Начало » Икономически буквар » Икономически размисли

"Икономически размисли" на Дуайт Р. Лий В тази рубрика ви представяме подбрани есета от професор Дуайт Лий, публикувани като поредица в списание "Идеи за свободата", издавано от Фондацията за икономическо образование. Дуайт Лий защитава докторската си дисертация в Университета на Калифорния, Сан Диего, през 1972 г. Оттогава преподава последователно в Университета на Колорадо, Техническия университет на Вирджиния, Университета "Джордж Мейсън", и от 1985 г. до наши дни - в бизнес колежа "Тери" към Университета на Джорджия, където е Рамзи професор по икономика и частно предприемачество.
~ Прочети пълната статия ~

Никоя поредица за основните икономически идеи не може да избегне за дълго понятията търсене и предлагане. Тези концепции, илюстрирани с кривите на търсене и предлагане, са основата на метода, чрез който икономистите разглеждат икономическото поведение.

Въпреки че цялостна дискусия върху кривите на търсене и предлагане трябва да разгледа няколко сложни момента и ограничения, основните идеи, стоящи зад тези криви са ясни. Кривата на търсене е базирана върху наблюдението, че колкото по-ниска е цената на продукта, толкова повече от него ще желаят хората. Възможни са случайни изключения от това поведение (и наистина икономистите са развили теоретичните възможности за такива изключения), но те са толкова малко и толкова краткотрайни, че икономистите се отнасят към обратната връзка между цената и търсеното количество като “закон за търсенето”.
~ Прочети пълната статия ~

Случаят за свободната търговия е поразителен както теоретично, така и емпирично. Последните ми две статии развиха теоретичния случай, който е базиран на понятията за алтернативните разходи и сравнителното предимство. Дори ако хората в една държава имат абсолютно предимство в производството на всичко, те все още печелят от международната търговия, защото не могат да имат сравнително предимство в производството на всичко.

Изобилие от емпирични доказателства подкрепят теоретичните аргументи в услуга на свободната търговия. Колкото повече държавите разрешават на международната търговия да насочва производствените им усилия към сравнителните им предимства, толкова повече те просперират в сравнение с тези, които ограничават търговията. Въпреки тези доказателства почти никоя държава не следва политика на свободна търговия. С кратки и типично краткосрочни изключения правителствата намаляват икономическата продуктивност и просперитета на гражданите си чрез облагане с данъци или определяне на квоти върху вноса. Защо? Отговорът на този въпрос е целта на тази статия.
~ Прочети пълната статия ~

Едно от най-мощните и недвусмислени икономически понятия е “сравнителното предимство”. Колкото и важно и просто да е това понятие, обаче то рядко изглежда да присъства в обществените дискусии за международната търговия. Почти всеки “знае”, че ние не можем да се конкурираме с държави, в които трудът е евтин – ако имахме свободна търговия с такива държави или заплатите ще бъдат притиснати надолу, или много работници ще загубят работата си. Както Will Rogers отбеляза: “Въпросът не е в това, че хората не знаят, че това е проблемът, а какво те знаят, че наистина не е вярно”.

Разбирането на сравнителните предимства има същия ефект върху загрижеността за свободната търговия, какъвто има водата върху Порочната вещица от Запада. Свободната търговия с другите държави (без значение колко много или малко се плаща на работниците там) не повишава безработицата или намалява заплатите. Наистина, един от най-добрите начини за повишаване на заплатите на американските работници е като им се позволи да се конкурират с работниците (дори нископлатените) в другите държави чрез свободната търговия.

