Тема 2: Човекът като "социално същество"

Откъде да тръгнем?

1. Както обяснихме и в първата лекция, икономиката цели да обясни пътя на прогреса. Но как го прави? Откъде да започнем?

2. Не е толкова лесно да се отговори на тези въпроси, тъй като, както отбелязахме, обществените феномени са сложни феномени. В тази лекция ще се опитаме да помислим за най-добрия метод, който да е подходящ за изучаването на сложните феномени.

3. Методът, който ще следваме през целия курс се основава на вярата ни, че прогресът не е нещо, което се случва механично, а е - поне отчасти - резултат от избора. Затова е наистина съществено да се разбираме как хората правят избор; с други думи - да разберем логиката на избора. Но наистина ли изборите, които всички ние правим, се подчиняват на някаква логика?

Допускането за рационалност

4. Има много начини за разглеждане на поведението на хората. Когато става въпрос за поведението на потребителя, на производителя, на депутата в парламента, на чиновника, икономистът вижда в действията израз на рационален избор. Той приема, че хората имат цели, към които се стремят, и насочват поведението си така, че да постигат тези цели. С други думи, икономистът вярва, че всеки индивид има някаква информация и разбиране за заобикалящия го свят, и - на основата на това разбиране - се опитва да използва по най-добрия известен за него начин средствата, с които разполага. Под "най-добрия начин" имаме предвид точно този, който би довел до положение, по-добро от това в момента на действието, и което индивидът предпочита пред всички останали възможни развития, които смята за достижими и възможни.

5. Нека илюстрираме този начин за разглеждане на нещата с един прост пример. Събота сутрин е, какво ще правиш? Икономистът приема, че ще избереш, от всички възможности, които смяташ, че съществуват (да спортуваш с приятели, да прочетеш записките си от курса по икономика, да отидеш на пазар, да полежиш още малко в леглото...) точно тази, която предпочетеш в момента на избора. Това няма да е задължително "най-приятната" възможност - със сигурност ученето на икономическа теория не винаги е голямо забавление - но ще е тази, която най-добре обслужва множеството цели и желания, които имаш.

6. Трябва веднага да отбележим, че изборът често не е прост, дори само защото в много случаи имаме противоречащи си цели или взаимноизключващи се желания (например, да почиваш в леглото и да работиш за повече пари). По-късно ще се върнем на тези конфликти и на факта, че те създават противоречия между изборите, извършени в различен времеви момент. Но важно е да разберем, че те не означават, че не сме рационални. Нашето допускане за рационалност не приема човешкия индивид като извънземно същество. То също така не изключва изненадите, съжалението, грешките. Единственото нещо, което рационалността не "позволява" е да приемем, че ако един човек предпочита А пред Б, като и двете алтернативи предполагат еднакво усилия, той ще предпочете Б пред А; това в метода на икономическата наука е недопустимо.

Как стигаме от рационалния избор до обществените феномени:

Методологически индивидуализъм

7. Както вече споменахме, икономистът приема, че развитието е, поне отчасти, резултат от човешкия избор. Изобщо, той се опитва да разбере случващото се в заобикалящия ни свят като последствие от индивидуалния избор, от човешкото действие. Не само прогреса, но и феномените на безработицата, растежа, войните, инфлацията, размера на семействата, размера на градовете, научните открития, здравето могат да бъдат обяснени с използването на този метод.

8. Хората, които се занимават с методите на изследване (епистемолози, или философите на знанието), наричат подхода, при който се опитваме да разберем феномените около нас чрез анализ на индивидуалния избор "методологически индивидуализъм". Този метод, заедно с допускането на рационалността и субективността (за която ще говорим в следващата лекция), оформят опорните точки на подхода, който използваме в икономическата наука.

9. Може би най-добрият начин да обясним смисъла на методологическия индивидуализъм е да посочим пример извън чисто стопанския живот.

