Начало » Икономически буквар » Икономически размисли

Съществува общото убеждение, че икономистите не се интересуват от околната среда, защото са погълнати изцяло от пари, пазари и материално богатство. И когато икономистите наистина обмислят начини за защита на околната среда, те наблягат на ползите и разходите, като се опитват да оценят всичко в пари. Тази гледна точка е изразена гневно от философа-планинар Джак Търнър (Jack Turner), който заклеймява подхода на икономистите към околната среда като: “[воня] на цинизъм – като въпреки че не си успял да убедиш твоята любима, изведнъж се прехвърляш на темата за парите. [Икономистите] мислят, че са рационални; аз мисля, че те третират Майката Природа като публичен дом.” Докато коментарът на Търнър е по-груб от обичайните, той е представителен за многото мнения, които твърдят, че икономистите са безразлични към околната среда.
~ Прочети пълната статия ~

Въпреки, че всяка една от моите статии може да се чете поотделно, нека подчертая от самото начало, че икономиката е много повече от група несвързани понятия. Икономиката осигурява една последователна и мощна рамка за виждане на ред в на пръв поглед несвързани действия на стотици милиони индивиди, които се стремят да подобрят житейската си съдба.Подобряването на условията е винаги процес на съревнование заради фундаменталния проблем на оскъдността. Всички икономически идеи се коренят в проблема за оскъдността. Независимо колко продуктивни ставаме, винаги ще има граници за това, което можем да постигнем. Всеки индивид се сблъсква с факта, че трябва да избира как да използва времето и талантите си;  той прави обикновено това, за да постигне своите лични цели.
~ Прочети пълната статия ~

Най-сигурният начин да убедите хората да се държат по някакви желани начини е да ги възнаградите за това – с други думи, да им предоставите стимули. Това е толкова очевидно, че може да си мислите, че надали заслужава да се споменава. Но то заслужава.

Може да кажете, че хората не трябва да бъдат възнаграждавани (подкупвани) да вършат желани неща. Дори когато признаете, че стимулите са необходими, не е очевидно как да се установят тези, които мотивират желано действие.

В един от моите курсове се натъкнах на емоционалната съпротива, която някои хора проявяват срещу използването на стимули за постигане на добри неща. Аз посочвах, че популациите от слонове в Зимбабве и Южна Африка нарастват, защото политиките там позволяваха хората да печелят от опазването и умножаването на стадата от слонове.

 

~ Прочети пълната статия ~

Основните разбирания на икономистите произтичат от обясняването как индивидите, преследвайки своите собствени интереси, правят избори, които дават най-добра възможност на останалите също да преследват своите интереси. Това обществено сътрудничество не е неизбежно. То изисква правила, които мотивират хората да зачитат интересите на останалите. Правилата, които изпълняват това поразително постижение, дефинират свободната пазарна икономика.

Свободните пазарни икономики се различават в техните особености вследствие на културни различия. Но фундаменталните правила могат да бъдат изложени посредством частната собственост. Собствеността е притежавана частно и частните собственици имат правото, в широки граници, да използват своята собственост както намерят за добре, правата на собственост са прехвърляеми при каквито и да са взаимно одобрени условия. Преди да разгледаме как тези правила мотивират общественото сътрудничество, нека видим колко забележително е това постижение.

~ Прочети пълната статия ~

Забележителна част от общественото сътрудничество възниква чрез пазарната комуникация. Нека сега разгледаме някои от предимствата, които реализираме от това сътрудничество. На общо равнище тези предимства са очевидни. Просто изглежда смислено, че можем да произведем повече, ако действията ни са в хармония, отколкото ако работим с противоречащи си цели. Но за да разберем наистина икономиката като наука, трябва да обмислим детайлно връзката сътрудничество – производителност.Богатството рядко идва като манна от небето. То трябва да бъде създадено като се прилагат човешки усилия, интелигентност и търпение към природните ресурси, които дават своите плодове неохотно. Това трябва да е очевидно.
~ Прочети пълната статия ~

Общественото сътрудничество, което се появява при свободните пазари, позволява специализацията, от която зависи просперитетът. Ще бъдем много по-бедни без специализацията, която е възможна само когато големи групи хора могат да координират производството и потреблението чрез пазарната размяна. Но дори по-важно от материалното благосъстояние, което реализираме чрез пазара, е ползата от свободата. Бързо ще бъдем лишени от голяма част от свободата ни без отговорността и дисциплината, възможни само в пазарните икономики.

