Начало » Въведение в икономиката » Стопански феномени и стопанска политика

В тази рубрика на И.З.И. ще намерите текстове, които предизвикват размисъл по общоприети митове за икономиката. Според разпространеното съвременно разбиране, икономическите процеси са състезание между отделни групи в обществото за отчупване на по-голямо парче от богатството. В това схващане, богатството се създава някак независимо от обществото и участниците на пазара и е фиксирано, предопределено като количество и структура. По-нататък, опитите за анализиране на икономическото състояние преминават в чертаене на функциите на "съвкупно търсене" и "съвкупно предлагане", които правителството може с магическите средства на паричната, данъчната, търговската и "инвестиционната" политика да манипулира, за да постигне "максимално" благосъстояние за нацията.

Този подход не помага за разбирането на икономическите процеси. Трябва да помним, че икономическата наука не е за нещата независещи от нас и материалните предмети, а за хората, техните помисли и действия. Когато се опитваме да поставим феномените на индивидуалните решения в модели от съвкупни и средни величини, рискуваме да замъглим разбирането си за това какво и защо се случва около нас. В действителността например, "баницата" на богатството не възниква от само себе си; тя се създава (или разрушава) от действията на много на брой участници в политическия и стопанския живот и пазар. Тези участници от своя страна не са една хомогенна група, която "съвкупно" да предлага или търси някакво абстрактно "съвкупно" производство. Всеки от тях има различни предпочитания и цели, които не са постоянни във времето. На пазара хората разменят стоки и услуги от взаимен интерес и така увеличават богатството си. Метафората за "баницата" ни казва, че на пазара един печели за сметка на друг. Ако се вгледаме обаче в доброволната (т.е. в основаната на избор) размяна, ще видим, че Вие бихте купили нещо, ако давате за него по-малко от което се очаквали да дадете и че онзи, който Ви го продава, прави това, защото получава повече от онова, което е предложил. С други думи, правилното разбиране на мотивите за човешкото действие ни казва, че при доброволната размяна всички получават повече, отколкото дават, според собственото си разбиране.

Някой ще каже: "тези хора не случайно подчертават доброволността на размяната, всъщност обаче човек никога не е свободен!" Ако сте стигнали до това съждение, Вие имате право. В смисъл, че по този начин извеждате значението на свободата като основен стопански феномен, условие на пазара и производство на богатство. Като такъв феномен свободата може да бъде определена като липса на ограничения пред размяната и предприемачеството, освен ограниченията, необходими за поддържането на самата свобода. Познатата метафора за баницата внушава, че несвободата е фундаменталното условие на стопанския живот. Това е внушение, което има много съществени, стигащи далеч последици за стопанското поведение и теорията. Един от крайните изводи е, че благосъстоянието е плод на правово и неправово присвояване, легална експроприация или кражба. Също толкова крайни умозаключения може да има (и има) по повод "външната" търговия. Например, когато вносът превишава износа, излиза, че другите страни (народи и прочее) отнемат парче от нашата "баница". Оставяме на Вас да разберете докъде може да Ви доведе този ред на мисли. Но по-реалистичното обяснение (и по-перспективната нагласа) е, че конкуренцията като процес на откривателство е създала и в двете страни възможност потребителите да добавят ново богатство към онова, което имат и да насочат усилията в работи, за които по различни стечения на обстоятелствата повече ги бива. Статичното разбиране за създаването на богатство ни казва, че единствено технологията, политическата сила и материалните ресурси са от значение. Всъщност обаче въображението, разходите по сделките и икономическите институции (оценявани в частност и според степента на свобода, която гарантират и осъществяват) в голяма степен предопределят как и колко богатство се създава в дадено стопанство. На това място в И.З.И. ще ви предоставим възможност да се запознаете с основните принципи на икономическия начин на мислене, с феномените на индивидуалното човешко действие и дългосрочните ефекти от стопанските политики върху отделните участници на пазара.

Приятно четене!

