Лекция 4. Лекция 4. Сделкови разходи - въведение

3. Сделки и сделкови разходи

3.1. Необходимост от размяна

Лекция 2 разви аргумента, че въвеждането на изключителни имуществени права върху даден ресурс (в случая това беше плодородната земя) променя стимулите на хората по отношение на начина на използване на този ресурс и води до увеличаване на производителността на труда при това използване, оттам до увеличаване на благосъстоянието. Това се дължи на факта, че когато един човек или група от хора са в състояние са изключват другите от ползването на даден ресурс, те имат интерес от една страна да ползват ресурса възможно най-пестеливо, а от друга да развиват неговата способност да създава стойност в дългосрочен план. Така изключителните имуществени права поне в известна степен създават стимул този, който има правото, да го използва възможно най-производително според собствените си способности.

Изключителните имуществени права, обаче, водят и до поне един проблем. Те обвързват контрола върху даден ресурс с точно определен човек или група от хора. Когато нещата са организирани така, напълно е възможно имущественото право върху даден ресурс да принадлежи на някого, а някой друг да е способен да използва този ресурс много по производително, но да няма достъп до него поради изключването. Ако ресурсът бъде използван от първоначалния си собственик, той ще създаде по-малко стойност, отколкото би създал, ако бъде използван от друг, по-производителен собственик. Съществуването на изключителни имуществени права само по себе си не гарантира, че ресурсът ще бъде използван от възможно най-производителния собственик.

Сами по себе си, изключителните имуществени права създават стимул собственикът да използва ресурса възможно най-производително, но не създават стимул ресурсът да бъде използван от възможно най-производителния собственик. А за да се постигне обща ефикасност на стопанската система, е необходимо съществуването и на двата стимула. Възможността от изключване гарантира само първия стимул. Вторият се гарантира от възможността за размяна на изключителните имуществени права. Когато изключителното имуществено право може да бъде прехвърляно възмездно от един титуляр на друг, се създават стимули то в крайна сметка да се озове в ръцете на този титуляр, който е способен да създаде възможно най-много стойност чрез използването на този ресурс. Именно благодарение на съчетанието на двата типа стимули става възможна логиката на благосъстоянието, която води началото си още от Адам Смит - размяна, която дава възможност за специализация, откъдето следва повишаване на производителността и увеличаване на благосъстоянието.

3.2. Сделки

В тази аналитична рамка, размяната означава прехвърляне на изключителни имуществени права от един титуляр на друг. На практика, това прехвърляне се осъществява чрез сключването на сделка между стария и новия титуляр.

Без да са споменавани изрично, сделките са същностно необходима част от класическия икономически анализ на причините за благосъстоянието на Адам Смит. Според този анализ пазарът дава възможност за размяна, която позволява на стопанските субекти по-тясна специализация в условията на конкуренция, което пък увеличава производителността и оттам благосъстоянието. Колкото повече хората могат да специализират, при положение, че непрекъснато се състезават един с друг, толкова по-производителни и богати стават те. В този анализ специализацията, конкуренцията означават, че всяка една стъпка от производствения процес е свързана с промяна на собствеността. Например вземаш иглата, пробиваш й ухото и я прехвърляш, продаваш (именно продаваш, не подаваш!) на следващия, който й точи върха и т.н. Съответно има хиляди такива субекти, извършващи всяка операция, които се конкурират кой да си продаде иглата на следващия по веригата.

Според класическия анализ на Смит идеалният случай на конкуренция, на специализация и производителност е този, при който има само хоризонтално взаимодействие. При него във всеки един момент извършващият дадена операция е собственик както на това, върху което работи, така и на неговия резултат. Точно тогава е добре подредена стимулната структура в икономиката, за да се произвежда все по-добре, все по-ефикасно, субектите да се състезават помежду си и да се постига висока производителност и богатство.

Този класически анализ има проблем с действителността. На практика реалната икономика не е организирана по този начин. При нея няма само и единствено хоризонтално взаимодействие на пазара между многобройни независими и конкуриращи се еднолични собственици. Има основно взаимодействие между по-крупни субекти - фирми, които помежду си влизат в хоризонтално пазарно взаимодействие, но отвътре имат вертикални йерархични структури и единна собственост върху ресурсите на фирмата в рамките на целия неин производствен процес. При тези йерархични структури с единна собственост, отделният човек зает във фирмата в общия случай не е собственик на ресурса, с който работи, нито на резултата от свършеното, поради което и неговият стимул да е възможно най-ефикасен и производителен е силно намален. Независимо от продължаващите векове усилия да се намерят начини за изясняването и усилването на този стимул, той никога не може да бъде толкова силен у наемния работник, колкото е у собственика на ресурса. От гледна точка на стимулите за специализация, производителност и забогатяване, фирмата е стриктно доминирана като форма на организация на стопанското взаимодействие от пазарното взаимодействие между независими собственици.

