ФИРМАТА И НАЦИОНАЛНАТА СТАТИСТИКА

Човешкото действие се основава на очакванията за бъдещето. Очакванията са резултат от опит и информация от миналото. Затова има смисъл събирането и съхраняването на икономическа информация; това е добавената стойност на икономическата статистика. Цифрите, с които се описват събития от миналото, са факти от икономическата история. Тъй като историята предполага определено ниво на агрегираност - т.е. тя не описва живота на всеки отделен човек или семейство, а по-скоро се занимава с промените настъпили с цели нации или цялото човечество - статистиката следва този подход в съхраняването на информацията. Икономическата статистика отделя особено много усилие на агрегирането на информацията. Резултатът от всичко това е нова информация - която произтича от индивидуалната информация, но е различна от нея - това са така наречените макроикономически данни или национална статистика.

Макроикономическите данни могат да се отнасят до всеки резултат, който произтича от действията на отделния човек или отделната фирма. Тя не може да се отнася до нищо друго освен резултатите от човешките действия. Така например тя може да описва добавена стойност, инвестиции, спестяване, цени, всички променливи, които са резултат от човешко действие. Макроикономическата статистика агрегира резултатите от действията на отделните участници в икономика. Така се появяват индикатори като брутен вътрешен продукт или брутна добавена стойност, общи спестявания, индекс на цените. Те описват икономическата динамика, като преобразуват данните за индивидуалните човешки действия.

Макро-данните не описват общо действие

Индивидуалните данни описват резултат от индивидуално действие.

Но агрегираните данни не описват резултат от общо действие. Те също се отнасят до описание на индивидуални действия, само че това описание е направено в различна форма. Това не се разбира от повечето хора, които се опитват са анализират макро-показателите. Те грешат, когато смятат, че макро-показателят е резултат от макро-действие. В повечето случаи те смятат, че макро-действие може да е държавното действие. В други случаи са извършител на действието се приема фиктивната персона на обществото или нацията. Затова често чуваме неща като "обществото трябва да инвестира повече в образование" или "нацията трябва да удвои нивото на спестявания, за да постигне по-бърз икономически растеж". Има известно преплитане в двата вида предположение за макро-действие - това на държавата и това на обществото. Понякога се твърди, че тъй като обществото цели нещо, следователно правителството трябва да направи нещо по въпроса. Все пак си струва да разграничим двата подхода, за да обясним по-ясно тяхната празнота.

Макро-действие под формата на правителствено действие

Наистина правителството може да преследва определени цели, може да взима решения и следователно може да действа(1). Но е изключение случаят, в който правителствените действия са единствен източник за макроикономически промени. Този случай изисква държавно стопанисване на ресурсите в икономиката или поне контрол върху всички цени. Това изисква пълен контрол на правителството върху стопанството, върху всяка размяна между хората, върху всяко човешко усилие, върху всяка човешко решение за потребление или спестяване. Това е идеалната форма на социализма, в която наистина правителството решава какво да се случи в икономиката, следователно как точно да се променят макро-показателите. Но този случай може да приемем за изключение от общото правило на малко или много ограничена власт (непълна власт) на държавата над стопанството. Когато става въпрос за несоциалистическо стопанство, правителственото действие не може да бъде считано за макроикономическо действие. То може да промени част от стимулите на участниците в стопанството, но в края на краищата това, което се случва е резултат от (некоординираните) индивидуални действия на много хора, а не само на правителствено решение.

Обществото като действащо лице

Макроикономическите индикатори агрегират всички резултати от индивидуални действия. Новите данни - изкуствено произведени от данните за действията на хора и фирми - навярно създават илюзията, че освен отделния човек има и още нещо, което може да взима решения и следователно да действа, а именно обществото или нацията. Това, че обществото е действащо лице, е една от догмите на социалистическата доктрина(2). Освен това тази догма е част от анализирането на стопанството дори от хората, които не споделят доктрината на социализма. Така или иначе днес за обществото и нацията се говори с антропоморфен език, който ражда безсмислиците "национална печалба", "обществен интерес"... Разбира се, дали обществото може да взима решения или не, е съждение, което не може да бъде нито доказано, нито опровергано. То е аксиоматично и на негова основа е построена социалистическата икономическа теория, която е изцяло грешна в своите предположения за обществените явления. Това, което може да се каже за това допускане са две неща. Първо, то е далечно на човешката интуиция. Второ, логически изведени съждения от него раждат грешни предположения за икономическите явления. Това би следвало да е достатъчно за теоретичното дискредитиране на догмата, че обществото е действащо лице.

