Лекция 2. Възлови моменти в световната стопанска история. Първа икономическа революция.

2. Кратък исторически преглед: античност

2.1. Значението на силата за имуществените права

Основата на първата икономическа революция е въвеждането на изключителни имуществени права, а изключването изисква способност да се прибягва до насилие. Не можеш да изключиш всички други хора, да им попречиш да направят нещо, без възможност за принуда. Изключителните имуществени права означават защита на ценен ресурс. А пък това бранене изисква сила. И колкото ресурсът е по-ценен, толкова по-склонни ще бъдат другите групи към принуда, към употреба на сила, за да отнемат ресурса и да придобият контрол върху него.

Това обяснява огромно значение в целия древен свят, а и в цялата история на изключителните имуществени права, което има технологията на насилието. Тя е още една много важна технология, която трябва да отчитаме, за да разбираме историческите процеси. Има технология на конкретното производство, открихме технологията на изключителните имуществени права, а се оказва, че с нея много тясно е свързана технологията на насилието, или технологията на употребата на сила. Не е възможно да си представим, например, персийската империя, установила една голяма имуществена институционална рамка върху доста обширна територия, без нейната огромна армия.

2.2. Население, сила и имуществени права

Както бе посочено, един от основните фактори на развитието е динамиката на населението. Тази динамика, както ще видим и по-нататък, остава много важна и в следващите исторически епохи. Тя е един от факторите, определящи ограниченията пред човечеството. По един начин би изглеждал светът днес, ако хората бяха 12 милиарда и коренно различен щеше да бъде, ако бяха само три. Но населението на Земята е 6 милиарда и светът изглежда такъв, какъвто го виждаме. Конкретно по отношение на античността се наблюдава постоянно увеличение на населението, което обуславя конкуренция между различни човешки групи (общества) за контрол върху плодородна територия. Ръстът на населението определя интензивността на конкуренцията, докато нейното съдържание се изразява използването на различни технологии на насилие и форми на организация на имуществените права.

По отношение на последните, особено важни са различията в това кой е субект на изключителните имуществени права в древността. С големи уговорки може да се каже, че имуществените права се разделят на два широки вида - държавни и частни. Нищо не пречи държавата да бъде изключителен собственик, доколкото тя е в състояние да изключи други държави.

Например, държавни са били изключителните имуществени права в Египет, Месопотамия, Персия, в Микенска Гърция. Там държавата в лицето на владетеля е била собственик на земята. В по-ново време така е било и в Османската империя, където султанът е бил собственик на цялата земя. Отделен въпрос е как е уредена под-собствеността, ползването и т.н., но султанът е бил титуляр на собствеността, който е можел да преотстъпва части от нея. Фараонът и съответните владетели в Месопотамия са били собствениците на земята.

Финикийското общество, Елинистична Гърция и Рим са се характеризирали с частни изключителни права на собственост - там собствеността, или поне съществени части от нея, е била на отделен индивид или семейство. Това е било със сигурност така по отношение на най-важния за времето ресурс - земята.

Различните форми на организация на имуществените права са неразривно свързани и с различни форми на обществена (политическа) организация и на организация на употребата на сила. В обществата с държавна собственост се наблюдава по-голям мащаб на политическата единица и относително по-големи армии. По-големите държави са били способни да заделят необходимите ресурси за издръжка на по-големите армии, както и до ги оборудват от един момент нататък с относително скъпите коне, които да подобрят боеспособността им. Подобно е било развитието в Египет и в Месопотамия (особено Вавилон, Асирия и Персия). Големият мащаб на тези държави е основното им конкурентно предимство при "състезанието" на различните общества в древността.

В обществата с частна собственост, с частни изключителни имуществени права, нуждата от защита и военна конкуренция води до обединяване на частни собственици. Обикновено, за да бъде това то ефективно, да решава проблемите, тези обединения са малки. Поне на някакъв първоначален етап, държавите с частни имуществени права са относително малки. Например, Финикия представлява няколко града, Елинистична Гърция се състои от съвсем мънички държавици, първоначално Рим също е просто един град-държава. Но тези образувания са значително по-гъвкави от големите. Първо, частните имуществени права създават стимулна структура, която е в полза на все по-производително създаване на блага, в доста по-голяма степен отколкото при държавните изключителни права. Освен това частните имуществени права водят до голямо разнообразие във формите на държавно управление - има демокрации, монархии, тирании, триумвирати и т.н. Това им дава възможност да се адаптират към различни състояния на вътрешната и външната среда.

