Икономика и права на собственост
 

Лекция 1:Въведение в лекционния курс
----------------------------
Лекция 2: Установяване на правата на собственост, дефиниране на тяхното значение и защитаването им
----------------------------
Лекция 3: Права на собственост и проблемът на познанието
----------------------------
Лекция 4: Фирмата, корпорацията, специализацията и правата на собственост
----------------------------
Лекция 5: Подкрепа и ограничаване на правата на собственост от правителството ( на английски език)
--------------------------
Лекция 6: Правителството и правата на собственост ( на английски език)
---------------------------
Лекция 7: Общи права на собственост (на английски език)
--------------------------
Лекция 8: Собствеността, институциите и промяната (на английски език)
--------------------------
Лекция 9: Права на собственост , природните ресурси и околната среда ( на английски език)


Допълнителни текстове

Basics of Market Economics: Ten Principles and Seven Venues to Prosperity (от Красен Станчев)

Political Economy of Property Rights (от Дайв Уеймър)

Private Property—A Prerequisite For Classical Capitalism (by Svetozar (Steve) Pejovich)

Ефектите от правата на собственост върху живота на хората

Права на собственост (Армен А. Алчиан)



Основни понятия

Определения, понятия и теории


Дискусия по темата

С автора
Във форума на И.З.И.

    Икономика и права на собственост

Лекция 2: Установяване на правата на собственост, дефиниране на тяхното значение и защитаването им

Въведение

В първата лекция научихме, че в икономиките, в които има права на частна собственост и тези права са по-добре определени и по-добре защитени, растежът и просперитетът също са по-големи. Когато ресурсите са частни, техните ползватели и доставчици се конкурират един с друг. Тази конкуренция води до по-изгодни сделки, а губещите и разрушителните дейности намаляват. Ползвателите на ресурса, които плащат за това, което ползват, са по-внимателни - те купуват по-малко и се опитват да минимизират отпадъците (материалите, които могат да се превърнат в замърсители). Обществото извлича значителни ползи от съществуването и защитата на права на собственост, отчасти и поради това, че те водят до опазване на ресурсите. Подобна система от права, обаче, не е даденост за икономиката. Правата на собственост се "произвеждат" и за това се плаща определена цена.

Как възникват правата на собственост? Защо някои икономики имат по-силни институции, поддържащи правата на собственост от други? Какво обяснява противопоставянето на тези права? Настоящата лекция ще опише как се появяват различните системи от права на собственост и как на някои места ранните, възникнали преди появата на държавата, форми на права на собственост впоследствие са били формализирани и поддържани от правителствата. Установените и формализирани права на собственост са доказали ползата си за гражданите, които имат достъп до тях, но има три елемента или измерения на правата на собственост, които трябва да са налице, за да могат да се максимизират тези ползи. Въпросните три измерения и ползите от всяко едно от тях ще бъдат описани и обяснени, наред с механизма за създаване на тези ползи.

В настоящата лекция също така ще дискутираме защо - предвид на всичките доказателства за голямата им полза за всяка икономика - правата на собственост са лошо формулирани и слабо защитавани в повечето общества.

Еволюция на системите от права на собственост

Както всяка една човешка дейност, определянето и защитата на правата на собственост се влияят от промените в разходите и ползите. През 1967 г. Харолд Демзец пише своята придобила впоследствие широка популярност статия , в която, основавайки се на съществуващата историческа и антропологична литература, показва как различните индиански племена са развивали правата на собственост през ранните векове.

