Правото на частна собственост представлява изключителен контрол върху определен ресурс. Под "ресурс" не трябва да се разбира единствено природни или материални блага, но и всичко, което в дадена среда и време хората намират за ценно и полезно. Изключителният контрол представлява възможността на собственика да решава самостоятелно как и за какво да ползва ресурса (притежанието), да има гарантираната възможност да запази за себе си резултатите от употребата на ресурса, и да се разпорежда с него (да го разменя, залага или унищожи) както намери за добре.