~ Прочети пълната статия ~

Често извличаме полза от неща, които нито разбираме, нито оценяваме. Очевидно има доста предимства от използването на различни неща, без особено да се замисляме за това. Опасността в този случай е, че подобно пренебрегване може често да ни причини големи вреди. Доброто здраве е пример за това. За повечето хора доброто здраве лесно се приема за дадено и това често има за резултат вреден тип поведение. В този случай, обаче повечето хора знаят нещо относно рисковете от нездравословното поведение и осъзнават предимствата на здравословните навици, дори и да не ги практикуват. За нещастие, това не е вярно за поддържане на устойчива икономика. Производителността и сътрудничеството, основни за икономическия процес, зависят от неща, които не само лесно се пренебрегват, но обикновено се отхвърлят. Частната собственост е един добър пример. Вместо да осъзнаят частната собственост като основа за икономическото сътрудничество и прогреса, хората често я разглеждат като източник на икономически проблеми всъщност причинени от липса на добре дефинирани и наложени права за частната собственост.
~ Прочети пълната статия ~

Вземането на солидни икономически решения е невъзможно без информация за алтернативните разходи. Да се мисли за разходите при правене на нещо е много важно, това е все едно да се разглежда стойността на алтернативите.

Едно голямо предимство на пазарния процес е, че той събира информация за разходите и я предава на вземащите решения чрез цени, които не могат да бъдат игнорирани. За разлика от пазара политическият процес се проваля или в предаването на информацията към взимащите решения или при мотивирането на подходяща употреба на тази информация. Той се проваля отчасти защото организирани групи от интереси искат да игнорират разходите за техните любими проекти и отчасти защото политическите институции нямат възможност да получат и съобщят информация за разходите. Пазарите насърчават решения, създаващи богатство чрез разкриване на разходите, докато политиката насърчава решения, разрушаващи богатство чрез скриване на разходите.
~ Прочети пълната статия ~

Съгласуването между търсенето и предлагането не се случва автоматично. Това е един пример на невидимата ръка на Адам Смит, която кара хората, заинтересувани само от преследването на собствените си интереси, да правят избор, който подпомага също и интересите на останалите. Но невидимата ръка, колкото и впечатляваща да е, работи само при определени условия. Без права на собственост, една защита срещу погазването на тези права както от вътрешни, така и външни заплахи, предсказуемо правосъдие, стабилна монетарна система и ограничени действия на правителството, свободната размяна, от която зависи общественото сътрудничество, бързо се срива.
~ Прочети пълната статия ~

Идеята на моите статии може да бъде обобщена както следва: ние ще подобрим положението си, ако разчитаме повече на доброволното сътрудничество на пазара и по-малко на командите на правителството. Това не е безполезно твърдение, отразяващо сляпа идеология или религиозна ревност, както биха казали някои. То е базирано на внушителните основи от теория и доказателства. За повече от 225 години, като се върнем назад до “Богатството на народите” на Адам Смит, икономическата теория обяснява как пазарите координират действията на безброй хора, дори когато всеки от тях е мотивиран от тясно дефиниран егоистичен интерес, за да служат на обществения интерес далеч по-ефективно от правителствените действия, без значение от добрите им намерения.
~ Прочети пълната статия ~

Ние всички можем да не се съгласим колко да намалим замърсяването, но със сигурност трябва да се съгласим да го намалим по възможно най-евтиния начин. Тъй като почистването при минимални разходи е точно същото като максимизирането на почистването при даден разход, минимизирането на разходите трябва да се апелира дори към тези, които не обичат да мислят за разходите за защита на околната среда. Отбелязах миналия месец, че редуцирането на замърсяването при минимални разходи изисква (1) всеки замърсяващ да намали своето замърсяване, колкото е възможно по-евтино и (2) пределният разход за намаляване на замърсяването трябва да е един и същ за всички замърсяващи.
~ Прочети пълната статия ~

Ясно е, че нулевото замърсяване не е разумна цел, след като веднъж осъзнаем, че замърсяването създава както ползи, така и разходи. Дълго преди да редуцираме замърсяването до нула, би имало такова качество на околната среда и толкова малко произведени стоки, че пределната стойност, получена от увеличаване на замърсяването, би била по-голяма от пределния разход. Съществува ефикасно равнище на замърсяване, което максимизира стойността, реализирана от всички неща, които използваме, само едно от които е качеството на околната среда. Ефикасното равнище на замърсяване се появява, където пределната стойност на замърсяването се изравни с пределния разход.
~ Прочети пълната статия ~