресурсите, така и върху продуктите на системата. Тук имаме предвид права на собственост, притежаващи трите основни характеристики - тези, които са дефинирани, защитими и прехвърляеми. Поради това, че хората не притежаваха такива права на собственост (освен в ограничени случаи), системата не генерираше просперитет и растеж, а по-скоро атрофираше и в край-на сметка беше доведена до колапс.

През 1990 г. в статия в The New Yorker, Робърт Хейлбронер- икономист, който симпатизира на социализма - изрази силна изненада от краха на съветската икономика. Той призна, че е очаквал "политическо бедствие", но че "икономическия аспект на руския колапс беше това, което шокира". Според него "всички ние знаем със сигурност, че систе-мата се влоши до състояние, много по-лошо от най-лошата икономическа криза, изпитва-на някога от капитализма, и че в основата на това влошаване беше самата система на цен-трално планиране". Той пише, че "чудото се състои не в това, че съветската икономика рухна, а че издържа толкова дълго" и отдава тази издръжливост на "вдъхновените, или просто странни, импровизации, които компенсираха основната липса на организация"

На какво се дължи тази липса на организация? Отговорът е, че без права на собст-веност, без пазарна система и цени, породени от правата на собственост, липсва същест-вен елемент от икономическата координация. Този съществен елемент е постоянно про-менящият се набор от пазарни цени, които в една пазарна система осигуряват както ин-формация, така и мотивация за търсене и използване на подходящата информация. Самата информация е от особено значение, но без мотивацията, която автоматично се появява в пазарната система, "производството" на качествена информация става все по-съмнително. Дори когато е налице информация, то нейното продуктивно използване е доста съмнител-но.

Един от хората, разбрали това, е Фридрих Хайек. През 1945 г. в популярното си есе "Използването на знанието в обществото," (връзка) Хайек обяснява защо централното планиране не може да работи. Това есе се появява след многогодишни дискусии в иконо-мическите среди между 1930 и 1940 г., известни днес като "дебатът за калкулирането при социализма". Основният акцент в този дебат е дали една социалистическа система (или централното икономическо планиране) може да функционира. Лудвиг фон Мизес и Хайек защитават тезата, че такава система не може да функционира, защото при нея няма цени, които да служат като информация при планирането. Противоположно е становището на Оскар Ланге, според когото при планирането може просто се следят наличностите в скла-довете. Ако тези наличности започнат да се изчерпват, централно планираните цени ще се повишат, а ако наличностите се увеличат, цените ще намалеят.

Но в "Използването на знанието в обществото" Хайек показва, че е необходимо много повече от нивото на складовите наличности. Той рисува картина на икономика, ко-ято зависи от фрагментирано, незначително и неизказано знание, което не може да бъде събрано и използвано от отделен плановик, независимо колко умен и старателен е той.

Икономическата координация е възможна само чрез съществуването на цените. Хайек описва "чудото" на един свят, интегриран чрез пазарните цени, които разкриват почти веднага съществена информация, водеща до балансиране на търсенето и предлага-нето. Той използва за пример неизвестно събитие (например срутване в дадена мина, или пък стачка), водещо до ограничаване на предлагането на ламарина. Когато този недостиг се усети от един продавач, цената на ламарината се вдига, или пък ако първо се усети от купувач, предлаганата от този купувач цена нараства. Това събитие може да се случи в Азия или Южна Америка, но при всички случаи американецът, който купува ламарина, бързо ще разбере, че цената се покачва.

Не е необходимо купувачът в Америка да знае защо се увеличава цената. Това, кое-то трябва да знае е, че цената е по-висока и реакцията му вероятно ще бъде спестяване на използваната ламарина и търсене на по-евтини заместители с цел спестяването на пари.

Собствениците на бизнес, в който се използва ламарина, ще спечелят, ако бързо намерят подходящи заместители. Тези, които не успеят на реагират по адекватен начин, ще трябва да понесат увеличаващи се разходи, които пък намаляват ползата от бизнеса. По същия начин ползвателите на продукти, изискващи ламарина, търсят заместители, виждайки (или правилно предвиждайки) увеличаващите се цени. Тази моментална реак-ция подпомага насочването на ламарината към тези, които я искат най-много (тези, които имат по-малко добри алтернативи и следователно са склонни да платят по-висока цена). Това също така смекчава ефектите от по-големия ценови шок - или дори недостиг - ако цените не реагират бързо на промяната в наличностите. Така чрез ценовия механизъм се постига ефективност на икономическата система. Цените са проводник на информацията. Частната собственост означава, че продавачите реализират ползи, ако намерят ползватели, ценящи по-високо продукта им, а купувачите реализират ползи, ако намерят най-добрия начин за икономии. Така правата на собственост са движеща сила в пазарния процес. Ха-йек твърди, че централните плановици, които не могат да разчитат на този естествен или автоматичен механизъм на информация (и мотивация), породен от промените в цените, не биха били в състояние да управляват търсенето и предлагането така, че да отговорят на нуждите на потребителите - дори приемайки, че плановиците отдават приоритет на тър-сенето от страна на потребителите. При централното планиране правителството определя цените, но в същото време не разполага с информацията да реагира в зависимост от неп-рекъснато променящите се състояния на оскъдицата.

