Лекция 4. Лекция 4. Сделкови разходи - въведение

2. Имуществени права

Преди да бъде формулирано определението за сделкови разходи, трябва да се направи едно разграничение. Досега терминът "имуществени права" беше използван при разглеждането на двете икономически революции. В термина "имуществено право" е вложено икономическо съдържание, а не юридическо, за това изрично не бяха използвани термините "собственически права" или "право на собственост". Същността на термина "имуществени права" не се покрива изцяло с юридическото значение на правото на собственост.

Юридическото понятие "право на собственост" съдържа три правомощия - ползване, плодоприбиране и разпореждане. Те са стриктно определени и имат много конкретно тълкуване, за да могат да служат за разрешаване на юридически спорове. Приликата между юридическото понятие "право на собственост" и икономическото понятие "имуществени права", както са разбира то в този курс, е в това, че става въпрос за някакви взаимоотношения между субекти по отношение на някакво благо (в правото по отношение на някаква вещ). Разликата е, че имуществените права са икономически термин, който е много по-малко прецизен от юридическото "право на собственост" защото в случая няма чак юридическа необходимост, няма да се влиза в съдебни спорове, където е нужна такава прецизност.

Икономическият термин "имуществено право" означава право на контрол върху ресурс, право да се извлича полза от ценните свойства на дадено благо.

Важно е да се подчертае, че става дума за взаимоотношения между стопански субекти. По тази причина контролът или правата могат да бъдат или да не бъдат тъждествено равни със задължения на други стопански субекти. В първия случай става дума за задълженията на другите стопански субекти по никакъв начин, първо, да не използват съответния ресурс и, второ, да не пречат на упражняването на този контрол или на това извличане на ползи от страна на титуляра на правото. Тогава се говори за изключителни имуществени права, като основанията за изключване бяха споменати в Лекция 2. Във втория случай няма подобно реципрочно задължение на всички останали стопански субекти да не използват ресурса, при което правилото е, че всеки стопански субект има правото да контролира ресурса и да извлича ползи от ценните му свойства, като само имплицитно задължение на всеки стопански субект е да не пречи на който е да е от другите да упражняват правото. При този случай се говори за общи имуществени права.

При историческия преглед беше показано как икономическото развитие може да бъде представено като преминаване от общи към изключителни имуществени права по отношение на различни блага, било то земята и различни вещи или идеите и знанието. Когато хората използват изключителни имуществени права, стопанският оборот изисква тяхното прехвърляне, изисква възможност контролът върху даден ресурс да се прехвърля от един титуляр на друг. Това прехвърляне се осъществява чрез сделки.

следва