Силни и слаби страни на неокласическата икономика

Много от резултатите на икономическата теория зависят от току що изброените изрични или мълчаливи допускания за света и за хората. Очевидно е, че тези допускания са необходими за анализа, но някои от тях са нереалистични. Напълно е възможно ако част от посочените допусканията се махнат, то редица от резултатите на неокласическата теория да изчезнат. Огледално на това, опирането на проблематични допускания означава, че нерядко предвижданията, изведени от неокласическите модели, не се сбъдват.

От посоченото досега се вижда, че неокласическата икономика има силни и слаби страни. Тя далеч не е безспорна научна дисциплина. Етапът, на който сега се намира тя съответства приблизително на този, в който се е намирала физиката, анализирайки идеалния газ или идеалното твърдо тяло. Вече има група нови институционалисти, които атакуват някои от допусканията на неокласическата икономика. Но все още те не могат да предложат аналитична рамка, която да е поне толкова привлекателна колкото разгледаната по-горе.

За да бъде разбрано мястото на новата институционална икономика в рамката на неокласическата парадигма, е необходимо да се подчертаят силните и слабите страни на тази парадигма.

1. Силни страни на неокласическата икономика

1.1 Ценова теория за стойността

Този резултат на неокласическата икономика е много интуитивен, въпреки цялата математическа сложност, стояща зад него. Той изглежда разумен, практичен. Според теорията на стойността единствено кохерентни са пазарните цени, получени при пазарни взаимодействия между частни собственици - стопански субекти. И само по този начин, чрез използване на пазарите и на формираните на тях цени, може да се постигне ефикасно разпределение на ресурсите. Едва ли теорията на стойността ще се промени от премахването на поредица нереалистични предположения. По коректно е да се каже, че най-вероятно математическият резултат няма да изчезне, дори ако се научим едновременно да отпускаме тези презумпции и да запазваме математичността на анализа.

1.2 Теорията на общото равновесие

Идеята, че съществува общо равновесие, т.е. набор от пазарни цени, при които търсенето и предлагането на всички блага са в равновесие, е едно безспорно достижение на икономическата теория. Общото равновесие е основният инструмент на икономистите за предвиждане на това какво ще се случва при дадени условия. Винаги, когато прогнозират, икономистите всъщност гадаят къде е общото равновесие на съответната стопанска система и как тя ще се придвижва към него. Теоремата на Ароу и Дебрю доказва, че при изброените по-горе допускания общо равновесие съществува. Аналитично, равновесието може да бъде сравнено с притегателен център, към който човешкото поведение ще тика системата.

1.3 Теореми на благосъстоянието

Двете теореми за благосъстоянието са друг силен резултат на неокласическата теория. Първата гласи: когато има частни субекти, конкуренция и пазар се получава ефикасно разпределение на ресурсите. Втората теорема на благосъстоянието е: всяко крайно ефикасно разпределение на ресурсите и благата е постижимо при някакво начално разпределение на ресурсите, конкуренция, пазар и частна собственост.

Интуитивно изглежда, че двете теореми няма да пострадат, ако предположенията на неокласическата икономика бъдат отхлабени. Всъщност първата теорема на благосъстоянието е това, което оправдава пазарните икономисти. Ако тя не беше вярна, то спокойно можеше да се твърди, че пазарът не е в състояние да доведе до благосъстояние и че има други начини да се постигне то.

1.4 Математическа дисциплина

Математическият инструментариум позволява яснота на изложението, защото математическият език е дисциплиниран и международен. Второ, позволява много по-добра емпирична работа. Именно математическият инструментариум дава възможност да се построят проверяеми хипотези. А науката няма друга задача, освен тази да формулира проверяеми хипотези и да ги проверява. Тези хипотези се "хвърлят на гладните кучета " - фактите, за да се провери, коя от тях става и коя - не. Обикновено, "кучетата" много бързо разкъсват 99 процента от хипотезите. Но някои от тях оцеляват, поне известно време.