Какво постигат пазарните цени

Три са основните функции на цените в пазарната система:

Цените носят информация за тези, които вземат решения.

Пазарите регистрират информацията, извлечена от избора на милиони потребители, производители и доставчици и систематизират тази информация в обобщена статистика, наречена пазарна цена. Тази статистика отразява информацията за предпочи-танията, разходите, относителната оскъдност, вземайки предвид времето, мястото и обс-тоятелствата. Цените осигуряват на потребителите, производителите и доставчиците всичко, което трябва да знаят, за да вземат разумни решения, с които да допринесат за по-вишаването на нетното богатство в икономиката.

Цените координират действията на пазарните участници.

Пазарните цени координират избора на купувачи и продавачи, съпоставяйки реше-нията им. Свръхпредлагането ще доведе до намаляване на цените, намалявайки стимулите за производство и насърчавайки потреблението дотогава, докато не се елиминира това свръхпредлагане. По същия начин, свръхтърсенето ще доведе до увеличаване на цените, насърчавайки потребителите да икономисват при използването на благата и насърчавайки производството, елиминирайки свръхтърсенето и постигайки хармония в избора на пазар-ните участници.

Цените мотивират икономическите играчи.

Както демонстрира историята на Съветския съюз, хората трябва да бъдат мотиви-рани да действат, преди да бъдат реализирани производствените планове. Чрез пазарните цени се награждават тези, които работят, сътрудничат си с другите, използват ефективни производствени методи, предлагат желани от другите стоки и инвестират продуктивно в бъдещето.

Не е необходимо правителствена агенция да казва на тези, които вземат решения в бизнеса, да използват рационално ресурсите (т.е. да минимизират разхода за единица про-дукция) или да произвеждат такива стоки, които ще се търсят от потребителите. Собстве-ният интерес и преследването на печалба ще свършат тази работа. Предприемачите, прес-ледващи собствения си интерес, ще се стремят да произвеждат само тези стоки, които потребителите ценят достатъчно, за да платят цена, достатъчна за покриването на разхо-дите по производството. Собственият интерес също така насърчава производителите да използват ефективни производствени методи и да прилагат спестяващи разходите техно-логии, защото по-ниските разходи означават по-висока печалба. Фирмите, които не успеят да направят това, ще бъдат неспособни да се конкурират успешно на пазара. Аналогично, не е необходимо някой да казва на индивидите, че трябва да развият качества, които ще са високо ценени от другите. По-високите доходи ще свършат тази работа.

Правата на собственост са изключително важни за добрата информация

Цените разкриват добра информация само в система, основана на права на собстве-ност. Собствениците имат силна мотивация да отговарят на пазарната информация. Съ-щото не е вярно за централните плановици. Това е така, защото собственикът на един ре-сурс ще спечели най-много, ако го продаде на купувач, който го оценява най-добре, а ку-пувачът ще оценява ресурса най-добре, ако е максимално осведомен за ползата, която ще има от него. Потенциалната лична полза за собственика на всеки ресурс и всеки продукт е мощен стимул. Същото важи и за всеки потребител. Тази потенциална полза подтиква всеки потребител да икономисва ресурсите, чиято цена нараства и да ги заместват с ресур-си, чиято цена намалява или поне не се увеличава толкова.

Информация без права на собственост

Информацията е ценен, но скъп ресурс. Не всяка информация може или трябва да бъде събирана. Стимулите, произтичащи от правата на собственост, насочват собствени-кът към събиране само на необходимата му информация. Тези стимули може да са раз-лични от стимулите за правителството.

Да илюстрираме това, нека да приемем, че частен собственик решава да построи сметище, вероятно с оглед осъществяването на бизнес по събирането на отпадъци от дру-ги компании и подземното им изгаряне. Този собственик носи отговорност за евентуални щети, възникнали в резултат на оперирането на сметището. Така че собственикът трябва да реши как да ограничи възникването на подобни щети и как да поправи последствията от тях. Той трябва да реши колко ресурси да насочи към предпазването от щети в резултат на експлоатирането на сметището. Ако отдели прекалено малко ресурси за предпазването от замърсяване, рискува да бъде въвлечен в скъпи съдебни дела. Но ако харчи повече, от-колкото е необходимо, собственикът си налага безсмислени разходи и пилеене на ресурси. В такъв случай въпросът пред собственика е колко точно трябва да похарчи?

