Това, което първоначално наричаха “държава на благоденствието”, в последно време преименуваха на “европейски модел”. Смисълът на тази мъдра лингвистична маневра се свежда до това, да се подчертае, че той е диаметрално противоположен на “англосаксонския” и дори нещо по-лошо - на “американския модел”. Но добрите европейци са длъжни да го харесват точно толкова, колкото не харесват англичаните и американците.