Демзец посочва като пример индианците Montagnais, населяващи Лабрадорския полуостров в Канада, които се препитавали, като ловували бобри (заради кожата им). До развитието на търговията с европейците, ловът на животни не бил особено интензивен. Когато в началото на 17-ти век се увеличава търговията с кожи, стойността на уловените бобри също нараства. Ловците убивали повече бобри, което пък довело до намаляване на тяхната популация. Индианците се сблъскали с т.нар. "трагедия на общата собственост". Ловуването на бобри ставало все по-интензивно, макар и много ловци да осъзнавали, че това означава по-малко животни, с които да се изхранват през следващите години. Всеки ловец знаел, че като "пропусне" малко бобри сега, ще има повече в бъдеще, но ловецът, който се въздържа от улов, ще понесе всичките разходи от загубата на един уловен бобър. За разлика от него този, който улови бобър, ще реализира веднага всички ползи от улова. Ползата от оставянето на повече животни за следващата година ще се разпредели между всички ловци на съответната територия с достъп до същите бобри. Когато всички ловци имат достъп до цялата територия, притежавана от всички, всеки ловец има стимул да вземе повече сега, дори и цялостния резултат - сега и в бъдеще - да бъде негативен за цялата група ловци.

Когато осъзнаването на тази трагедия се разпространява сред ловците, се появява изключителната собственост на отделни семейства. Племето се съгласява, че определени семейства ще имат изключителното право да хващат бобри от определен участък на потока, в който живеят бобрите. Всеки ловец (или семейство) е собственик. Ловците от това семейство ще имат полза по-късно от съхраняването на бобрите сега и по този начин имат стимул винаги да оставят достатъчно бобри в контролираната от тях територия, за да си осигурят достатъчно запаси за в бъдеще. Така териториите, обитавани от бобри, които преди са били общ ресурс, поставен под натиск, когато стойността на ресурса нараства, са се превърнали в частна собственост. Както разходите, така и ползите от опазването на ресурса, са за сметка на семейството-собственик. До средата на следващия век преходът към частна собственост над ловните полета е почти напълно завършен.

Системата от права на собственост на индианците от племето Montagnais върху териториите, обитавани от бобри се запазва до идването на европейските трапери. Тези трапери напълно игнорират правата на собственост на индианците върху ловните територии и ги завладяват. След като индианците осъзнават, че не са в състояние ефективно да опазят правата си на собственост, те изоставят своя метод на съхранение на животните и започват да ловуват безогледно, опитвайки се да хванат колкото се може повече бобри преди европейците да са се добрали до тях. Те постъпвали по този начин дори и осъзнавайки, че така ще унищожат ловния потенциал на района.

Историята с индианците Montagnais и бобрите е един от няколкото случая, при които институциите на права на собственост (като обичаите, традициите и законите) на местните американски племена са се отзовавали на промените в разходите и ползите и са били по-напреднали от институциите на европейските заселници, които са започнали да ги изместват. В някои случаи обаче, самите племена не са били в състояние да установят и защитят правата си на собственост, дори когато това би означавало значително нарастване на стойността на ресурсите.

Съвсем различна от ситуацията на Лабрадорския полуостров с неговите бобри е ситуацията в Големите равнини и ловът на бизони. Бобрите са животни, обитаващи само района, в който са се установили. За разлика от тях, бизоните са се придвижвали на стада. Поради придвижването им през големи територии, те са били класически "бягащ ресурс" ("fugitive resource") при ловуване. Няколкото индиански племена, които са се препитавали чрез лов на бизони, също са се придвижвали, следвайки стадата от бизони. Тези племена не са били в състояние да убиват кой знае колко голям брой бизони до появата на коня и пушката в края на 18-ти век. Когато убиването на бизони става по-лесно, броят на убитите животни естествено се увеличава. Поради това, че стадата от бизони са се придвижвали на воля в равнините, отделните племена не са били в състояние да установят и защитават права на собственост върху определено стадо. За разлика от бобрите в Лабрадорския полуостров, които е можело да бъдат "притежавани", бизоните не са могли да бъдат "притежавани". По онова време индианците не са имали технологията, която да им позволи да установят права на собственост върху ресурс, който не е заседнал и не е обвързан със специфично, подлежащо на опазване, местонахождение.

