Лекция 3. Възлови моменти в световната стопанска история. Втора икономическа революция.

3. Втора икономическа революция

Очевидно качествената промяна в света е настъпила по-късно от периода на промишлената революция. Но също така, основен принцип на новата институционална икономика е, че всички промени се коренят в миналото. Затова едно от основните неща, за които новата институционална икономика много настоява и всъщност поради което тя много се занимава с времето, с динамика на икономическите процеси, е така наречената зависимост от миналото (path dependence).

Зависимост от миналото означава, че икономическото развитие не може да се опише с Риманов интеграл, а с не-Риманов интеграл, при който резултатът зависи не само от началната и крайната точка, а и от пътеката между едното и другото. Естествено възниква въпросът: кои са всъщност тези неща, които са ставали междувременно и са подготвяли почвата за голямата революционна промяна? Една от хипотезите на новата институционална икономика е много подобна на тази, с която тя се опитва да обясни първата икономическа революция. А именно, че настъпват някакви промени в имуществените права. В предишната лекция се посочи, че първата икономическа революция е революция на имуществените права - по специално революция на имуществените права върху производителните ресурси (предимно върху земята) от общи към изключителни. Така или иначе заварената към началото на ХVІІІ век рамка на имуществените права в Англия стимулира растежа, предприемчивостта, конкуренцията, ефикасността на производството. И тъй като има някакъв растеж на производството, населението се увеличава, пазарите растат, специализацията и разделението на труда се задълбочават.

3.1. Разрастване на пазари, сделки и нововъведения

Стига се до изключително важен момент, при който увеличението на пазарите, на специализацията, изобщо на броя размени, които се случват в икономиката, води до две важни промени в икономическата среда.

Първата е значително нарастване на сделковите разходи, на разходите по размяната. Това не са разходи, свързани с физическата трансформация на ресурс в крайно благо, а са свързани, така да се каже, с юридическата му трансформация, с прехвърлянето на собствеността върху това благо във всеки един момент на неговото производство от един субект на друг. Колкото повече такива прехвърляния са необходими, колкото е по-сложна е веригата на производството, толкова повече се увеличават разходите по тези прехвърляния. По тази причина започва да става икономически ефикасно да се насочват ресурси към намаляването на тези разходи. Започват да се въвеждат нови форми на икономическа организация от типа на заводи, на фирми и други видове, които целят именно да намаляват сделковите разходи. Също така започват да се развиват нови правила и инструменти на размяна, които да снижават проблемите именно при новите, по-комплексни взаимоотношения. Това намаление се осъществява предимно чрез промяна в институциите, което ще разгледаме по-нататък подробно.

Втората промяна е свързана с икономическата ефикасност на нововъведенията. Поради увеличените пазари и оттам специализация, хората все повече се профилират в извършването на специфични дейности, при които подобряването на производителността, свързано с увеличени знания в дадената област, води до все по-голяма отплата. Постепенно изразходването на ресурси с цел придобиване на знания, които да се използват за нововъведения и да доведат до подобрение на производствените процеси и оттам до по-високи печалби започва да става обществено ефикасно. Проблемът тук е, че първоначално при нововъведенията обществената възвръщаемост е значително по-висока от частната. С други думи, този, който изразходва ресурси, за да открие нещо ново и да го въведе, не може да ползва пълната стойност, която нововъведението му носи на обществото, защото откритието му става незабавно достояние на всички, включително и на конкурентите му, и те започват да го използват за своя печалба. Получава се стандартният проблем на обществените блага: всички печелят, а само един прави разходи.

Към втората половина на ХІХ век потенциалната възвръщаемост от открития както по отношение на производството, така и по отношение на бизнес организацията и на технологиите по сключване на сделки, е вече толкова висока, че проблемът започва да се решава. Именно в това се състои и втората икономическа революция.

3.2. Защита на нововъведенията

Англия е първата държава, в която има защита на патенти, т.е. защита на имуществени права върху нововъведения. Става дума за доста странно нареченият Закон за монополите още от 1624 година. Чрез увеличаване защитата на частните имуществени права, се увеличава нормата на възвращаемост от нововъведенията. Когато някой измисли нещо ново, по-производително, по-ефикасно и това стане незабавно достояние на всички, се увеличава значително производителността на цялата икономика. Защото се предполага, че бидейки рационални, всички субекти ще възприемат по-добрия начин на производство. Тази цялостна печалба обаче, тази възвращаемост за обществото, по отношение на измислилия нововъдението е несъизмерима. Неговата лична, частна награда за това, че е измислил нещото, е значително по-малка от обществената печалба. Чрез защитата на патентите се получава известно, може би малко, увеличаване на частната възвращаемост в сравнение с обществената. По този начин всеки производител може да премине към по-добрия начин, но трябва да плати за това на измислилия го, ако не плати, не може да го въведе. Точно в този смисъл авторът на нововъведението притежава "монопол" върху него (оттам и името на закона) и безплатният достъп на други до това нововъведение не е разрешен, поне докато трае защитата от закона.