Държавите с частни имуществени права в древността са поне в началото си малки, и поради стимулите основани на частната собственост - относително богати, което ги прави привлекателни за нападения и разграбване от страна на конкурентни групи. Това създава за тях много голям стимул да подобряват военните технологии. Военните технологии в древността претърпяват значително развитие - многобройна пехота, конница, колесници (предимно в големите общества с държавна собственост), гръцка /македонска/ фаланга, римски легион. Връзката между организацията на имуществените права и тази на армиите е твърде пряка. Например, реформите на Дарий І в Персия успяват да утвърдят властта на владетеля върху огромна за тогава територия чрез разделяне на държавата на сатрапии. Чрез това разделяне той постига военна бързина (всеки сатрап разполага с военна сила), но за да я постигне, той трябва да гарантира определени имуществени права на сатрапите върху определените територии. Друг пример е Елинистична Гърция, при която основни развития в устройството на демокрацията и на гласуването е свързано с това кой и как участва във войската въз основа на това с каква собственост разполага.

В крайна сметка някои от древните държави стъпват на натрупания вече опит и постигат съчетание между имуществени права, военни технологии и държавно управление, което да е много по-конкурентоспособно от останалите. Връх по отношение на тази конкурентноспособност в античността постига Рим.

2.3. Пример: Рим

Древният Рим е общество с частни имуществени права, с променливо управление - отначало монархия, после република, и накрая империя, и с военна технология основана на римския легион, чието основно предимство е високата степен на организация и координация. Тази държава е била толкова конкурентна, че започва да завладява все по-големи територии. Военното превъзходство на Рим над останалите в първите векове е било толкова смазващо, че защитата на значителни територии е била относително евтина. В определен момент, по времето на Pax Romana, е било достатъчно някъде да има един легион, който само да седи като заплаха и никой не се осмелява да нападне. Така че целият разход по изключването е само този за изхранването и развлечението на войниците, което лесно е било осигурявано чрез облагане на плодовете на частната собственост.

Евтината защита води до все по-голямо разширяване на териториите. А разпростирането върху все по-големи територии, обединени от относително единна уредба на имуществените права от една страна и от друга страна от мир, от липса на конфликти, води до разрастване на пазарите. Разбира се, пазари е имало и много преди Римската империя, но те изобщо не могат да се сравнят с мащабите, постигнати в рамките на тази държава.

Разрастването на пазарите поражда по-голяма специализация. Специализацията води до по-висока производителност, а от там и до забогатяване, което прави римската армия още по-конкурентоспособна и води до по-нататъшно увеличаване на територията и разрастване на пазарите. Всичко това означава огромно по мащаба си подобряване на качеството на живот. Жизненият стандарт от разцвета на Римската империя (ІІ век), включващ продължителност на човешкия живот, здраве, хранителна диета и други измерители на благосъстоянието, е достигнат от Западна Европа едва в края на 18-ти век, или повече от 1500 години по-късно.

Но колкото по-богата става Римската империя, толкова повече се развиват неблагоприятни за нея процеси. Първо, населението й нараства и изхранването му започва да става по-ресурсоемко. Второ, империята започва са става все по-привлекателна плячка за околните групи. Едно племе не би се осмелило да поеме рисковете на нападението, ако може да заграби богатства, които биха му стигнали за няколко месеца, но би се изкушило, ако те ще задоволят нуждите му за няколко години. Колкото по-голяма става разликата между Римската империя и останалия свят, толкова той започва да става по-агресивен спрямо нея. Самото присъствие на легионите вече не е достатъчно да пази границите, легионите започват да водят истински битки, а ресурсите, необходими да поддържат територията на империята по този начин са многократно повече.

От друга страна останалият свят също се учи. Военното превъзходство на Римската империя започва относително да отслабва, въпреки че военната им технология не стои на едно място. Но другите също се научават, да се организират и да се борят по-ефективно с римляните. А колкото по-агресивни са те, толкова повече неща усвояват, защото влизат в практически сблъсък, който е по-полезен от теоретичните занимания.

Вече споменатото нарастване на населението на Рим достига степен, която води до намаляваща възвращаемост на труда. В този смисъл късната Римска империя е в период на упадък на много неща, включително и на производителността. В един момент се оказва, че защитата на огромната държава е твърде скъпа. Разбира се, има редица версии защо е паднала Римската империя, но на новите институционални икономисти тази допада най-много. Защитата става относително скъпа, околните групи са относително конкурентоспособни и в крайна сметка предимството за съществуването на Римската империя (способността евтино да осигурява господство на единна рамка на имуществените права върху огромна територия) изчезва, след което изчезва и самата държава.

следва