По-внимателният прочит на фактите обаче показва поне следното:
1/ Предприемачът е вложил собствени пари и имущество. При почти никакви усилия и риск, той би могъл да получава 40 000 лв. чрез отдаване под наем и 21 000 лв. лихва от депозит в банка.
2/ Семейството е заето и с личен труд в предприятието. За работата си собственикът би могъл да получава заплата, ако работи за друг, а освен това би трябвало да плаща и за продавачи в магазина, ако двете му деца не работеха. Трудно е да се оцени истинската цена на вложения труд, но все пак, използвайки данни за заплатите за подобен труд, може да приемем, че стойността на труда на предприемача е 12 000 лв. годишно, а на двете му деца - общо 6 000 лв. годишно (или 250 лв. месечна заплата на човек).
3/ Защитното мито позволява на предприемача да печели допълнителни 4 лв. на чифт, сравнено с евентуален свободен пазар. При 20 000 чифта това е около 80 000 лв. допълнителен доход.
Тази хипотетична сметка показва, че "чистата" предприемаческа печалба от начинанието далеч не е 170 000 лв., а (примерно) - 11 000 лв. Но все още тази сметка е безполезна - нали в края на годината в семейството ще остават 170 000 лв. за харчене, други инвестиции, и изобщо - разполагаем доход.
Гледайки напред в бъдещето обаче, здравият разум подсказва на предприемача да отчита именно тези отделни фактори, които са допринесли за създаване на общия доход от дейността.
1/ Оставането в бизнеса с обувки означава най-малкото две неща - продажба на по-ниски цени, и следователно - по-ниска печалба с 80 000 лв., и наемане на нови продавачи в магазина за 6 000 лв. годишно. Така че, в края на следващата година вероятно ще се отчете печалба от 84 000 лв.
2/ Излизането от бизнеса предлага следните възможности: доход от наем от 50 000 лв. годишно; доход от лихва за депозит от 320 000 лв. (колкото може да се получи при продажба на машините и оборудването) - 25 600 лв.; възможност за започване на работа в друга фирма (като счетоводител или търговски управител) за (примерно) 12 000 лв. Общият доход при това решение би бил 87 600 лв.
Така всъщност се оказва, че продължаването на производството на обувки носи по-малко полза, отколкото продажбата на бизнеса и дохода от лихва, наем и заплата, при това с по-малък риск. Разбира се, решението може да бъде все пак оставане в бизнеса - заради предизвикателство, лично удовлетворение, нежелание да се работи за друг като изпълнител или администратор, дори забавление.