За да се вземе решение, от съществено значение е наличието на достоверна инфор-мация. Но събирането на повече информация (като например откриването дали под райо-на на сметището има подпочвени води, какъв вид материал е най-добре да се използва и т.н.) е скъпо.

Частният собственик има интерес да събере само необходимата му информация-не прекалено много и не прекалено малко. Защо? И разходите, и ползите от търсенето на повече информация са за сметка на собственика. Разходът от недостатъчната информация, довела до вземането на погрешно решение, е по-голяма отговорност от този по въвличане-то в съдебен процес, заведен от съседите, чиято земя е замърсена в резултат на работата в сметището. Ползата от добрата информация е избягването на по-голямата отговорност и възможността сметището да се използва конструктивно в бъдеще. Претегляйки ползите и разходите от събирането на повече информация, собственикът няма да се окаже с перфек-тна или пълна информация, а ще се стреми да направи разумен избор, основан на разходи-те и ползите от търсенето на повече знание.

Нека разгледаме и случая, в който правителствен регулатор, не собственикът, ре-шава дали може да се изгради сметище. (Този регулатор може да бъде служба по регио-нално планиране или по опазване на околната среда.) В повечето случаи, чиновникът, вземащ решението, не плаща за времето и ресурсите, посветени на търсенето на информа-ция - всъщност, той може просто да поиска от собственика предоставянето на определе-но количество информация, за да получи разрешение.

Регулаторът обаче има някои важни стимули. Ако в даден бъдещ момент сметище-то причини щети, чиновникът ще носи отговорност за това, че не е бил внимателен при вземането на решение и издаването на разрешителното. Така, неговата/нейната мотивация е да изисква колкото се може повече и по-пълна информация, преди да разреши изгражда-нето на сметището. Той може да иска изследване след изследване, за да е сигурен, че предлаганото сметище е безопасно. За разлика от собственика, регулаторът не реализира ползи - като например доход от потреблението - като позволи на сметището да влезе в ек-сплоатация по-скоро. Не е изненадващо, че често дребния бизнес се оплаква от прекале-ните бюрократични изисквания от страна на администрацията.

С други думи, процесът на набиране на информация се влияе от това върху кого падат разходите. Важна задача на правителството е да осигури добре дефинирани, защи-тими и прехвърляеми права на собственост. Алтернативата е да се разчита на правителст-вено регулиране, контролирано политически и администрирано от бюрокрацията. Логич-ната крайност на такава система е социализмът, при който правителството владее средст-вата за производство. В днешно време обаче по-често се среща смесица от частна собстве-ност и ограничения върху използването на частната собственост, налагани по регулативен път.

Както ще видим в петата лекция, когато регулирането отслабва правата и на този, който предприема определено действие и на този, чиято собственост е увредена от това действие, то тогава собствениците не разполагат с необходимите им сигнали, за да реали-зират нетна полза за обществото.

Собственик, който няма пълните права и задължения, произтичащи от добре дефи-нираните, защитими и прехвърляеми права на собственост, най-вероятно ще се задоволи с търсенето на прекалено малко информация. Да разгледаме например ситуация, при която правата на собственост на съседите - включително правото да не понасяш вреди от нечия чужда собственост - не може да бъде ефективно защитена от закона. В този случай, собст-веникът може да не е склонен да плати разходите за ограничаване на разпространението на замърсители, понеже разходите за отстраняване на евентуалните щети ще паднат върху другите. Стимулите да се търси допълнителна информация са слаби, защото собственикът не очаква да понесе разходите, които биха възникнали от вземането на неправилно реше-ние.

Информация, необходима за създаването на дефинирани, защитими и прехвърляеми права на собственост

Събирането на информация е ефективно, когато правата на собственост са дефини-рани, защитими и прехвърляеми и когато търговията води до работеща ценова система. Но и самото създаване на добре защитими права на собственост изисква определена ин-формация. Например, липсата на подходяща информация може да затрудни защитата на правото на собственост върху чиста вода. За да бъде защитено това право, собственикът, търсещ по съдебен път компенсация за нарушаване на правото му и изискващ заповед за прекратяване на замърсяването, трябва да представи пред съдията съответната информа-ция в подкрепа на искането си. А добрата информация рядко е безплатна.

Да предположим, например, че чрез изхвърляне на опасни отпадъци Иван замърся-ва водата, върху която Мария има право на собственост. За да осъди Иван, Мария трябва да покаже три неща: a) че тя действително е претърпяла щетата, за която иска компенса-ция, б) че обект на щетата е била водата, и в) източникът на замърсяване е Иван. Ако за-мърсяването, причинено от Иван, е попаднало във водата след като се е пропило в почва-та, и евентуалната вреда е върху здравето в един по-дълъг период от време, то Мария мо-же да срещне затруднения при представянето на адекватна и убедителна информация, за да докаже тезата си.