~ Прочети пълната статия ~

Двусмислието в заглавието на тази статия не е случайно.  Основният й предмет, разбира се, е ролята, която имат в икономическия анализ, предположенията и твърденията за знанието, достояние на различни членове на обществото.  Но това, разбира се, е свързано с един друг въпрос, който може да бъде обсъден под същото заглавие – въпросът за това, доколко формалният икономически анализ носи някакво знание за това, което се случва в реалния свят.  Всъщност, моето основно твърдение ще бъде, че тавтологиите, от каквито по същество се състои формалният равновесен анализ в икономиката, могат да се превърнат в предположения, казващи ни нещо за причинно-следствените връзки в реалния свят, доколкото сме способни да запълним тези формални предположения с определени съждения за начина на придобиване и предаване на знание.  Накратко, ще поддържам тезата, че емпиричният елемент на икономическата теория – единственият, който се занимава не само с теоретичните последици, но и с причините и следствията, и поради това стига до изводи, които по всяка вероятност подлежат на проверка за истинност – се състои от предположения за придобиването на знание.
~ Прочети пълната статия ~

Всяко обяснение на функционирането на пазара и мотивацията на човешкото действие неизбежно използва представата за конкуренция. Неспирните дискусии по избора между свободен пазар и държавно регулиране неизменно стигат до оценка на мястото на конкуренцията при увеличаване на благосъстоянието. Този текст е опит за определяне на самото понятие за конкуренция, както и за осмисляне на ролята й като стопански феномен.
~ Прочети пълната статия ~

Предметът на икономическата история е развитието на икономиките във времето. Целта на изследванията в тази област е не само да се хвърли светлина върху икономическото минало, но и да се направи принос към икономическата теория чрез предоставянето на аналитична рамка, която да ни позволи да разбираме промените в икономиката. Една теория на икономическата динамика, която да е сравнима по прецизност с теорията на общото равновесие, би била идеалното средство за анализ. В отсъствието на такава теория ние можем да описваме характеристиките на икономиките от миналото или да се занимаваме със сравнителен статичен анализ, но все пак липсва аналитичното обяснение на начина, по който икономиките еволюират във времето. Създаването на теория на икономическата динамика е от решаващо значение и за изучаването на икономическото развитие. Причините, поради които тази научна дисциплина не успя да се развие през петте десетилетия от края на Втората световна война досега, не са тайна. Неокласическата теория бе просто неподходящо средство за анализ и за предписване на водещи до напредък политически действия. Тя се занимаваше с това как пазарите действат, не с това как пазарите се развиват. Как може да се препоръчват определени политически действия, когато не е ясно как икономиките се развиват?
~ Прочети пълната статия ~

Напоследък е станало общоприето схващането, че богатството и благосъстоянието са всъщност парите. Но това допускане е толкова смешно, колкото и опасно. С шарените хартийки, издавани от централните банки, не можеш да нахраниш или напоиш странник в пустинята. Затова ти трябва хляб и вода. Още повече, златото и среброто също не могат да помогнат на попадналия в беда пътник. Това е така, защото парите са “съхранител и измерител на богатството” според общоприетата теория на парите, но не и богатство сами по себе си. Парите са ценни само когато имат покупателна сила, т.е. срещу тях могат да се получат търсени стоки и услуги. Те възникват като улеснение на разменната стокова търговия, а не обратното, т.е. от древни времена хората са произвеждали стоки и услуги, които са правели животът им по-добър, и няма стока, която да е била произвеждана и съхранявана сама за себе си, без полза за човешкия живот.
~ Прочети пълната статия ~

Тъй като концепцията за бедност има основно присъствие в политическите платформи днес, тя е придобила и основна роля в конвенционалната икономическа теория, най-вече в социалистическия подход към икономиката. Още в началото се налага да уточня, че дефиницията на бедност в конвенционалната теория е определено ниво на доход или стандарт на живот, следователно измерими характеристики на индивид или група. За разлика от това, в това есе дефинирам бедността като липса на богатство. Тази дефиниция, която е достатъчно абстрактна, за да позволи индуктивен анализ (без да има нужда от емпирични експерименти), е освен това достатъчно достоверна, за да не позволи изключения от реалността. Така дефинирана, бедността винаги изисква някакво мислене на богатството, преди да бъде мислена самата тя. Няма друга причина за бедността освен тази, която дефиницията и определя – липсата на богатство. Следователно бедността се отнася към богатството също както свободата към принудата и справедливостта към несправедливостта.
~ Прочети пълната статия ~