Начало » Икономическата свобода в България и по света

В понеделник, 14 ноември 2005 г., професор Стив Ханке[1] изнесе публична лекция в София на тема Пътят към независимостта. Професор Ханке започна лекцията си с исторически прочит на създаването на първата американската конституция през 1787 г. Тя се характеризира със следните особености: две трети от конституцията се занимава с проектиране на формата и структурата на федералното и щатско правителство и разделението на властите, 20% се състои от клаузи, които ограничават правителството и определят какво федералните и щатски власти не могат да правят и едва 11% от основния закон обхваща клаузи, които дават правомощията на правителството – какво управляващите могат да правят. Интересно е, че думата “демокрация” не е била спомената нито веднъж в текста. Друга особеност е, че Законът за правата на човека (Bill of rights) първоначално не е бил част от конституцията на САЩ. Логиката е била следната: правителството трябва да притежава само толкова власт, колкото му е необходима, за да защитава свободата и собствеността на гражданите. Техните права по никакъв начин не бива да бъдат застрашени от законодателството, тъй като то трябва да служи на хората и да гарантира именно техните естествени човешки права. През годините следват 27 поправки на конституцията.Друг акцент в лекцията на професор Ханке бе влиянието на правителството в стимулирането на независимостта на гражданите. Според закона на Ратчет увеличаването на правителствената намеса в икономиката води до намаляване на свободата. Демокрацията като форма на държавно политическо управление не е гаранция за наличието на икономическа свобода. Пример за това е Хонгконг, чиято форма на управление през последните години не е била демокрация, но въпреки това страната се характеризира със значителна степен на свобода и възможности за избор на гражданите. Професор Ханке заяви, че стопанската свобода води до икономически просперитет и примерите за това са страни като Сингапур, Хонгконг, Китай, Ирландия, Естония, Нова Зеландия, Великобритания.Стив Ханке се обяви за по-голяма независимост на българската икономика от решенията на международни институции като МВФ. Професорът призова към поемането на политическа отговорност и наличието на политическа воля от страна на властимащите към реално прокарване на реформи. Според него в момента сме свидетели на “изминаване на ръцете” от страна на управляващите, които оправдават предприеманите мерки с думите: така ни наредиха от Брюксел или Вашингтон. За да бъде постигната и разгърната стопанската и личната свобода, местните политици трябва да поемат отговорността за управлението, а гражданите да осъзнаят, че съдбата е в техни ръце и зависи от тях. Всяка форма на патернализъм и зависимост създава грешни стимули у хората и убива предприемаческия им дух.
~ Прочети пълната статия ~

Ако трябваше да съставите списък от десет свободи, които са важни за вас, от най-важната към по-малко важните, как бихте ги подредили? Можете да зададете същия въпрос на семейството или приятелите си и очаквам, че списъците и приоритетите ще са твърде различни.

Онези, които работят в медиите, вероятно ще сложат свободата на пресата сред първите места. Либертарианците, занимаващи се с гражданското общество, вероятно ще сложат в списъка си правото на мирно събиране, ограничаването на само инкриминирането и на необоснованото претърсване и конфискация. Ловците сигурно ще оценят високо правото да носиш оръжие, докато обитателите на градовете може изобщо да не го включат.
~ Прочети пълната статия ~

Канадският институт Фрейзър публикува тази седмица последния си доклад за икономическата свобода по света. Това е деветото по рода си изследване, включващо данни от 2003 г. за 127 страни.

Първият доклад е публикуван през 1996 г., отразявайки обединените усилия за едно десетилетие на многобройна и разнородна група учени, сред които и няколко нобелови лауреата.

Индексът за икономическа свобода по света дава оценка на политическата и институционалната рамка в една държава. Основните принципи около, които се обединяват защитниците на икономическата свобода по света са:

• Индивидуалният избор пред колективния;
• Доброволната размяна, координирана от пазарите вместо разпределение чрез политическия процес;
• Свобода за навлизане и конкуриране на пазарите;
• Защита на личността и собствеността от чуждо посегателство

 

~ Прочети пълната статия ~

Нека нашите читатели си спомнят, че през изминалите дни канадският институт Фрейзър публикува поредния си годишен доклад за икономическата свобода по света. В него България отбелязва едно твърде слабо подобрение като средата на световната класация все още не е достигната.Институтът за пазарна икономика (ИПИ) помага за изготвянето на серията доклади наред с още 69 института от целия свят.

Тази година специалната част на доклада е изследването на влиянието на икономическата свобода върху мира между държавите. Авторът Ерик Гарцке е политолог от Колумбия Юнивърсъти, който изследва въздействието на икономическата свобода от това на демократичността на една държава. Неговото заключение е, че взето отделно значението на икономическата свобода е 50 пъти по-голямо от това на демократичността.

Съавторът на изследването, Джеймс Гуортни – професор по икономика към Флорида Стейт Юнивърсъти, пояснява, че става дума за новаторско проучване. Демокрацията като форма на управление отдавна се смята за фактор за мира между нациите. Демократични държави не воюват помежду си, въпреки че е факт, че те водят войни срещу недемократични режими. Нов обаче е въпросът, дали познатата зависимост не отразява по-скоро влиянието на икономическата свобода, отколкото на демократичността. Известно е от друга страна, че двата фактора имат връзка помежду си и се изявяват силно при едни и същи страни по света.