Математиката дава възможност да се проверяват формулираните хипотези, защото чрез математическото моделиране икономическата система, с всичките си презумпции, може да бъде вкарана в нещо завършено. В рамките на математическия модел не може някой от страни да каже: има още еди-какъв си фактор и друг и трети и т.н.. Моделът изрично презюмира всичко. По тази причина хипотезата, генерирана от модела, отчита всичко, което влияе върху съответните променливи според съответната теория. Ако махнем математическият апарат, всяка една генерирана хипотеза, първо става проблематична по отношение на това, как ще се тества, как ще се провери срещу фактите. Второ, поради недисциплинираността на нематематическия език, винаги може нейното значение да се извърта, така че тя все да отговаря на някакви факти, които на нас ни харесват. Ето защо математиката е много по-добра от гледна точка на дисциплинираността на икономическия анализ, особено при проверката на хипотези

2. Слаби страни на неокласическата икономика

2.1 Множественост и хаотичност на общото равновесие

Първата слаба страна на неокласическата теория е това, че тя не може да предвиди, къде точно ще бъде равновесието в икономическата система при дадените обстоятелства. Теоремата за общото равновесие на Ароу и Дебрю може да бъде онагледена със симплекса. При координатна система с три оси, описваща триизмерното пространство (в случая това означава, че разглеждаме икономика с три блага), симплексът е повърхнина с радиус с дължина единица, започващ от нулата и описващ сфера в това пространство. Теоремата казва, че равновесието е точка някъде в частта от тази сфера, която е в положителния ортант на пространството, и че това равновесие винаги съществува. На Фигура 1.1 е направен опит да бъде онагледен симплекса в положителния ортант, като осите представляват съответно благата Б1, Б2 и Б3, а равновесието е представено от точка А. Координатите на тази точка всъщност отразяват относителните пазарни цени, при които и пазарите и на трите блага са в равновесие.

Фигура 1.1. Общо равновесие в пространство с три блага

Този резултат обаче има проблем с единствеността. В първоначалната си форма идеята за общото равновесие е вектор от цените, при който търсенето и предлагането на всички пазари са равни, има равновесие на всеки един пазар и съществува поне един такъв равновесен вектор. Съществуването на общото равновесие най-вероятно ще остане в теорията, но за единствеността това не е сигурно Има теореми, които доказват, че единствеността на равновесието не е задължителна. Така че светът (пазарите) може да се окаже в равновесие на много различни места в симплекса. Теорията има проблем с това. Ако нещо се промени в средата, множествеността на възможните равновесни състояния затруднява предвиждането на това какви промени ще настъпят в системата и в каква посока. Това е особено валидно при хаотичност на системата, а икономическата система не може да не бъде хаотична (например, тя зависи от атмосферното време, а то е хаотична система и внася хаос и в икономиката). Когато дори в много добре подредена икономическа система влезе елемент на хаос, не може да се предвиди какво ще се случи.

Няколко години след формулирането на теоремата за общото равновесие, самият Дебрю се коригира - нищо не пречи равновесието да изглежда по друг начин. Може да има няколко точки като т. А във Фигура 1.1, които да отразяват равновесие на всички пазари. Може да има непрекъснати места от симплекса, които се състоят от равновесни точки. И неокласическата икономика няма инструментариума, не може да каже, при промяна на условията към кое от всички възможни нови равновесия ще се насочи стопанската система. Например, ако възможните равновесия са много, неокласическата теория в представения по-горе вид има проблем да предвиди какво ще се случи с българската икономика при намаляването на ставката на данък печалба с 5 пункта. Накратко, няма гаранция, че съвкупността от всички възможни равновесия не може да изглежда (след известно опростяване на изображението) както на Фигура 1.2.