По този начин се ограничава конкуренцията, но се стимулират нововъденията, поведението, насочено към подобряване на технологиите. Поради това развитие съответно се променя организацията на производството, навлизат фирми, които използват наемен труд, наемни договори. Отново наблюдаваме институционална промяна - започват да се сключват такива договори и организацията на фирмите става такава, че да обслужва по-високата производителност.

3.3. Втора икономическа революция - определение и значение

Според новата институционална икономика в основата на големите икономически промени стои някаква промяна в имуществените права. Всъщност според нея истинската втора икономическа революция не е промишлената, за която посочихме, че по-скоро прилича на еволюционен процес. Истинската втора икономическа революция се извършва през втората половина на ХІХ век и в същността си тя е обединение на науката с технологията. Без такова свързване, без целенасочено използване на науката, за да се подобрява технологията, да се върви към все по- и по-производителни начини на организация и производство е невъзможно.

Втората икономическа революция се изразява в справянето на човечеството с това как точно да възнагради откривателското усилие, което води до споменатите неимоверни придобивки. Дори не можем да си представим днешния свят без германската химическа наука от края на ХІХ век, която измисля аспирина и много други вещества, които днес активно се използват. Ако не са могли да защитят и да продават тези продукти, най-вероятно те е нямало да бъдат открити. Например в магнетофонната лента има вещества, които са изобретени пак от BASF, един от огромните германски химически концерни, чрез целенасочено използване на науката. Да не говорим за днешните компютри. Ако го нямаше използването на науката с цел да се измисли нещо по-производително, тях изобщо нямаше да ги има.

До средата на ХVІІІ век науката е екзотика, в която някакви странни хора се занимават с изследване - кой с животни, кой с химия, на друг му падат ябълки по главата и т.н. Но това няма никакво отношение към световното производство. Революционната промяна е именно тази, че изведнъж науката се впряга целенасочено в посока производство. Използвайки определението, което дадохме за първата икономическа революция, можем да кажем, че втората икономическа революция се изразява във въвеждането на изключителни имуществени права в полето на знанието и идеите.

Точно от тази гледна точка не би трябвало да е голяма изненада, че Западът толкова държи на проблема с пиратските компактдискове и софтуер. Защото е именно нарушение на имуществени права в полето на знанието и идеите. Това въвеждане на изключителни права става чрез формална защита на правото да се извличат ползи от нови идеи частно. Например, Бил Гейтс измисля Windows и всеки, който иска да го ползва, трябва да му плаща. След като продуктът е създаден, ако човек може да си купи програмата само на цената на диска носител, ще бъде много по-добре за всички. Но от друга страна, ако това беше така, самата операционна система нямаше да я има, нямаше да има кой и защо да я измисли и продуктът нямаше да съществува, за да може който и да е да го ползва.

Това е проблемът с общинската мера, но в областта на знанието. Съществува някаква площ, която цялото село може да използва, но равновесието в крайна сметка се оказва такова, че тази земя трябва да стане абсолютно пуста, върху нея нищо да не расте. Защото индивидуалният стимул на всеки субект, за да не оползотворят тревата преди него другите, е той да си пуска кравите да пасат възможно най-много. Това правят и останалите и всякаква грижа за оцеляването на това парче земя изчезва, защото няма стимул да се поддържа и подобрява плодородието му. За разлика от това, когато си оградиш имота и знаеш че си е твой, внимаваш колко, кога и как пасат кравите.

Същото настъпва и в полето на знанието. Когато го направиш общинско, то бива опасано така, че повече нищо не се ражда. Няма причина, няма стимул за натрупване на ново знание. Разходите за изследване и развитие на всякакви нови продукти в днешно време са огромни. Компаниите, особено високотехнологичните, изразходват невероятно големи суми за научно-изследователска и развойна дейност и ако те нямат защита върху новото, което създават, чисто и просто няма да го правят. А именно новите идеи и технологии помагат на човечеството да разширява неимоверно своите производствени възможности през последния век и половина.

3.4. Баланс между защита на права и конкуренция

Защита на имуществени права е сложен процес, който засяга много интереси и стимули за поведение. Тя много умело трябва да се балансира, защото в крайна сметка изключването представлява установяването на монопол. Всяко право на собственост е монопол на субекта спрямо някакъв предмет, който никой друг няма право да ползва без съгласието на собственика. Същото се отнася и до патентите и другите инструменти за защита на интелектуалната собственост.

