Традиционният микроикономикс приема за даденост, че на пазара се срещат много купувачи и продавачи. Това изходно условие е важно, защото, когато икономическите агенти са малко на брой, се достига до положение, в което решението на всеки един оказва влияние върху останалите. Следователно те са принудени да действат стратегически, т.е. да отчитат не само прекия ефект от дадено действие върху останалите контрагента, но да се опитат да предвидят и ответната им реакция. В икономикса това поведение на участниците на пазара е много трудно за анализ дори и на най-простата транзакция (сделка).