С други думи, на практика човешкото общество при задоволяването на неограничените си нужди с ограничени ресурси не използва организацията, подсказана от Адам Смит, при която стимулите за все по-висока производителност и повишаване на благосъстоянието са възможно най-добре подредени, а използва друга организация, при която фирмите са една от основните стопански единици, въпреки че при тях тези стимули не са толкова силни. Възниква въпросът защо практиката е такава, при положение, че теорията сочи друго.

Отговор на този въпрос дава Роналд Коус в статията си от 1937 "Естеството на фирмата". Този отговор се основава на наблюдението, че на практика единствената разлика между организацията, при която има фирми, и организацията, при която има пазарно взаимодействие на отделни собственици, е броят на сделките. Обединявайки собствеността върху ценните ресурси в продължение на поне няколко етапа на физическото преобразуване на началните ресурси в крайни блага, фирмите премахват необходимостта от сключване на сделки между всеки един от тези етапи. При другата организация, пазарното взаимодействие между отделни собственици, тази необходимост съществува. Така логичният отговор на въпроса защо има фирми вместо пазарно взаимодействие между отделни собственици се крие в това, че по някаква причина намаляването на броя на сделките е важно. Икономически то може да бъде важно само ако добавя някаква стойност (задоволява човешки нужди) или ако спестява някакъв разход на ресурси, които да могат да бъдат използвани за задоволяване на повече нужди. Според Коус валидното е второто обяснение, и така той достига до извода, че намаляването на броя на сделките при фирмите спестява някакви разходи, които не могат да бъдат спестени при организацията, основана на пазарно взаимодействие между отделни собственици. Логично е да се предположи, че това са някакви разходи, свързани с осъществяването на самите сделки.

Така окончателният отговор на въпроса "защо има фирми" е, че фирмите съществуват, защото спестяват разходи по сключването на сделки. Организацията на стопанството, при която има фирми, е свързана с относително малък брой сделки и се спестяват разходите по тяхното сключване. Ако тези разходи са достатъчно значителни, това би била една по-ефикасна организация от тази, основана на пазарно взаимодействие на много отделни собственици, при което необходимият брой сделки е относително много по-голям.

3.3. Сделкови разходи

От казаното дотук определението за сделкови разходи е вече ясно. Сделковите разходи са разходи на ресурси свързани с необходимостта от сключване на сделки между стопански субекти. От своя страна сделките са инструмент на размяната, средство за прехвърляне на изключителни имуществени права от един титуляр на друг както в цялост, така и в техни части. Когато едно нещо се прехвърля от един субект на друг, необходимо е съгласие между двамата за условията на прехвърлянето, което включва съгласие по това какво точно и как точно се прехвърля. Освен това е необходимо да има механизъм за действие при неизпълнение на една от двете страни, т.е. за прилагане на сключената сделка.

Сделковите разходи са разходите, свързани с точното определяне, измерване, изпълнение и прилагане на имуществените права и задължения, които са обект на сделката.

Понятието "сделкови разходи" понякога се среща у нас и като "транзакционни разходи". Доколкото и двата термина имат разпространение и се употребяват едновременно, важно е да се подчертае, че означават едно и също.

Друга особеност на определението, която е важно да се подчертае, е, че в него не става пряко въпрос за прехвърлянето на имуществени права. Това е поради стремежа определението да е обобщаващо - това кой е титуляр на дадено имуществено право е част от неговото определение, а определянето на имущественото право е само едно от нещата, които пораждат разходи. За да се прехвърли правото, двете страни по сделката трябва да направят съответни формални и насрещни волеизявления. За да се стигне до тези волеизявления, страните трябва да се уточнят какво точно се разменя и да формализират волята си. Именно това уточняване, формализиране и последващото придържане към волеизявленията, при нужда с принуда, е скъпо и струва разход на ресурси, самите волеизявления са пренебрежимо евтини. За да се изяснят тези въпроси, струва си определението за сделкови разходи да бъде разгледано по-подробно

следва