Една възможна критика срещу тази защита е, че някой може да използва новата идея много по-добре от нейния автор, да е по-производителен с нея и би трябвало да му се осигури достъп до тази нова идея. Раждането на идеите и тяхната най-ефикасна употреба са две различни неща, два различни типа дейност и вероятността е, че най-добри в тези различни дейности ще бъдат различни субекти. От една страна, идеите трябва да бъдат защитени, за да могат тези, които ги създават да имат стимул да го правят. От друга страна, трябва да има свобода на достъпа до ползването на идеите, за да могат тези, които са най-добри в практическата им употреба, да ги усвоят и в свободна конкуренция да увеличат максимално обществената производителност.

Отговор на аргумента, че защитата на интелектуалните права намалява конкуренцията, е способността на пазара на подобни права да елиминира проблемите с достъпа до идеите така, както ги преодолява при достъпа до всички ресурси. Когато правата са изяснени и уточнени и правилата за тяхната размяна - установени и известни, нищо не пречи на най-добрите практици да закупят правата на съответната равновесна пазарна цена и да извлекат максималната възможна обществена полза от идеите.

Трудно е да се намери точният баланс между необходимостта от конкуренция от една страна и необходимостта от изключване, от защита на правата върху идеите от друга. Този баланс е много динамичен, той силно зависи от обществените нагласи и т.н. и обикновено се решава чрез държавата. Както и в другите случаи на налагане изключителни права, държавата е механизмът, който в крайна сметка гарантира изпълнението на правилата чрез своята сила. Тя също така е и механизмът, чрез който се формулира и търси променящия се баланс между интересите на авторите и на ползвателите на идеи.

В този смисъл друг важен аспект на втората икономическа революция е ролята на държавата като доставчик на различни обществени блага. Всъщност това не е голяма промяна спрямо миналото, защото и тогава държавата чрез технологията на насилието е осигурявала защита, а защитата по определение е едно от тези обществени блага. В случая държавата започва да става доставчик на едно ново нещо и това е, да го наречем, "институционална рамка". Всъщност едно от основните обществени блага, които изработва държавата, е създаването и прилагането на правила, по които се определят и прехвърлят имуществени права. В рамките на държавата са различни начините, чрез които се вземат решенията - някои са демокрации, други - не са. Но държавата създава правилата как някой да придобива и да прехвърля имуществени права и какво представляват самите тези права.

От гледна точка на основните икономически категории, основната последица от втората икономическа революция, както и от първата, е преместване на кривата на съвкупното търсене. Графично, тази промяна може да бъде представена, както това беше направено за първата икономическа революция, чрез стандартните графики на съвкупното предлагане. Това е направено на Фигура 3.1, на която началната позиция към края на ХVІІІ век е представена от кривата на съвкупното предлагане СП2, наследена от Фигура 2.2.

Фигура 3.1 Втора икономическа революция и съвкупно предлагане

Както при първата икономическа революция, и при втората настъпва значително увеличение на способността на човечеството да създава повече стойност с по-малък разход на ресурси. Голямата промяна при втората икономическа революция представлява такова преместване на кривата на съвкупното предлагане, при което тази крива става особено еластична. Хората вече добиват способност да увеличават много бързо създаваната стойност, като го постигат с много по-малко увеличение на разхода на ресурси.

Това означава, че човечеството е открило начин поне засега да не попада в така наречените "малтусиански кризи". За Малтус споменахме в първата лекция, съвременник е и на Адам Смит и на Дейвид Рикардо. Той прави проста сметка: населението се увеличава в геометрична прогресия, а ресурсите могат да нарастват само аритметично и в някакъв момент човечеството ще умре от глад. Между другото, това предвиждане на Малтус се възражда през поколение, обществото изпада в паника, вестници, телевизии започват да тръбят - хората са страшно много, ще измрем от глад. От времето на Малтус това се повтаря около шест пъти. Но досега нито един път това предвиждане не се е осъществило. В този смисъл икономистите си позволяват да бъдат леко скептични към поредните подобни предсказания за малтусиански кризи. Защото очевидно, поне до момента, изглежда че еластичността на съвкупното предлагане е достатъчно голяма, за да може да поеме необходимостта от все повече и повече блага, свързана с увеличаване на населението. Да го поеме по начин, по който се изразходват много по-малко ресурси за единица продукция отколкото преди.

В определен смисъл е вярно, че хората нарастват геометрично, което означава, че и техните нужди нарастват по-същия начин. Но и производствените възможности на човечеството нарастват геометрично при дадените ресурси. Все още. Гаранция за безкрайното бъдеще няма. Не е изключено, че хората може да напрегнат средата си до толкова, че тя да не издържи. Между другото през последния половин век загрижеността за околната среда е много по-голяма, отколкото за изхранването. И всъщност се смята, че човечеството упражнява много по-голям натиск върху други елементи на околната среда, отколкото върху ресурсите за самото производство на жизнено необходими блага - замърсяват се въздухът, водата и т.н.

следва