Свободата лесно се приема за даденост, особено в САЩ, където гражданите се радват на това, за което хората в много други страни могат само да мечтаят. Свободата прилича до голяма степен на доброто здраве: хората не го оценяват, докато не го загубят. Точно както здравите хора могат да разрушат здравето си като се предават на краткосрочни съблазни, така свободните хора могат да разрушат свободата си заради склонността си към получаване на краткосрочни политически предимства, които подкопават условията, от които зависи свободата.
~ Прочети пълната статия ~

Миналият месец дискутирах изкривяващите ефекти от правителствено наложени ценови тавани. Недоволни от ограничаването на разрушителното въздействие върху икономическите решения само до ценови тавани, правителствата също така са доста склонни да налагат и подове, под които цените не могат законно да паднат.  Също като ценовите тавани ценовите подове разрушават пазарното сътрудничество и имат последици, доста по–различни от тези, рекламирани от техните защитници. Преди да разгледаме един пример на ценови подове – минималните заплати – нека да изследваме проблема по-общо.
~ Прочети пълната статия ~

Попитайте хората дали одобряват правителствената цензура и отговорът ще бъде почти единодушно: не! Но ако попитате същите хора дали одобряват правителствения контрол върху цените, отговорът ще бъде много по-нееднозначен. Попитайте ги дали правителството трябва да контролира цените, за да предотврати “ценовите измами” след природни бедствия, и отговорът ще бъде почти единодушно: да!Тези отговори отразяват едно невежество за това как пазарите ни позволяват да общуваме помежду си. След като веднъж възприемем пазарните цени като средство за комуникация, по друг начин ще започнем да разбираме правителствения контрол върху цените, който както дискутирах преди това, е особено вредна форма на ‘цензура’. А вредите са най-големи при природни бедствия, когато пострадалите отчаяно демонстрират нуждата си от помощ.
~ Прочети пълната статия ~

Повтарящата се тема на всички мои статии е, че икономиката е изучаване на това как хората си сътрудничат един с друг и че пазарните икономики успяват заради невероятния размер на сътрудничеството, което насърчават. Пазарното сътрудничество, като всяко сътрудничество, зависи от една висока степен на честност. Хората, които не вярват един на друг, не могат да си сътрудничат, със сигурност не за дълго време. А пазара не е просто доверяване на няколко човека, които познаваме и за които ни е грижа. Пазарното сътрудничество зависи от възможността да повярваме на огромен брой хора, повечето от които няма никога да познаваме.
~ Прочети пълната статия ~

Моите предишни статии бяха посветени на прегледа на това как пазарите работят чрез улесняване на общественото сътрудничество: обезпечаване на хората с информация и мотивация да преследват своите собствени предимства по начини, които най-добре създават възможности за другите. Моето ударение беше по-скоро върху гората, отколкото върху отделните дървета на икономическото разбиране. Сега аз ще започна разглеждане на някои от основните понятия, важни за прилагане на икономическото мислене към цялата човешка дейност. Започвам с алтернативните разходи.

Икономиката е наричана мрачна наука, защото изучава най-фундаменталния от всички проблеми - оскъдността. Заради оскъдността всички ние се сблъскваме с мрачната реалност, че има ограничения за това, което можем да правим. Без значение колко продуктивни ставаме, ние никога не можем да достигнем и да се наслаждаваме толкова, колкото бихме желали. Единственото, което можем да правим без ограничения, е да желаем повече.
~ Прочети пълната статия ~