Тема 3: Динамиката на взаимодействието

Какво трябва да запомним

· Сравнително предимство

· Източници на несигурност: субективност, време, промяна

· Предприемаческото измерение при вземането на решения

· Разделение на труда и разделение на знанието

· Използване на знанието

· Ролята на институциите

Въведение

1. Тази лекция цели, подобно на предишните две, да постави основата на един правилен икономически анализ на реалността. Тук ще дискутираме някои фундаментални характеристики на стопанските действия и по-общо, на обществения живот. Тези характеристики в крайна сметка обясняват развитието на обществата. Съдържанието на тази лекция може да изглежда на някои твърде абстрактна. Но те няма да получат нашите извинения: когато искаш да получиш ясна картина за това какво и как се случва, фокусирането на погледа в реалността не помага. Точно обратното, нужно е откъсване и размисъл.

2. В първата лекция разглеждахме основната цел на икономиката като наука - или на т.нар. "политическа икономия" - да обясни защо някои групи или общества са по-богати от други; и в крайна сметка, да посочи пътя към по-добър живот. Във втората лекция се занимавахме с някои методологически въпроси: как да разбираме развитието на обществата? Отговорът беше в избора, или по-точно - в индивидуалния избор на отделните хора; така стигнахме до методологическия индивидуализъм. Това означава да разглеждаме социалните феномени като последица от множество индивидуални решения, или човешки действия. Всеки човек се опитва да подобри собствения си живот; в резултат се случва прогресът.

3. Накрая, завършихме с два извода: първо, в усилията си за по-добър живот, хората са ограничени от знанията и уменията си. Икономическият проблем следователно се състои в голяма степен в проблем на знанието, И второ, размяната е особено полезен начин за решаването на този проблем. Тази лекция е посветена на знанието и размяната.

Размяната е игра с положителна сума

4. Ако потърсим някоя наистина световно споделяната стопанска "мъдрост", то такава безспорно е тази, че при всяка сделка има печелеща и губеща страна. Печалбата за един трябва да е загуба за друг. Математиците наричат такава ситуация "игра с нулева сума", защото ако се съберат ефектите за всички участници (в играта), сумата ще е нула.

5. Поради причини, които няма нужда да обясняваме на тези редове, това вярване е особено силно в дискусиите за международната търговия: ако една страна печели от търговията, това със сигурност означава, че другата е загубила. Как може например една бедна страна да печели, като търгува с някоя развита страна? Ако това е невъзможно, то единственият изход е в протекционизма; така пречките пред размяната се прилагат навсякъде. И свободата да разменяш с други индивиди в други страни се премахва.

6. Че това разбиране е необосновано трябва да е очевидно за всеки обективно мислещ човек. Наистина, достатъчно е да погледнем ежедневния си опит, за да проумеем колко смешно е подобно твърдение. Ние всички търгуваме от сутрин до вечер - с хлебаря, с шофьора на автобуса, с продавача на вестници, със собственика на кафенето, с телефонната компания, и така нататък; очевидно е колко по-труден би бил нашият живот, ако трябва сами да приготвяме хляба, да търсим пряк достъп до информация за събитията по света или да предаваме съобщенията си без да използваме телефонната компания. В същото време, изглежда поне толкова щастливи от търговията са самите хлебари и продавачи. Така може да заключим, че, противно на общоприетото схващане, и двете страни печелят от търговията. Размяната е игра с положителна сума.

7. На това някои биха отговорили че, макар и двете страни да печелят от размяната, все пак един проблем остава нерешим: едната страна може да печели много повече от другата, и така търговията пак е нечестна. Към този аргумент ще се върнем в следващите лекции; засега е важно да приемем, че и двамата участника в размяната печелят от нея.

8. Трябва да се отбележи, че разглеждането на размяната като игра с положителна сума е логическа последица от постулата за рационалността. Наистина, според това допускане, хората избират това, което е най-добро за тях. Следователно, ако те са избрали да извършат определена сделка, то те са по-добре при размяна, отколкото биха били при отказ от размяна!