В резултат, всички ловци са имали достъп до този подвижен ресурс. Според историка Франсис Хайнс, до 1840 г. самите индианци са прогонили бизоните от определени части от Големите равнини. С получаването на достъп на индианците до пазара на кожи в източните щати, и след като и белите ловци също започват да ги убиват, бизоните са били заплашени от изтребване.

Въпреки че налагането на права на собственост върху стадата бизони или ловните територии не е било възможно за индианците от равнините по онова време, тези индианци все пак са упражнявали някакви права на собственост, макар и в много по-ограничен мащаб. Икономистът Тери Андерсън в своя статия, която е достъпна в Интернет (http://www.perc.org/publications/policyseries/conservation.html), цитира няколко исторически изследвания, които дават много примери за използването на права на собственост от индианците с оглед избягването на спорове и подобряването на стимулите при лова и риболова.

Например, както посочва Андерсън, въпреки че ловуването на бизони е ставало на комунален принцип, собствеността върху мъртвото животно и частите от тялото му се е определяла чрез племенни споразумения, а ловците са притежавали свои собствени лъкове и стрели. Ловците "...са маркирали стрелите си по различен начин, така че след приключване на лова стрелите в мъртвия бизон са служили за индикация кой ловец е успял да убие животното". Човекът, чиято стрела е убила бизона, имал право на най-голям дял от животното-кожата и едната половина. Помагачите били възнаграждавани по реда, по който пристигали. Първият получавал заден бут, вторият - по-голямата част от вътрешните органи, а третия имал право да получи ребрата. Тези и други механизми за уреждане на правата на собственост са правили всеки един лов по-продуктивен и по-малко спорен. Чрез този начин на използване на правата на собственост са се избягвали скандали и битки и се е насърчавало усъвършенстването на ловните умения, които биха донесли на съответния ловец повече успехи, правейки по този начин живота на всеки член на племето по-добър. Андерсън разказва истории със сходни резултати и за правата върху уловената риба в определени потоци.

Опитът на американските индианци показва, че правата на собственост имат своите корени още в първобитните култури. Чрез съществуването на права на собственост се е избягвала "трагедията на общото ползване". Когато белите заселници пристигат в Америка, те също разчитат на права на собственост - дори все още да са нямали правителство, което да подкрепя тези права.

В една нова книга от Андерсън и Лаура Хъгинс (2003) се прави преглед на това как са се развивали исторически правата на собственост в различни ситуации. Например, когато фермерите първоначално започнали да отглеждат добитъка върху земите, които сега формират западните щати на САЩ, пасбищата са били в изобилие. Когато един фермер (кравар) откривал, че част от пасбището вече се използва от друг, той просто се е премествал върху друго, неизползвано пасбище. През годините, фермерите са смятали за своя собственост пасбищата, които използват и които са признати от другите. Със заселването на все повече хора земята, върху която нямало претенции, ставала все по-ограничена. Фермерите се обединили в асоциации, за да защитават претенциите си за права на собственост - права както върху добитъка, така и върху земята. Те наемали каубои да патрулират по границите на земята, върху която предявявали претенции. С други думи, всички разбирали, че някой притежава земята и границите били като цяло ясни. Тази форма на установяване на права на собственост била характерна за американския Запад. По късно, когато се появила държавата и правителствените агенции, тези частно установени права обикновено били признавани, официално регистрирани и упражнявани.

Както посочват Андерсън и Хъгинс, правилата, създадени с времето от участниците, като цяло намаляват разходите за формиране на самите правила и едновременно с това максимизират нетните ползи от спазването им. Това е така, защото тези, които са въвлечени в развитието, плащат разходите за това и в същото време извличат по-голям дял от нетните ползи от по-добрите резултати. Участниците внимателно ще преценяват разходите и ползите от възможните алтернативни подходи и изборът, който ще направят, ще варира в зависимост от обстоятелствата на времето и мястото.

