Когато стане дума за заслугите и ограниченията при решаването на проблемите на социалната координация чрез пазарни механизми, полезно е да изясним някои общи митове. Под митове имам предвид онези твърдения, които просто се прокрадват като очевидно верни, без да има нужда от аргументи и доказателства. Това са нещата, които чувате по радиото, от приятелите, от политиците - те просто са във въздуха. Повтарят се, като че ли са дълбока мъдрост. Опасността е, че поради факта, че са широко разпространени, те не са подложени на критическо проучване. Това възнамерявам да направя тук.Повечето, разбира се - не всички, такива митове са разпространени от онези, които са враждебно настроени към свободните пазари. Някои са разпространени в доста по-тесни кръгове от хора, които са може би твърде ентусиазирани от идеята за свободните пазари.Това, което следва, са двадесет такива мита, групирани в 4 категории:

• Етични критики;
• Икономически критики;
• Хибридни етическо-икономически критики; и
• Прекалено ентусиазирани защити.