Сравнителни предимства и разделение на труда

9. Урокът от предходните редове е един от най-важните, ако не и най-важният, в икономическата теория. Всъщност, именно от него започва развитието си т.нар. "модерно" икономическо мислене, като по-специално трябва да си припомним имената на Адам Смит и Дейвид Рикардо. Смит показва, че разделението на труда е основен двигател на прогреса, докато Рикардо посочва, че всяка нация има интерес да специализира в тези производства, при които реализира сравнителни предимства. Но със сигурност разделението на труда и специализацията са възможни единствено ако всеки може да търгува своите продукти срещу тези на останалите. Развитието на търговията и задълбочаването на разделението на труда са двете страни на една монета.

10. Но сега един разсъдлив студент може да не се съгласи - не може ли да има разделение на труда и без размяна, ще попита той? В крайна сметка, нали служителите в една компания или администрация не търгуват помежду си, и въпреки това сред тях има разделение на труда и специализация. Това е вярно. Но подобно решение е ограничено, тъй като такова разделение на труда трябва да се организира "отгоре", от ръководителя на фирмата или службата. А последният много бързо ще се срещне с проблема на знанието.

Твърди се (в трудовете на проф. Франк Найт - бел. пр.), че възникването на фирмата е най-вече резултат от съществуването на разходи по сделките на пазара. Въпросът, който натрапчиво се появява в съзнанието след този извод, е защо, след като чрез организирането във фирма могат да се избегнат някои разходи и на практика да се намалят разходите за производство, изобщо съществува пазарна размяна? Защо цялото производство не се случва в една голяма фирма? За това могат да се търсят няколко обяснения. Първо, с увеличаването на размера на фирмата, възвръщаемостта на предприемаческата функция може да намалее, т.е. разходите по организиране на допълнителни дейности в рамките на фирмата могат да нараснат. Естествено е в някакъв момент разходите по организиране на една операция във фирмата да се изравнят с разходите, които възникват при извършване на същата дейност чрез сделка на пазара. Второ, с разширяване на дейностите, извършвани в една фирма, предприемачът може да не успее да използва по най-добър начин факторите за производство. Отново, в някакъв момент загубите от неефективно използване на ресурсите ще се изравнят с разходите по сделките на пазара, или до загубите, които би реализирал друг предприемач от подобна дейност. Накрая, доставната цена на един или повече фактори на производство може да нарасне заради факта, че "други качества" на малката фирма превъзхождат тези на голямата. Разбира се, действителната точка, в която спира разрастването на една фирма, се определя от комбинация от споменатите по-горе фактори.

"Ronald H. Coase, "The Nature of the Firm", Economica 4, 1937

11. С този проблем ще се занимаем в края на лекцията, когато ще видите, че разделението на труда и търговията формират, така да се каже, "печелившата комбинация".

12. В прословутата си книга "Богатство на народите", Адам Смит започва с разказ за посещение в една фабрика на карфици. Причината Смит да започне именно с тази история е желанието му да прати ясно послание: разделението на труда е пътят към прогрес. Без разделението на труда, много по-малко топлийки биха били произвеждани всеки ден. Каква загуба!

13. Но, както казахме по-рано, индивидите могат да разделят работата помежду си само ако могат да разменят продуктите на своя труд. Веднъж произвел хилядите карфици, работникът трябва да ги размени срещу неща, които задоволяват неговите потребности: храна, дрехи, жилище, образование за децата, и т.н. И наистина, по-нататък в книгата Смит говори за ролята на разширяването на пазара.

14. Трябва също да отбележим, че Смит прави ясна връзка между разделението на труда и разширяването на знанието. Всеки работник в неговия пример става все по-добър - "експерт" - в извършването на операцията, с която е натоварен. С други думи казано, ако всеки един от нас реши сам да построи жилището си, той би поел значителен риск. Малцина от нас разбират от водопроводи, електроинсталации, боядисване, строителни материали. Ако се опитаме да придобием знание за всички тези дейности, навярно това би ни отнело години - за къща, която специалистите строят за няколко месеца. И въпреки тези усилия, вероятно качеството би било по-лошо.

15. Дейвид Рикардо пише своите "Принципи на политическата икономия и данъчното облагане" през 1818 г., и почти два века по-късно, теорията за сравнителните предимства все още се преподава в университетите. Неговата теория помага за разбирането на един принцип, който иначе е анти-интиутивен. Да предположим, че имаме две страни - Англия и Португалия - които могат да произвеждат само два продукта - вълна и вино. И двете страни имат технологията за производство както на единия, така и на другия продукт, но Англия е по-малко ефективна от Португалия. Както се вижда от таблицата по-долу, за час време Англия произвежда 2 кг вълна, а Португалия - 3 кг. Същото важи и за виното: докато Англия може да произведе 2 л за час, Португалия може да произведе три път повече.

