Но нека сега за момент стъпим в обувките на потенциалния инвеститор, който търси "печеливши" проекти. Това може да е инвестиционен фонд, рисков инвеститор от чужбина, или просто човек със свободни пари и предприемачески усет към пазарни възможности. От негова гледна точка ситуацията изглежда горе-долу така: един предприемач със семеен бизнес търси партньор за финансиране на част от дейността. Това естествено предполага ясна фирмена структура, с разграничаване на личното имущество от новото съвместно дружество. Опитвайки се да убеди инвеститора, предприемачът естествено се позовава на 170-те хиляди годишна печалба, или дори очакваното намаление на 84 000 лв. след промяната на законодателството и напускането на "безплатните" работници. Но в очите на инвеститора това все още не е "печалба". Той очаква, че новото дружество ще трябва да плаща наем. Освен това, създавайки нова структура от корпоративен тип, това ще разграничи възнаграждението на труда от дохода от капитала - бившият едноличен собственик, управител, счетоводител и доставчик ще поиска заплата, преди да се формира печалбата за разпределение. Потенциалният инвеститор неизбежно държи сметка за тези неща. Получената намалена "печалба" той сравнява с дохода, който може да извлече от друга инвестиция. Не трябва да забравяме, че той може както да държи парите си в банка, така и да закупи държавни облигации, или пък да потърси друга стопанска инициатива. Сравнявайки всички възможни алтернативи, "печалбата" може да се окаже "загуба" - така е всеки път, когато избереш по-нискодоходната от две инвестиционни възможности.

Подобни примери или модели не могат да предопределят едно бизнес решение, нито да служат за обективна оценка за успеха на едно предприемаческо начинание. Те обаче дават яснота за въпросите, които съзнателно или подсъзнателно се появяват, когато трябва да се оценяват планове, очаквания и проекти:

1/ Важен е не само номиналният размер на дохода от дадена стопанска инициатива, но и очакваният доход от алтернативите. Изборът неизменно предполага сравнение. Това е особено валидно, когато става въпрос за използване на лично имущество и пари за дадено начинание. Предприемаческата печалба, т.е. "чистата" печалба след отчитане на възможните алтернативни употреби на ресурсите, е именно измерител на предприемаческия успех. Тя е резултат на уникалната способност на предприемача да открие незадоволена нужда, да използва недооценени от другите ресурси, да предложи по-добър продукт. Тя отразява доколко това начинание е различно - и "по-добро" - спрямо останалите, и следователно е мерило за наблюдателността и усета към пазара. Странно е тогава защо много от предприемачите, и още повече - политиците, у нас се учудват, когато банките и другите инвеститори не са впечатлени от печалби от порядъка на 20 или 30 процента на година спрямо вложените средства. И как да са, когато

<< Назад - - - 28 - - - Напред >>