Основни характеристики на правата на собственост

Важно е да се помни следното: Правата на собственост като цяло не са нещо, което правителството "дава" на хората. Те обикновено се появяват от самосебе си.

Какъвто и да е процеса на тяхното формиране, ефективните права на собственост имат три измерения, или три характерни черти:

1. Правата трябва да са дефинирани. Повечето стоки и услуги в ежедневието ни са добре дефинирани. В действителност, много усилия се насочват към уверяването, че те са ясно дефинирани. Преди покупката, земята често се оглежда, границите на собствеността се описват в съответната административна служба, така че да могат лесно да се уредят всякакви спорове докъде се простира собствеността на един собственик и откъде започва имота на друг.

Но какво точно означава собствеността? Какви права следват от притежаването на земята? Колко шум е позволен? Възможно ли е паленето на огън? Потенциалният купувач няма да е склонен да изхарчи много пари за нова къща, ферма или бизнес, ако собствеността и правата над тази собственост не са ясно определени.

2. Правата трябва да са защитими. Обикновено в САЩ правата на собственост са защитени и съдилищата обикновено връщат правата на собственост на притежателя им. Ако обаче поради някаква причина правата върху определен ресурс трудно могат да бъдат защитени срещу кражба, увреждане или използване от другите, стойността на ресурса намалява.

Ако земята на един фермер е лесно достъпна, то продукцията от тази земя лесно може да бъде ограбена, или пък имотът може да бъде замърсен с опасни отпадъци от неизвестен произход. В тези случаи, ако собственикът не е в състояние да защити напълно правата си на собственост - например като потърси по съдебен път компенсация и съдът постанови прекратяване на нарушаването на правата - собствеността ще струва по-малко, отколкото, ако правата са добре защитени.

3. Правата трябва да бъдат свободно прехвърляеми. Ако правата на собственост върху даден ресурс не са свободно прехвърляеми, т.е. собственикът не е свободен да продаде (или отдаде под наем) ресурса на който и да е потенциален купувач (наемател), твърде вероятно е този ресурс да не се използва добре. В ежедневието обикновено можем да продаваме това, което притежаваме. Специализираните раздели на повечето вестници са пълни с обяви за продавано имущество (от използвани мебели до автомобили и лодки). Повечето хора възприемат тази възможност да купуват и продават имущество за даденост. Но има и сериозни ограничения на способността на собствениците да прехвърлят земята или ресурсите си.

Например, след 1945 г. собствениците на земя в България формално не са губили правото си на собственост върху земята, но са били задължени да я внесат в кооперации (ТКЗС), губейки възможността да се разпореждат с нея, включително да я прехвърлят на трети лица.

В близкото минало в САЩ съществуваше практиката хората да спестяват данък върху наследството, като дадат собствеността си на сина или дъщеря си, но оставяйки я в специален доверителен фонд (тръст) за внуците. Синът или дъщерята могат да получават само доходът от тази собственост, но не и пълната стойност от нейната продажба. Тази практика води до изкривяване на рационалното вземане на решения как да бъде използвана или поддържана собствеността. Синът или дъщерята имат интерес да увеличат дохода си чрез прекалено използване на собствеността, като по този начин намаляват нейната дългосрочна стойност за собственика и икономиката.

Ролята на правителството

Както видяхме, дори без правителство, правата на собственост могат да съществуват и съществуват. Въпреки че белите заселници, преследващи индианците в американския Запад са известни с престрелки и безредия (особено от американските филми), в действителност подобни престрелки са били рядкост. Дори без формално правителство, стойността на правата на собственост е била толкова висока, че в повечето случаи те са защитавани само със заплахата от използването на сила. Но когато правителството оказва помощ при защитата на правата на собственост, цената на тази защита може да намалее.