Ако трудът е единственият фактор за производство, тогава защо Португалия трябва да търгува с Англия? Нали каквото и да предлага Англия може да се произведе по-евтино в Португалия. Англия няма нищо интересно за продан на Португалия, тя няма никакво предимство. Това поне сочи интуицията. Но в случая, тя е просто грешна. Както ще покажем (или, по-скоро, както е показал Рикардо), една "технологично изостанала" страна печели от търговията с най-напредналата, и обратно.;

16. Нека илюстрираме този извод с помощта на една графика. На нея представяме границата на производствените възможности за всяка страна, приемайки, че всяка разполага със 100 часа труд. Линията ГЕ (синята) е границата на производствените възможности на Англия, ГП - на Португалия. С тези 100 часа труд, Англия може да произведе всяка комбинация от вино и вълна, която се намира надолу и наляво от ГЕ. Португалия от своя страна може да произведе всичко наляво и надолу от ГП . Какво точно съотношение ще изберат е тяхна работа. Да приемем, че Англия реши да произведе 100 кг вълна и 100 л вино. Това е показано като точка Е на графиката. В същото време, Португалия е решила да произведе 180 л вино и 210 кг вълна. Това се илюстрира с точка Р. До този момент няма размяна между страните. Всяка живее в състояние на автархия.

Какво ще се случи, ако Англия специализира в производството на вълна и започне на търгува? Англия може да произвежда Е' (0 л, 200 кг). Тогава Англия би спечелила, ако размени 100 кг вълна срещу, да речем, 110 л вино от Португалия. Наистина, ако Португалия се съгласи, Англия ще има кошница Е* (110 л, 100 кг), която е по-добра от Е. Всъщност, Е* се намира отвъд границата на производствените възможности на Англия. Ето това е наистина забележително! Но дали Португалия ще приеме?

Португалия, за да запази потреблението си, трябва да произведе 110 кг вълна (защото останалите 100 ще получи от Англия) и 290 л вино (така че, след като продаде 110 л на Англия да останат 180 за вътрешно потребление). Може ли Португалия да произведе такава комбинация?

При равно разделение на времето, Португалия може да произведе 150 кг вълна и 300 л вино, което е показано като точка Р' на графиката.

Да обобщим: Ако Англия и Португалия се съгласят да търгуват, Англия произвежда Е', а Португалия - Р', Англия потребява комбинация Е*, а Португалия - Р*, т.е. над производствените възможности на всяка от страните поотделно.

Алтернативен разход

17. Съгласявайки се на размяната, и двете страни постигат едно равнище на благосъстояние, което е било невъзможно иначе. Как да обясним този резултат? Рикардо казва, че макар Англия да няма абсолютно предимство при нито една от двете стоки (т.е. Португалия е по-ефективна във всичко), тя все пак има сравнително предимство при производството на вълна. Наистина, когато Англия реши да произвежда един килограм вълна, това ще отнеме 30 минути труд, следователно пропусната възможност за производство на 1 литър вино (което също може да се произведе за половин час). В някакъв смисъл, един килограм вълна струва на Англия един литър вино. Ако направим същата сметка за Португалия, ще видим, че един килограм вълна струва на португалците два литра вино. В речника на модерната икономическа наука казваме, че алтернативната цена на производството на един килограм вълна е по-висока в Португалия, отколкото в Англия. Точно по тази причина търговията е изгодна и за двете страни.

18. Какво би станало, ако алтернативните разходи са еднакви? Нека например сменим данните за производителността по този начин:

Тогава не може да има полза от търговията, и най-вероятно размяна не би имало.

19. Друг житейски пример също помага да разберем значението на алтернативните разходи. Повечето от нас са се срещали със следната ситуация: добър лекар или адвокат в дадена ситуация показват завидни умения в бояджийството или шофирането; дори се справят по-добре от професионалистите. Но никой не очаква лекарят или адвокатът да оставят кариерата си и да се преквалифицират на бояджии или шофьори. Макар те да са по-добри както в медицината (правото), така и в боядисването и шофирането, те биха жертвали много повече, ако се откажат от основните си призвания; шофьорите и бояджиите вероятно жертват единствено свободното си време, или ниско платени работи в други области.