10. Не всеки изследовател на обществените отношения използва методологически индивидуализъм. Карл Маркс например смята, че развитието на нашите общества няма общо с човешкото действие. Наистина, според неговия метод и терминология, капиталистите и пролетариатът не са господари на своето бъдеще. Техните борби по никакъв начин не могат да изместят хода на историята. Промяна на скоростта на развитието е възможно, но всичко е предначертано и предопределено. Именно отричането на индивидуалното човешко действие от Маркс прави неговата работа по изследване на обществените феномени толкова различна от нашата.

Непредвидени последствия

11. Някои могат да твърдят, че надценяваме ролята на целенасоченото човешко действие в развитието на икономиките и изобщо на обществата. Те навярно ще посочат, всеки от нас, като човешко същество, е продукт на своето образование, семейна среда, традиция, реклами и медии. В този смисъл, за тях хората по-скоро имитират, отколкото извършват самостоятелно действие.

12. Без да отричаме факта, че всеки човек е подвластен на множество влияния, все пак е важно да подчертаем поне следното:

" Някои нещата, които са ни "наложени", са резултат от действия на другите. Такъв е случаят с технологичния прогрес. Ние не го "избираме" наистина, но някой, някъде, е направил всяко едно откритие, което в момента ни се "налага".

" Институциите и традициите, като езика например, не са проектирани от конкретна личност, и наистина в този смисъл не са резултат от индивидуално действие. Но те са плод на поредица и комбинация от индивидуални действия. На езика на икономиката това са непредвидените последствия от много индивидуални действия.

13. Разбирането на феномена на непредвидените последствия е изключително важно - може би най-същественото в икономическата наука. "Пазарът", например, не е бил "открит" от някого. Въпреки това обаче, той не е възникнал случайно. Развитието на пазара не е процес, който е неизбежен, не е нещо, което просто се случва "естествено". Пазарът се развил, и все още се развива, като резултат от непредвидените последствия от множество целенасочени усилия на отделните хора за подобряване на собственото им положение.

14. Концепцията за непредвидените последици от индивидуалните действия не е лесна за проумяване, и трябва да признаем, тя е в основата на повечето спорове в политическата икономия. Засега е достатъчно да отбележим, че възприемането на методологическия индивидуализъм не означава да твърдим, че хората имат контрол върху всичко.

Определение на икономиката

15. Връщайки се към по-простите неща, сега е точният момент, след относително дългата дискусия по това с какви проблеми се занимават икономистите, да предложим определение на тази област от науката. В литературата се срещат много дефиниции; това показва колко е трудно да стигнем да задоволително за всички разбиране за смисъла на икономическата наука. Тук ще дадем една от най-често цитираните дефиниции - тази на английския икономист Лайънел Робинс, дадена през 1930-те години.

16. Икономиката, пише той, е науката, която изучава човешкото поведение по повод задоволяването на определени цели с оскъдни ресурси, които имат алтернативна употреба.

17. Това определение е в унисон с някои от бележките, направени преди това:

" То ясно показва, че икономиката прилага методологическия индивидуализъм, тъй като започва с изучаване на човешкото поведение.

" То правилно посочва, че ние трябва да правим избор: ресурсите могат да се използват по много начини и ние трябва да изберем този, който най-добре спомага за постигане на целите ни.

18. Но тази дефиниция пропуска някои важни черти на икономиката. В частност, тя не обръща внимание на т.нар. "проблем със знанието", и не споменава за най-доброто средство за борба с оскъдността: размяната.

Знание и търговия

19. Определението на Робинс ни казва, че основния проблем на стопанските агенти - и следователно, основния обект на изследване на икономическата наука - е проблемът с оскъдността: имаме оскъдни ресурси и много цели, които искаме да постигнем. В резултат сме принудени да избираме. Например, денят се състои от 24 часа (времето е най-оскъдния ресурс!), а има толкова много неща, които бихме искали да свършим. Затова се налага да разпределим тези часове между най-различните възможни дейности.