В повечето случаи правителството има ключова роля при защитата на правата на собственост. Собственикът на земя обикновено има нотариален акт (документ, удостоверяващ че той или тя притежава земята), регистриран в съответната нотариална служба. Ако някой навлезе в имота без разрешение, собственикът има правото да потърси помощ от правителството за защитата и упражняването на правата на собственост.

Притежаването на имущество, подплатено със законов акт (нотариален акт) има и друго предимство. Хората могат да използват собствеността си като залог, т.е. могат за вземат заем от банка срещу обещанието, че ако не са в състояние да изплатят кредита си, банката ще може да получи заложеното имущество. Използването на земя за гарантиране на кредит също така е и сигнал за банката и за другите потенциални инвеститори, че собственикът желае да предостави собствеността си като залог срещу успеха на съответното начинание. Това представлява известна застраховка за кредиторите и за другите инвеститори и повишава доверието в ангажимента на собственика да доведе до успех финансираното начинание.

Но в много части от света подобно използване на собствеността не е възможно. Това е така, защото много хора нямат истинско (достоверно) право на собственост върху това, което притежават - или мислят, че притежават - в очите на правителството. В своята книга "Мистерията на капитала" Ернандо ДеСото показва, че болшинството - около 80 процента - от хората по света нямат защитени и описани права на частна собственост. В някои случаи те са "незаконно настанили се" - хора, които са завзели определена площ и са започнали да я използват (и типично да я подобряват) или да живеят в този имот, дори и да нямат санкционирано от правителството право на това.

Други са си присвоили земя, която не е принадлежала на никого и са започнали да я използват, направили са съответни подобрения, но не могат да получат нотариален акт, удостоверяващ собствеността им. Те трябва да се съобразят с повече бюрократични правила и изисквания, отколкото могат да изпълнят и трябва да платят повече подкупи, отколкото могат да си позволят. Както отбелязва ДеСото, "Те имат къщи, но нямат нотариални актове, зърно, но не и документ, бизнес, но не и регистрация". Когато правителството очевидно контролира, но не признава или не помага за защитата на определени права на собственост, тези права не струват кой знае колко и не са продуктивни за икономиката.

Установяването на силни права на собственост може да увеличи ефективността и да доведе до създаване на повече богатство в стопанството. Не винаги обаче правителствата работят за постигането на тази цел. Thrainn Eggertson прави преглед на литературата, даваща някакво обяснение на това поведение. Една от причините е, че създаването и поддържането на режим на права на собственост е скъпо за правителството. Процесът на създаване или налагане на правата, регистрирането им (и размяната им), и упражняването им изисква време и усилие. Докато ресурсът стане достатъчно ценен, за да покрие бремето на разходите, правителството логично може да избягва установяването и защитата на правата на собственост върху ресурса.

Друга, макар и по-малко очевидна причина, обясняваща защо понякога правителството пропуска възможността за засилване на правата на собственост е политическата опозиция. Понякога са налице организирани интереси, лобиращи пред правителството в полза на защитата и създаването на тяхното собствено богатство, което не задължително е най-доброто за страната.

Когато един ресурс се използва по-ефективно поради по-добро определяне и защита на правото на собственост върху него, неизменно се променя предлагането и/или търсенето на пазарите, свързани с този ресурс. Нека да разгледаме случая с риболова в САЩ, по-специално уловът на палтус (голяма плоска риба) в Аляска.

През 20-ти век конкуренцията за палтус в Аляска доведе до "трагедия на общата собственост". Регулаторите предприеха мерки за определяне на допустимия годишен улов на рибата. Беше разрешен достъпът на неограничен брой рибари и риболовни съдове, но сезонът беше ограничаван до изчерпване на разрешеното количество уловена риба. Така сезонът ставаше все по-къс и по-къс, докато през 80-те години траеше само няколко дни на година. В рамките на тези няколко дни всеки рибар се стремеше да улови колкото се може повече риба. Правата на собственост върху рибата се появяват само чрез законния й улов. Прекалено краткия период на разрешен улов означаваше, че рибарите трябваше да ловят без оглед на времето, и целия улов трябваше да се изнесе на пазара. При такъв кратък сезон, по-голямата част от рибата трябваше да бъде обработена или замразена, което пък намалява стойността й в сравнение с прясната риба. Собствениците на рибарски кораби купуваха скъпи, високо-технологични лодки и оборудване, за да могат да максимизират улова в рамките на сезона. Тези скъпи плавателни съдове не влизаха в кой знае каква употреба през останалата част от годината.