20. Разбирането за алтернативната цена е много полезно. То ни напомня, че да избираш означава да пропускаш, или жертваш, нещо. Това е същината на разбирането за "оскъдните ресурси". То ни напомня и че времето не е еднакво ценно за всички. Времето не е дори еднакво ценно за един човек, но в различен период от живота му. Стойността на времето, както и на всичко останало, е субективна, зависи от това кой преценява използването му, и кога прави тази оценка.

От разделението на труда към разпръснатото знание

21. Търговията води до специализация, специализацията води до фрагментиране на знанието, което от своя страна прави размяната по-изгодни, и така нататък. Това е динамиката, в която живеем през последните няколко века. Тя ни прави по-богати. Тя създаде възможност за разширение и глобализиране на знанието. Но това развитие прави всеки един от нас, разглеждан индивидуално, много по-зависим от знанието на останалите. От това можем да направим два извода:

· Прогресът идва след разпръскването на знанието. Трудно може да се случи едното без другото.

· Макар прогресът да означава разширяване на знанието, той не премахва невежеството. Всеки индивидуален избор е заобиколен с несигурност. Частично несигурността е породена именно от разширяването на знанието - не знаем какво ще знаем на следващия ден.

22. Макар написаното до момента да изглежда елементарно, то е в някакъв смисъл анти-интуитивно. Интуицията например ни казва, че когато се развиваме придобиваме все повече знания, и следователно - намаляваме несигурността. Разбира се, това не е изцяло погрешно. Наистина, всеки от нас би предпочел да е болен в 21-ви век, а не в 19-ти. В този смисъл, наистина сега се чувстваме по-сигурни, отколкото преди. Също така е вярно, че в хода на прогреса ние разбираме по-добре болестите, устройството на планетите, как да отглеждаме плодове, как да строим сгради, как да пращаме съобщения до другия край на света и т.н. Но кои са "ние"? Никой от нас поотделно не знае всички тези неща, които ни карат да мислим, че знаем и можем повече. Знанието, макар разширено, е разпръснато. Затова, всеки индивид поотделно продължава да бъде голям невежа в почти всички житейски области.

23. Полезно е да илюстрираме това твърдение със сравнение. Нека помислим за знанията на един млад човек, живял например в град Трявна преди триста години, и един млад човек в наши дни. Младежът от преди три века вероятно е притежавал широк кръг умения - как да отглежда животни, как да строи къща, как да направи свещи, и т.н. Ако той попадне на пустинен остров, вероятно би имал много по-големи шансове за оцеляване от младия човек от 21-ви век. В този смисъл, сега сме много по зависими от съседите си; макар всеки от нас да има знания, които са били изобщо неизвестни преди триста години, никой не би се чувствал спокоен да живее сам, без сътрудничеството и размяната с околните.

24. Тъй като развитието на някаква форма на несигурността са неразделими, всяко човешко общество е изправено пред дилема. От една страна, искаме да премахнем несигурността, защото е неприятна и разрушителна (например, може да доведе до стратегии, които са благоприятни в краткосрочен план, но да попречат на реализирането на планове, които са по-изгодни в дългосрочен), от друга страна - не можем да го постигнем (спомнете си, че просто да оставим нещата както са не е решение). Дори да успеем по някакъв начин, най-вероятно не бихме харесали резултата: никакво новаторство, изобретения, открития - накратко, никакъв прогрес. Тази дилема се разрешава чрез избора на институции. Институциите имат голямо влияние върху поведението ни, те ни казват какво сме свободни да правим, за какво сме отговорни, какво ще е възнаграждението ни за поемането на повече риск. Институциите ни помагат да формираме очакванията си за бъдещето в един динамичен, и следователно - несигурен, свят.

25. Тъй като институциите са наистина важни за решаването на проблема с разпръснатото знание, ние ще се връщаме многократно към тях в рамките на курса.Така скоро ще разберете, че пазарът не е нищо повече от процес на взаимодействия в специфична институционална рамка, основана на частна собственост, свобода на договарянето и правила за отговорността. Тази институционална рамка - която не е изцяло непроменима - позволява някакво, по необходимост - непълно, решение на проблема със знанието. Разбира се, възможни са и други институционални рамки, и политическата икономия се състои в сравнението им и търсенето на онази, която чрез действията, които насърчава, води до най-значим прогрес.