Правата на собственост: ключ към обществения мир, просперитета и прогреса

Когато правата на собственост са добре дефинирани, защитени и свободно търгуеми, потребителите трябва да заплатят на собствениците стойността на всеки използван ресурс. На никого не е позволено да заграбва и използва оскъдните ресурси без да компенсира собствениците - т.е. без да спечелят ресурсите, конкурирайки се с други ползватели, които също ценят ресурсите, но не толкова високо. Нито пък им е позволено да използват насилие (например да атакуват, превземат и увреждат собствеността на друг) като средство за постигане на определена икономическа цел.

Стимулите, създавани от правото на частна собственост насърчават съзидателните действия и обезсърчават разпиляването на ресурсите. Това е основата за сътрудничество между индивидите. Правата на частна собственост и пазарите осигуряват на всеки индивид, колкото и егоистичен и тесногръд да е той, както стимул за предприемане на продуктивни действия, така и информацията, необходима за реализиране на ползи от сътрудничеството.

Когато правата на частна собственост са наложени и защитени използването на ресурса изисква разрешението на собственика. Ползвателят на даден ресурс трябва или да го закупи, или да го наеме от неговия собственик. Както вече посочихме, собственик, чиито действия са ръководени от ценовите сигнали на пазара, би имал както силен стимул, така и необходимата информация, за да прецени желанията на другите и да използва ресурса си по начин, който е високо ценен. Последващата пазарна размяна генерира т.нар. от Хайек "глобален ред". Хайек използва това понятие, за да опише тенденцията на пазара да направлява индивидите по целия свят към взаимно изгодно сътрудничество независимо от факта, че те не се познават и че често имат коренно различен произход, начин на живот и културни ценности (вж. Аз, Моливът).

Режимът на права на собственост насърчава иновационния процес, налагането на ефективен управленски режим и/или налагане на подходяща пазарната стратегия. Това е така, защото иноваторите като цяло са директно отговорни за успеха или неуспеха на съответната иновация.

Когато членовете на обществото са наясно, че се използва личното богатство на този, който предприема съответното начинание или пък той използва доброволна финансова подкрепа, а не се рискуват парите, събрани от техните данъци, то съответния предприемач ще има много по-голяма свобода на действие. Не е необходимо да получи одобрението на обществото, преди да предприеме определено действие; той ще пожъне каквото си е посял и няма да налага тежести на останалите. Аналогично, когато една иновация успее, основната полза е за собственика-предприемач и останалите партньори, участващи доброволно в начинанието.

Какво се случва в общество, което не признава правата на частна собственост?

Този, който разполага със сила или политическа власт може просто да се разполага с определен ресурс, без да се съобразява с желанията на потенциалните му ползватели. При липса на права на частна собственост е необходимо намирането на други методи, които да осигурят стимулите за добрата грижа за собствеността и за съобразяването с останалите. Това е една от причините толкова много правителства да контролират замърсяването на околната среда чрез нормативни актове. Без силни права на частна собственост, собствениците на една фабрика не се държат отговорни за вредите, които причиняват на собствеността на другите (включително вредите за здравето им). Така че правителството се намесва.

Опитът на социалистическите нации през 20-ти век, в които имаше пълен правителствен контрол, показва, че този правителствен контрол рядко може да постигне ефективността на правата на частна собственост в създаването на ползи за всички граждани. Социалистическите нации изоставаха по отношение на просперитета, прогреса и чистотата на околната среда в сравнение с други сходни нации, зачитащи в много по-голяма степен правата на частна собственост и пазарната размяна. По-голямата стопанска свобода, съчетана със съответна отговорност, която е характерна за нациите с по-силни права на собственост, позволява на обществото да постига по-добри резултати във всичките три споменати вече измерения.

Прилагане на правата на собственост: темите на следващите лекции

Правата на собственост не са даденост за обществото. Те са скъпи за дефиниране, установяване и прилагане. Развитието на правата на частна собственост обикновено е дълъг процес. Правителствата може да не са склонни да предоставят много такива права на индивидите. Следващата ни лекция ще се спре върху силите, които формират развитието на правата на собственост. Специфичните сили са различни при различните култури и при различните нации. Затова и историческия поглед е интересен и важен.