При опасните отпадъци ефектите обикновено са локални, така че отчитането на за-мърсяването (гореописаните елементи б) и в)) може да не е сериозен проблем. Но ефекти-те върху здравето (горепосочения елемент a)) обикновено са неясни. В случай, че моята фабрика или кола замърсяват въздуха, то елементите (б) и (в) са трудно установими, а ефектите върху здравето (a) са несигурни. Тази липса на достатъчно информация относно източника и ефектите затруднява защитата на правата на съответните собственици да ди-шат чист въздух или да пият чиста вода.

Без надеждна информация, на която да се базира съдебния процес за нанесени ще-ти, съдилищата не са в състояние да защитават ефективно правата на собственост срещу инвазия или присвояване. Така този, който замърсява, получава възможност да вземе не-що - качество на въздуха или водата - което по право принадлежи на друг, без съгласието на правоимащия собственик. Лицето, което страда от замърсяването, не е в състояние да защити своето право на собственост.

Проблемът с доказването на източника на щетата и действителните вредни ефекти от замърсяването е използван за обосноваване на голяма част от правителствената интер-венция в екологията. В САЩ, например, неуспехът на съдилищата да спрат вредното за-мърсяване на въздуха доведе до приемането на Закон за чистия въздух през 1970. С този закон се определят лимитите за емисия на определени замърсители от страна на фабрики-те, а това дали компаниите причиняват незаконно замърсяване се определя от наложени от държавата регулации, а не от съда. С други закони, като например тези, контролиращи опасното изхвърляне на отпадъци, също се налагат изисквания, които компаниите трябва да спазват, независимо от това дали действията им могат да причинят щета или не.

Много важно е да се разбере, че правителствените регулатори също се сблъскват със същите трудности като съдилищата при решаването на това как да се действа при за-мърсяване. Правителствените агенции често нямат по-добър достъп от съда до надеждна информация относно източниците и ефектите от замърсяване, които принципно са неуло-вими. Без тази информация не е възможно да се вземе рационално решение колко контрол е оправдан. Разчитането само на регулаторен контрол за защита на правата на собственост срещу замърсяване може да влоши, вместо да подобри ситуацията.

Права на собственост, информация и просперираща икономика

Век преди Карл Маркс да напише трудовете си върху социализма, Адам Смит, ба-щата на икономикса, поставя акцент върху факта, че личният интерес, направляван от па-зарните цени, формирани в резултат на търговията при наличие на силни права на собст-веност, е мощна сила, водеща до икономически прогрес. В известната си книга "Богатст-вото на народите" Смит казва приблизително следното:

Всеки индивид непрекъснато се опитва да намери най-добрата работа при съответ-ния капитал [доход], който може да реализира. Той изхожда от собствената полза, а не от ползата за обществото. Но преследването на индивидуалните ползи води ин-дивида до предпочитане на тази заетост, която е с най-голяма полза за обществото. Той възнамерява да реализира само печалба за себе си, но в реализирането на тази си цел е направляван от невидима ръка към край, който не е част от неговите наме-рения. Чрез преследването на личния се интерес той често реализира интереса на обществото по-ефективно, отколкото ако действително го е целял.

Смит извежда принципа на невидимата ръка: когато собствеността е частна, а сто-ките и услугите са свободно търгуеми, невидимата ръка на пазарните цени води до хармо-ния между индивидуалните интереси и икономическия прогрес.

Една система от силни права на частна собственост дава голяма свобода на индивидите. Тя също така ги ограничава от нарушаване на правата на другите, държейки ги отговорни за резултатите от решенията им. Така индивидите, преследващи личната си печалба в кон-текста на ценовата система, могат по най-икономичен начин да намерят информацията, необходима им за производството на повече стойност от другите-стойност, която са в състояние да изтъргуват изгодно. Това е начинът, по който просперират свободните нации.

Robert Heilbroner, "Reflections After Communism," The New Yorker, 10 Септември 1990, стр. 98-100. По-кратка и по-лесно достъпна дискусия на тази тема може да се намери в Robert Heilbroner, "Socialism," in The Concise Encyclopedia of Economics (http://www.econlib.org/library/Enc/Socialism.html)

F. A. Hayek, "The Use of Knowledge in Society, American Economic Review, Септември. 1945, стр. 519-530.

Трите точки са адаптирани от James D. Gwartney, Richard L. Stroup, Russel Sobel, and David McPherson, Economics: Private and Public Choice, 10e, (Cincinnati, OH, Thompson Learning: South-Western, 2003), глава 3.

Adam Smith, An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations (New York: Mod-ern Library, 1937), стр. 423.