С помощта на статистически анализ учените успяват да докажат същественото въздействие на икономическата свобода. Военните действия на една страна се оказват освен това до голяма степен независими от нейната демократичност. Държави с ниска оценка на икономическа свобода са 14 пъти по-податливи на военни конфликти отколкото страни с високи оценки (над 8 по десетобалната скала). Изводът се потвърждава статистически дори и ако се вземат предвид допълнителни фактори като членство в Европейския съюз, притежанието на ядрено оръжие и други регионални показатели.Грацке споделя мнението, че богатството и мощта на една нация се дължат на свободата на нейния пазар и ефективността на производството й, а не на завладяването на територии и природни ресурси. Воюването се е превърнало в неизгодна и ненужна алтернатива благодарение на промените на производството и търговията в съвременните капиталистически държави.Резултатите от изследването дават повод за размисъл над ефективността на политиката на демократизиране на развиващите се страни. След като благоденствието на една нация е важен фактор за стабилността на нейната демократична система, правилната политика би била по-скоро да се спомогне за освобождаване на пазарите.

Редица примери се явяват в подкрепа на становището. В развитите страни стабилността на икономиката зависи най-вече от нейната свобода. Лидерите съответно съобразяват своите действия с това и избягват военни намеси, поради негативните им последици за свободата на пазарите и стабилността на инвестициите и икономиката. Самото воюване с цел заграбването на нови територии и ресурси е свързано с твърде големи разходи – за армията и за по-нататъшното управление на земите. В модерния свят ползата на замята и труда е изпреварена от интелектуалния и финансовия капитал.

Ситуацията в развиващите се страни обаче е различна – военният конфликт там все още е политика със значителни ползи. Създаването на демократични структури е едно недостатъчно решение на проблемите и не е спасение от националистически настроения сред нацията. Само икономическата реформа към по-голяма свобода е бавният, но единствено верен път на решение на проблемите свързани с бедността.
~ Прочети пълната статия ~

В средата на 2004 година при една среща на икономистите от Института за пазарна икономика с Ричард Ран възникна идеята да се извърши преглед на причините, поради които България е толкова надолу в класирането за икономическа свобода на фондацията “Херитидж” и Wall Street Journal. Авторът на настоящата статия се зае сериозно с този проблем, зарови се в методологията и информацията за България и намери няколко не съвсем точни данни в изследването. Последва усилена кореспонденция с авторите на изследването и като резултат България се покачи с 26 места в класацията – от 78 на 52 място. По този начин страната ни премина от категорията “преобладаващо несвободна” в категорията “преобладаващо свободна”.
~ Прочети пълната статия ~

Икономически свободните нации привличат приблизително $ 11 000 инвестиции за един работник, което е 12 пъти повече от $ 845 инвестиции на работник в несвободните икономики според новото проучване на Икономическата свобода по света: доклад 2004. Нации със средна степен на свобода привличат $ 3 319 инвестиции на работник (данните са на база постоянни цени от 1995 г. в американски долари).  Докладът изследва както общите инвестиции, така и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които имат силно влияние за насърчаване на растежа и технологичния трансфер. Свободните икономики привличат $ 3 117 преки чуждестранни инвестиции на работник, сравнено с $ 444 в средната група, и само $ 68 в страните с най-ниска степен на свобода.
~ Прочети пълната статия ~

С убеждението, че стопанската свобода трябва да бъде в основата на по-нататъшните избори, свързани със стопанското развитие на България, тук представяме мястото на страната в Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада, излязъл от печат наскоро.

Започвайки от 1986 г., Майкъл Уокър от института “Фрейзър” и Нобеловият лауреат Милтън Фридман провеждат поредица от конференции с тема измерването на икономическата свобода. В проекта се включват и други водещи икономисти като носителите на Нобелова награда Гари Бекер и Дъглас Норт.  Представени са множество изследвания в периода от 1986 до 1994 г., като в обект на анализ се превръщат няколко различни подхода. В крайна сметка тези конференции довеждат до разработването на Индекс на световната икономическа свобода (ИСИС). Институтът “Фрейзър”, Канада, всяка година изследва развитието на индекса, който в момента е достъпен за 123 държави.
~ Прочети пълната статия ~

Идеята за създаване на индекс на икономическата свобода възниква на срещата на обществото “Монт Пелерин” в Кеймбридж, Англия през 1984 г. по време на обсъждането на твърдението на Нобеловия лауреат Милтън Фридман, че има силна зависимост между политическата свобода и свободния пазар. В следващите години се провеждат няколко симпозиума, финансирани от Либърти фонд с участието на Милтън Фридман и други видни икономисти. На симпозиума през 1993 година се представят изследвания на Джеймс Гуортни, Робърт Лоусън и Уолтър Блок и Майкъл Уокър и Стефан Ийстън. Въз основа на тях през 1996 година се публикува “Световната икономическата свобода: 1975 – 1995”. От тогава институтът “Фрейзър”, Канада, с помощта на 57 изследователски института от различни страни всяка година издава изследване за икономическата свобода по света.
~ Прочети пълната статия ~