Основен проблем на всяка голяма икономика е проблемът със знанието. Вече видяхме как пазарните цени носят информация за оскъдността и за относителните стойности. Това става при относително ниски разходи. Не е необходимо някой да разбере защо неизпечените зърна кафе стават по-оскъдни, за да знае и оценява факта, че съхраняването на зърната кафе ще им спести повече пари, които да бъдат използвани за други неща. Съществено е да се знае промяната в цената. Но не може всички автоматично да знаят дори и сбитата информация за пазарните цени. Само на ограничен брой пазари като например на фондовата и стоковата борса, цените на стоките и ресурсите могат лесно да бъдат наблюдавани от почти всеки. Как мога да разбера стойността на използваната от мен кола в моя град точно сега? И кой е готов да плати тази цена? Как един потенциален купувач може да разбере кои са потенциалните продавачи и какви коли притежават? Това са въпроси, които са валидни навсякъде, но отговорът им не може да бъде намерен лесно във всяко специфично време и място. Добре дошли в света на "транзакционните разходи" - разходите за откриване на изгодна размяна, за уреждане на търговията и прилагане на постигнатото споразумение. Как работят правата на частна собственост, така че да помогнат на купувачи и продавачи да намалят транзакционните си разходи? Тези и други подобни въпроси ще са в основата на третата лекция.

Защо в реалния свят имаме фирми със собственици, работодатели и работници, вместо просто да се договаряме - с всеки един от тези, които могат да ни осигурят това, което искаме? Отговорът на този въпрос помага да се определят формите, които приемат различните видове фирми. Как са организирани тези фирми? Защо акционерите, собствениците на корпорациите, често нямат пряк контрол върху фирмата? Вместо това управленският екип е този, който поне на пръв поглед контролира фирмите. Тоест, защо собствеността и контролът често са разделени? Както ще видим в четвъртата лекция, съществена роля играят специализацията, транзакционните разходи и диверсифицирането на риска.

Правителствата играят много важна роля в определянето и налагането на правилата в повечето общества, включително правилата, дефиниращи правата на собственост. В много случаи действията на правителството могат да засилят или отслабят правата на собственост. Законодателството може да действа и в двете посоки. Ефектът му върху правата на собственост вече бяха засегнати накратко, но има още много какво да се каже. Какъв ефект върху правата на собственост има политиката на преразпределение на богатство и доход? Как ограничаването на правото на свободно договаряне засяга правата на собственост? Това са основните въпроси, които ще бъдат разгледани в петата лекция от настоящия курс.

Самото правителство често притежава собственост. Социализмът може да се дефинира като държавна собственост и контрол върху средствата за производство. По какво се отличава държавната от частната собственост? Какво става на пазара на инвестиционни стоки? По същия начин ли тече информацията? Насърчава ли се мирното сътрудничество, когато едно правителство (било то и демократично) притежава ресурсите? Как се засяга самия политически процес? Отговорите на тези и други подобни въпроси ще търсим в шестата лекция.

Собствеността може да е споделена от няколко лица. Това може да породи предвидими и лесно разбираеми проблеми. Какви са предимствата на взаимното притежаване на права на частна собственост? Какви са особеностите на клубовете и кооперациите, които насърчават тази форма на собственост? Как тези организации могат да минимизират проблемите на общата собственост? Това ще научим в седмата лекция.

Предприемачеството, или контролът върху активите и производството от страна на иноватори, които могат да притежават или да не притежават тези активи, е съществен фактор във всяко пазарно стопанство със силни права на собственост. Защо е така? Защо предприемачите, хората, които виждат възможностите да спечелят от иновацията, са обвързани най-често с правата на частна собственост? Защо винаги има някой, който да се противопоставя на промяната? Какви са факторите, които насърчават динамичната промяна, към която се стремят предприемачите, и какво позволява на противниците на промяната да имат по-голямо влияние? Тези важни въпроси ще бъдат дискутирани в осмата лекция.

Опазването на околната среда и на природните ресурси са спорни теми за днешния свят. Правата на собственост имат много голямо влияние както върху чистотата на околната среда, така и върху опазването на ресурсите. Замърсяването, управлението на горите, защитата на застрашени животински и растителни видове, промяната на климата и др. екологични въпроси ще бъдат засегнати в контекста на деветата лекция.

Последната лекция от този курс ще се съсредоточи върху правата на собственост и свързаните с тях въпроси в контекста на България и Източна Европа.