Междувременно някои рибари започват да прилагат форма на права на собственост, известна като "Индивидуални търгуеми квоти" (ИТК). Всеки рибар има законно право върху определена част от общия допустим улов за сезона.Това води до радикална промяна на риболова - към по-добро. Както посочва Доналд Лийл, след като от 1991 г. в Канада официално се установява системата на индивидуалните търгуеми квоти, риболовният сезон започва да се увеличава като продължителност - от 6 дни той достига до 245 дни. В крайна сметка това означава, че 94 % от улова се реализира на пазара под формата на прясна риба, което значително повишава стойността на улова. В същото време се увеличава сигурността и намаляват разходите по риболова. Значително намалява броя на плавателните съдове, тъй като по-малко ефективните риболовци вече имат възможност да печелят като продават квотите си на други. Съединените щати използват опита на Канада и през 1995 г. също въвеждат такива квоти на права на собственост при улова на палтус. Резултатите от тези мерки са същите.

Скоро след като се възприемат ИТК при улова на палтус в Аляска, Конгресът на САЩ налага мораториум върху допълнителното използване на ИТК в Аляска. Защо? Известно противопоставяне на ИТК има от страна на собствениците и работниците във фирми, чиито бизнес се състои в замразяването и продажбата на замразена риба. Разпространяването на системата на индивидуални търгуеми квоти би навредило на техния бизнес, поне в краткосрочен план, те успешно лобират срещу това. Това противопоставяне илюстрира, че прогреса - дори когато води до по-висока ефективност и повече богатство - обикновено вреди на част от пазарните участници, поне временно. Може да се очаква, че рационалното поведение на тези участници ще се изрази в противопоставяне на този прогрес. Това от своя страна може да означава борба срещу установяването на права на собственост.

В следващата лекция ще разгледаме значението на правата на собственост за производството и разпространението на информация в пазарната икономика. Очаквайте ни!

Ранен библиографичен преглед на тези и други елементи на развитието на правата на собственост и тяхното значение в контекста на природните ресурси можете да намерите в L. Stroup и John Baden, "Property Rights and Natural Resources Management." Literature of Liberty 2(4), (Октомври/Декември 1979), стр. 5-44. Вж. също John Baden, Richard L. Stroup, и Walter N. Thurman, "Myths, Admonitions and Rationality: The American Indian as a Resource Manager." Economic Inquiry 19. (Януари 1981), стр. 132-142.

Francis Haines, The Buffalo, (New York: Thomas Y. Crowell Co., 1970), стр. 156-159.

Terry L. Anderson, Conservation-Native American Style, (Bozeman: PERC, 1996)

Anderson, Terry L. и Laura E. Huggins, Property Rights: A Practical Guide to Freedom and Prosperity, (Stanford CA: Hoover Institution Press, 2003).

Hernando Desoto, The Mystery of Capital: Why Capitalism Triumphs in the West, but Fails Elsewhere,(New York: Basic Books, 2000).

Вж. Thrainn Eggertson, Economic Behavior and Institutions, (Cambridge: Cambridge University Press, 1990) и по-специално глава 8 "Поява на правата на собственост"

Donald Leal, Fencing the Fishery: A Primer on Ending the Race for Fish, (Bozeman: PERC, 2002); достъпен също В Интернет на адрес: http://www.perc.org/publications/guidespractical/fence_fishery.html.