Националната икономика като множество отделни стопански агенти

След като стана ясно, че макроикономическите индикатори не описват някакво макро- или обществено действие, нека да се съсредоточим върху същността на макро-индикаторите и каква може да е ползата от тях. В своята същност макроикономиката е опит да се обобщят резултатите от многото индивидуални действия. Те обобщават размяната в цялото стопанство (независимо дали говорим само за един национален пазар или за по-голям пазар). Те се опитват да измерят обобщено това, което е произведено от всеки, да съставят обща представа за производството и доходите. Следователно те описват същите явления, които са характерни за индивида в неговите икономически отношения с другите. Те не описват нищо повече от това. Действията на отделния човек и отделната фирма в икономиката имат резултати, които най-общо наричаме добавена стойност. Опитваме се да измерим добавената стойност през стойността на нещата в размяната или цените, т.е. това, което някой е платил за нещо. Добавената стойност е резултат от производство - обикновено това е усилие на много хора, обединено от предприемаческа идея и управление. Произведеното можем да измерим, едва когато бъде продадено, когато някой доброволно плати за него. Производството или добавянето на стойност се извършват от множество отделни стопански агенти. Обобщена оценка на тяхното усилие дава макро-статистиката. Тази обобщена оценка намираме в индикаторите добавена стойност в цялата икономика или по-разпространено брутен вътрешен продукт (БВП).

За какво може да служи макро-статистиката?

Разбира се, от гледна точка на бизнес планирането най-добре е да имаме отделна информация за всеки отделен играч в икономиката - колко произвежда, колко получава, колко харчи и т.н. Тогава бихме имали пълна картина за пазарните възможности и до голяма степен на пазарните предпочитания. При други равни условия, по-пълната информация е за предпочитане при планирането на действията на един предприемач. Но получаването на всяко парче от огромния пъзел на стопанството би било неоправдано голям разход за един бизнес. Неговият план би бил почти толкова надежден, ако имаше обобщени данни за цените и доходите в икономиката. Макроикономическите данни за почти всяка страна днес са сравнително лесно достъпни. Данни за всеки един потребител биха стрували непосилно скъпо.

Изборът на данни, които да използва за своето планиране, се пада на предприемача. Вероятно макро-данните не са достатъчни за изготвянето на бизнес план; но пък те могат да бъдат добра отправна точка при анализиране на възможните алтернативи. Нека не забравяме, че тяхното събиране коства неголямо усилие. Повечето от макро-статистиката на отделните страни се събира от държавата за нейни цели и следователно вече е произведена, т.е. не е нужно да се прави специално изследване.

Работата на предприемача е да открие нови начини ресурсите да произвеждат повече добавена стойност. Разгледани в макро-план, ресурсите непрекъснато се преливат от едно начинание в друго, от една фирма в друга, от един сектор в друг. Това преливане е резултат от предприемаческото усилие, от опитите да се въвеждат нови технологии, които да произвеждат повече стойност по по-евтин начин. Оценката на едно бизнес начинание е оценка на алтернативната цена на ресурсите, вложени в него. Алтернативната цена е възможна, ако имаме информация за останалите възможности в стопанството, най-вече информация за относителните цени в икономиката. Алтернативните възможности стават (донякъде) известни от макро-данните за цените и доходите. Планирането се отнася до действие в света на размяната. В последна сметка, трябва ни информация за това какво другите могат да предложат срещу това, което произвеждаме ние.

Измерване на икономиката

Възможно ли е да се измери добавената стойност - това, което се опитва да обобщи индикаторът брутен вътрешен продукт (БВП)? Тъй като по-голямата част от размяната в икономиката е опосредствана от пари, сравнително популярно е стойността на нещата да се мери в пари. Парите като средство на размяната нямат стойност сами за себе си. Но пък цените, определени в пари, дават възможност да превърнем стойността на всяка стока в определено количество друга стока. Парите следователно са универсално средство за превръщане на стойност в количество и обратно. Тъй като добавената стойност се изразява в производството на различни по вид продукти, превръщането им в пари изглежда дава най-лесния начин за сумиране на добавената стойност в икономиката. Когато говорим за отделна сделка, можем да изразим цената в определено количество други продукти; например една нормална фризьорска услуга е равна на 5 литра бензин. Но когато говорим за цялата икономика, е по-коректно да говорим за долари, евро или левове, отколкото за банани, стомана или кинопрожекции.