20. Робинс е напълно прав, когато поставя ударение върху значението на оскъдността. Но проблемът, пред който е изправен индивидът е по-широк, защото, преди преценката как да разпредели дадените, но ограничени ресурси, той всъщност трябва да открие кои са тези ресурси. Наистина, в много от житейските ситуации не е толкова трудно да се направи избор между алтернативите, колкото да се идентифицират самите алтернативи. Това имаме предвид когато говорим за "проблема със знанието": "ресурсите" не са "дадени", и откритието на нови ресурси, или осъзнаването на ползата от съществуващите за осъществяване на определена цел е точно големият проблем на взимането на добрите стопански решения.

21. Може би казаното тук звучи изкривено, може би смятате "проблемът със знанието" за изключение при стопанския избор. Но помислете по друг начин: ако икономиката се занимаваше единствено с оскъдността, то тя щеше да е предимно усилие по изчисление и оценка. Икономиката обаче се интересува точно от откритието, от изследването на нови, непознати до момента, възможности, и затова тя е толкова изкуство, колкото и точна математическа дисциплина. Изкуството на предприемачеството, както ще видим в следващите лекции, е двигателят на прогреса.

22. И точно защото всеки от нас знае толкова малко за ресурсите и нуждите, размяната е толкова прекрасно средство за решаване на проблема със знанието. Без търговия стопанския играч е като Робинзон Крузо на самотен остров: той се опитва да се справи с оскъдността по най-добрия възможен начин, но в това усилия може да разчита само на ограниченото си знание за съществуващите ресурси; той трябва да прави всичко, дори нещата, за които няма никакви умения. В такава ситуация икономиката като наука не би възникнала. Всъщност, тя би била дори безсмислена, тъй като тя се занимава най-вече с взаимодействието между хората, и още повече - с размяната.

Икономика или политическа икономия?

23. Адам Смит по един пряк и недвусмислен начин забелязвам, никой не е виждал кучета да разменят кокали. И наистина търговията е характерна изключително за човешките общества. Тя е също така и основен източник на прогреса, както ще разберем в следващите лекции. Чрез размяна ние забогатяваме, и, вярваме, ставаме по-щастливи.

24. Но размяната изисква правила. Правилата на взаимоотношения в обществото са от съществено значение за стопанския живот. Тук на сцената излиза "политиката". В случая не говорим за ежедневните политически решения и спорове, а за онези общи правила, които определят сферата на свободата на всеки отделен член на обществото. Какво е позволено на гражданите на една страна? Какво могат да притежават като имущество? Какво могат да търгуват? Какви са правата и задълженията? На кого може да имаш доверие? От отговорите на тези въпроси в голяма степен зависи решението на проблема със знанието, и оттам - на проблема с оскъдността.

25. Ето защо много икономисти предлагат да оставим термина "икономика" (economics) и да използваме друго название. Джеймз Бюкенън предлага да се върнем към терминологията от 19-ти век. По онова време типично заглавие на учебник е било "Трактат по политическа икономия". Фридрих А. Хайек предлага "икономика" да бъде заменена от "каталактика", нова дума, основана на гръцкия глагол "catallaktein", който означава "да разменям", но също и "да допускам в общността", или "да превърна врага в приятел". Добра цел наистина!

Библиография:

Lionel Robbins, An Essay on the Nature and Significance of Economic Science, 1932

Israel Kirzner, The Economic Point of View: An Essay in the History of Economic Thought, Kansas City, Sheed and Ward, 1975.

Ludwig von Mises, Human Action, Yale University Press, 1949

Karl Marx, Friedrich Engels, Communist Manifesto, 1848

F.A. Hayek, The Use of Knowledge in the Society, American Economic Review, September, 1945.

James Buchanan, What Should Economists Do, Presidential Address to the Southern Economic Association, 1963