Фигура 1.2. Възможни множество равновесия

2.2 Динамичност срещу статичност

Второто нещо, което неокласическата теория не прави, е, че тя не занимава с времето. Посочено бе, че едно от мълчаливите допускания е статичността. Неокласическата теория има проблем, ако стопанските субекти започнат да се променят или да "умират". От нейна гледна точка, ако някой субект е умрял това означава само, че там някъде в цялото уравнение му е изчезнала функцията на полезността. Ако се е родил някой друг, то неговата функция на полезността е влязла вътре в уравнението и няма никаква необходимост двете функции да са еднакви. Времето е нещо, което създава затруднения на неокласическата теория. Тя не се справя добре със задачата да отчита състоянието на икономическата система в различни моменти. Това е голям проблем на повечето теории на растежа, защото в тях изрично едно от измеренията е времето. Всички теории на растежа страдат от тази слабост. Те вземат моменти, моменти, моменти… и мерят статично равновесие в определен момент. При този начин на моделиране няма интегрирана динамичност и това намалява способността на теорията да предвижда.

2.3 Неизвестност съществува

Трета слабост на неокласическата теория е фактът, че действителността се характеризира предимно с неизвестност и по-малко с риск. Доменът на бъдещото развитие на света не ни е известен, нито са ни известни вероятностите на възможните развития. Както беше вече споменато, наличието на неизвестност води до поведение, което може да бъде различно от поведението при наличието на риск. Тази разлика означава, че допускайки съществуването само на риск, неокласическата теория може да не предвижда поведението на стопанските субекти адекватно при определени условия.

2.4. Информацията е непълна

Четвърта слабост на неокласическата теория е допускането за пълната информация. Освен това слабост в известен смисъл е предположението за оптимизация от страна на стопанските субекти. Неокласическата теория допуска, че хората са съвършени, т.е. винаги знаят всичко и винаги оптимизират. От нейна гледна точка те са някакви огромни компютри, които съдържат цялата информация във Вселената и всяка секунда преизчисляват - равновесие, равновесие, равновесие… Нещо, което очевидно те не правят. На практика хората са с ограничена рационалност. Това съответно променя оптимизиращото им поведение. Ограничената рационалност означава именно това, че хората не разполагат с цялото информационно множество. Освен това те са непоследователни, забравят, променят вкусовете си, грешат. Един ден човек може да реши задачата перфектно, а на следващия да забрави как я е решил. Хората са несъвършени, различни един от друг, което ги прави трудно моделируеми математически. За да се направи такъв анализ се изисква да вкараш изкуствено хората в един калъп и понякога това пречи на способността на теорията да прави реалистични предвиждания.

2.5. Сделковите разходи не са нула

Слабост на неокласическата теория е допускането, че сделковите разходи, за които стана дума по-горе, са равни на нула. На практика това не е така. Например, за да си купи човек вестник или нещо друго, трябва да стане, да излезе от вкъщи, да отиде до магазина и т.н. Това означава, че за да се придобие дадена стока (да се сключи сделка), трябва да се направят усилия, да се загуби време, да се направят разходи. Всичко това е сделков разход. Например, всички пари, които човечеството дава за кантари и за адвокатски хонорари, са сделков разход. Може ли да се твърди, че това са пренебрежимо малки суми? Безспорно, сделковите разходи не са нула и допускането на тази презумпция води до големи промени в резултатите, в предвижданията при анализа на човешкото поведение.

Новата институционална икономика е един от начините на съвременните икономисти да преодолеят поне някои от току що изброените слабости на неокласическата парадигма. Новата институционална икономика приема, че сделковите разходи са положителни, че информационните проблеми на размяната са значителни, особено в условията на неизвестност, и че времето (определено като познание) играе особена роля в икономическото поведение. В резултат на това, макар този принос да усложнява общия анализ, той спомага да се намали броя равновесия, които теорията допуска, и оттам да се подобри способността на икономическата теория да предвижда.

следва