Парите са мерната единица на свободното стопанство, което произвежда разнообразни стоки и услуги. Стойността на всяка стока или услуга се мери според цената на размяната на тази стока или услуга. Когато един автомобил се продава за 20,000 долара, твърдим че той носи стойност от 20,000 долара на потребителя. Възможно е потребителят да е готов да плати повече от 20,000 долара, но това ние не можем да измерим. За нас добавената стойност от тази сделка е 20,000 долара. Нека не забравяме, че икономиката се отнася преди всичко за резултатите от човешките отношения, които могат да бъдат измерени. Стойността за потребителите е строго субективна и вероятно част от нея остава скрита. Но онази част от стойността, която може да се измери, намираме в цената на сделката и именно нея наричаме добавена стойност. Няколко уточнения навярно имат място тук:

1. Това, че стойността се изразява в цената на сделката, предполага наличието на доброволна размяна. И двете страни по дадена сделка трябва да стъпват размяната доброволно. Без това условие да е изпълнено, не би било коректно да твърдим, че съответния продукт има стойност за потребителят. Дори да има, нейната оценка би била далеч по-трудна от оценката на стойността от доброволната сделка. В тази връзка сделките с държавата нямат доброволен характер; в последна сметка в тях се харчат пари на някой друг. Затова е проблемно меренето на държавната част от стопанството. Социалистическото стопанство е невъзможно да бъде измерено.

2. Продажбата на крайния потребител е необходимо условие да говорим за създадена стойност. Но това не означава непременно, че цялата стойност е създадена от крайния продавач. Най-често става така, че стойността е усилие на много хора и много фирми. Тя е създавана постепенно, като полуготовите продукти са сменяли собствеността си многократно. Различните фирми най-често са добавяли стойност към вече създадена стойност, именно затова се използва термина добавена стойност. Това навярно създава проблеми с измерването на стойността, но има основание да вярваме, че двойно броене на вече добавена стойност се случва рядко. Често обаче в индикатора БВП се включва стойността на произведена материални продукти, които още не са стигнали до крайния потребител. От една страна тези полуготови продукти не са създали още потребителска стойност. От друга страна обаче решението за тяхната покупка или производство включва очакванията на предприемачите, че тези полуготови продукти биха участвали в създаването на стойност за потребителите.

3. Националните статистики често включват оценка и на добавената стойност от бартерна размяна, както и от потребление, което не е преминало изобщо през размяната. Оценките им се превръщат в пари, за да могат да бъдат прибавени към БВП. Където е възможно, превръщането на тези оценки в пари би следвало да се базират на пазарните цени на тези продукти или услуги. Без наличието на пазар измерването на икономиката е невъзможно, а и няма особен смисъл.

БВП

Официалните статистики почти навсякъде по света отчитат БВП за съответните страни. Той е, както бе описано по-горе, опит да се сумира цялото производство, което е резултат от усилията на резидентите в страната. Популярно е нарастването на този индикатор да се използва за мерене на нарастване на богатството или на просперитета. Защо това е неправилно и за митовете, свързани с БВП, може да бъде прочетено в "Митове за БВП" от Франк Шостак(3).

Още въпроси

Може ли да бъде измерена предприемаческата енергия, стремеж и въображение? Какво изобщо има смисъл да се мери в макроикономиката

Може ли да има причинно-следствена зависимост между макро-променливи?

Агрегирани показатели и позицията на фирмата. Какво остава скрито?

(1) В праксеологически смисъл решението и действието са присъщи единствено на човека. За да твърдим, че една организация от хора (вкл. правителството) може да действа, индивидите в нея трябва да са обединени от обща цел. Приемаме, че за правителството това условие е изпълнено.

(2) Според Лудвиг фон Мизес първата догма на социализма гласи: "Обществото е всемогъщо и всезнаещо същество, освободено от човешката слабост и грешки." (Cf. Mises, Human Action, 4th ed. New York, 1996, p. 695)

(3) Оригиналното заглавие е "What's up with the GDP?" Статията е публикувана в ежедневния бюлетин на Mises Institute от 27 август 2001 г.